Определение № 456 от 19.08.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 456 гр. Разград, 19.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20243300500296 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 1883 от 27.06.2024 г. по частно гражданско дело № 20243330100924 по описа за 2024 година на Районен съд Разград, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу Д. Ф. В., ЕГН ********** с постоянен адрес в ******, претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS19159569 от 23.02.2022г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, в цялост, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор, както и отхвърлено искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.

Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост. Позовава се на съдебна практика - Определение № 38 от 16.01.2020 г. на ОС - София по в. ч. гр. д. № 938/2019 г., Определение № 269093 от 21.05.2021 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 1300/2021 г., Определение № 260780 от 24.03.2021 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 790/2021 г., Определение от 21.01.2020 г. на ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 19/2020 г.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

1

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 от ГПК срещу Д. Ф.

В. за парично вземане в размер на 9 962.41 лв. главница във връзка с Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-19159569 от 23.02.2022г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като кредитодател и Д. Ф. В., като кредитополучател; сумата 6 033.24 лв.– договорна лихва за периода от 01.12.2022г. до 15.02.2024г. по същия договор за потребителски кредит; сумата 3 508.05 лв. обезщетение за забава за периода от 02.12.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Претендират се и разноските.

В т.12 на заявлението е посочено, че вземането на заявителя произтича от сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,клон България договор за цесия, като му е прехвърлено вземането по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-19159569 от 23.02.2022г., според който на длъжника е предоставен потребителски кредит в размер на 10 000 лв. Тъй като длъжникът не е изпълнявал в срок задълженията си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е обявил договора за предсрочно изискуем, като на 15.02.2024г. на длъжника е връчено уведомлението за предсрочна изискуемост.

С разпореждане № 1502/29.05.2024г. съдът е оставил без движение заявлението на заявителя и му е указал в 3-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовностите, като посочи да посочи начало на просрочие; извършените от длъжника плащания – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите.

С молба вх.№ 5259/07.06.2024г. заявителят е изложил становище, че не се счита задължен и не е изпълнил указанията на съда.

Ето защо, първоинстанционният съд постановил сега обжалвания акт.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е процесуално допустима,като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Претенцията в заповедното производство следва да бъде индивидуализирана така, както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена заповед за изпълнение.

Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало, като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи.

В този смисъл е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението 2 трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи. В подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9, б.“а“ и „г“ е посочено , че се претендира вземане за главница в размер на 2521.41лв. във връзка с договор за кредитна карта, в т.12 са изложени обстоятелства за наличието на договор за цесия; че кредитополучателят е получил пластиката на картата и не е извършил плащане по 2 дължимия към дружеството паричен заем; посочил е размерите и периодите на начислените възнаградителна и обезщетителна лихви, като не е изложил никакви други факти за договора.

Изложените в т.9 и т.12 от заявлението твърдения не съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и не дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани. По делото липсват като твърдения на заявителя, така и доказателства,че страните са постигнали съгласие кредитният лимит да бъде уВ.чен на 4000лв., както и условията при които да стане това. Не е ясна датата, от който длъжникът е изпаднал в забава, както и какви погашения е правил по договора. Следователно заявителят съзнателно не посочва факти относно наличните плащания от страна на длъжника по договора, както и за погасяването на какви суми са послужили те. Следователно от външна страна не е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл.410 ГПК за заявените вземания.

Разградският окръжен съд споделя изводите на заповедния съд и препраща към тях.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не са отстранени допуснатите нередовности, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

С оглед изискванията на закона, такава служебна проверка е необходима за установяване спазени ли са императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. Единствено с посочване на тези обстоятелства, съда би могъл да направи преценка за липса на обоснована вероятност за неравноправна клауза,вкл. за начина на формиране на ГПР. Това не е сторено от заявителя в дадения му от заповедния съд. При наличие на обоснована вероятност искането за издаване на заповед за изпълнение да се основава на неравноправна клауза, съдът приема, че от значение за тази преценка е да бъде 3 посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 452 от 16.08.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500305 по описа за 2024 година, Определение № 451 от 16.08.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500303 по описа за 2024 година, Определение № 265 от 15.05.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500172 по описа за 2024 година, Определение № 515 от 01.12.2023 г. по въззивно частно гражданско дело № 20233300500325 по описа за 2023 година, Определение № 251 от 09.05.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500173 по описа за 2024 година.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1883 от 27.06.2024 г. по частно гражданско дело № 20243330100924 по описа за 2024 година на Районен съд Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4