Решение № 261392 от 21.04.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

София, 21.04.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА мл. с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

М. при участието на секретаря Виктория

Иванова, като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 14684 по описа на СГС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 163931/11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 5705/16 г. по описа на СРС, 155 състав, е признато за недоказано на основание чл. 194, ал. 2 във вр. с чл. 193, ал. 2 ГПК направеното от ответника М.М.М. оспорване на автентичността на положения подпис от М.М.М. в предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 28.01.2016 г., и е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключеният на 28.01.2016 г. предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който М.М.М. ***, като продавач, се е задължил да прехвърли на Б.Ц.Я. ***, като купувач, правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. *************състоящ се от две стаи, хол, кухня и клозет, с площ от около 63 кв. м., при вътрешни съседи: ул. „Пиротска“, ул. *****С.“, общ двор на общата сграда, М.Г.Н., заедно с таван над едната стая, заедно с ½ от мазе, находящо се в общата изба, при съседи на тази половина: от две страни – М.Г.Н., общия избен коридор и ул. *****С.“, с квадратура на тази половина – 5 кв. м., заедно с 5,75/100 ид. ч. от общите части на сградата и прилежащите идеални части от правото на строеж върху дворното място, съставляващо по документ за собственост – парцел IV в кв. 190 по плана на гр. София, местност Центъра, целият парцел с площ от 252,55 кв. м., при съседи: ул. „Пиротска“, ул. *****С.“, П.С.и Софжилфонд/В.С – ие А., срещу продажна цена от 15 000 лв., част от която сума е била платена от купувача на продавача, с данъчна оценка на имота – 16 301,80 лв. С решението Б.Ц.Я. е осъден да заплати на М.М.М. на основание чл. 362, ал. 1 ГПК сумата от 12 000 лв., представляваща остатъка от дължимата продажна цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 28.01.2016 г. в 2 – седмичен срок от влизане в сила на решението, както и да заплати на Столична община, Дирекция „ПАМДТ“, район „Възраждане“, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК сумата от 407,55 лв., представляваща дължим местен данък за прехвърляне на недвижимия имот, а по сметка на Софийския районен съд на основание чл. 85, ал. 2 и 3 ЗННД сумата от 253,09 лв., представляваща дължима държавна такса. С решението е наредено служебно да се впише възбрана върху прехвърления имот до представяне на доказателство от ищеца Б.Ц.Я. за заплатен местен данък по сметка на Столична община, като за вписването на възбраната да се изпрати писмо до Агенция до вписванията – гр. София, а на основание чл. 364, ал. 2 ГПК е наредено да не се издава препис от решението, докато не бъдат представени доказателства за платен местен данък и нотариална такса. С решението е указано на Б.Ц.Я., че следва в 6 – месечен срок, считано от влизане в сила на решението, да извърши отбелязване на постановеното решение в Агенция по вписванията – гр. София, на основание чл. 115, ал. 2 ЗС. Освен това М.М.М. е осъден да заплати на Б.Ц.Я. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 179,45 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от М.М.М. срещу решение №

163931/11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 5705/16 г. по описа на СРС, 155 състав, който е починал в хода на производството по делото, поради което на негово място са конституирани на основание чл. 227 ГПК правоприемниците му Е.Л.М. и М.-А.М.М., действаща чрез законния си представител Е.Л.М.. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради което се иска да бъде отменено. Посочва се, че от материалите по делото се установява, че делото е разглеждано от първоинстанционния съд паралелно с предварителната проверка, образувана по заявителски материал, която не е била приключила към момента на постановяване на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна – Б.Ц.Я. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК. Процесуалният представител на въззиваемия в открито съдебно заседание поддържа становището, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът

Б.Ц.Я. твърди, че е сключил с ответника М.М.М. на 28.01.2016 г. предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. *************състоящ се от две стаи, хол, кухня и клозет, с площ от около 63 кв. м., при вътрешни съседи: ул. „Пиротска“, ул. *****С.“, общ двор на общата сграда, М.Г.Н., заедно с таван над едната стая, заедно с ½ от мазе, находящо се в общата изба, при съседи на тази половина: от две страни – М.Г.Н., общия избен коридор и ул. *****С.“, с квадратура на тази половина – 5 кв. м., заедно с 5,75/100 ид. ч. от общите части на сградата и прилежащите идеални части от правото на строеж върху дворното място, съставляващо по документ за собственост – парцел IV в кв. 190 по плана на гр. София, местност Центъра, целият парцел с площ от 252,55 кв. м., при съседи: ул. „Пиротска“, ул. *****С.“, П.С.и Софжилфонд/В.С – ие А., срещу продажна цена от 15 000 лв. Твърди, че при сключването на предварителния договор е платил сумата от 3000 лв., с която ответникът да плати дължимите данъци и такси, а остатъкът от 12 000 лв. страните се договорили да бъде платен от купувача при сключването на окончателния договор. Посочва, че страните се уговорили да се явят на 01.02.2016 г. в кантората на нотариус с рег. N 065 за сключване на окончателен договор. Твърди, че на уговорения ден и час ответникът не се явил в кантората на нотариуса, за което бил съставен констативен протокол. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде обявен за окончателен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 28.01.2016 г. Претендира разноски.

Ответникът

– М.М.М. оспорва иска. Твърди, че ищецът се е подписал вместо него в предварителния договор от 28.01.2016 г., за което подал сигнал до СРП. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

От представения като доказателство по делото заверен препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот N 82, том LLXVI, дело N 22953/05.11.1996 г. на нотариус при Нотариалната служба към СРС, се установява, че М.М.М. е придобил чрез покупко – продажба апартамент, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. *************състоящ се от две стаи, хол, кухня и клозет, с площ от около 63 кв. м., заедно с таван над едната стая, заедно с ½ от мазе, находящо се в общата изба, при граници на имота, описани в нотариалния акт.

От удостоверение за данъчна оценка N **********/28.01.2016 г., издадено от СО, се установява, че процесният недвижим имот е деклариран на името на М.М.М..

От представения като доказателство по делото заверен препис от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 28.01.2016 г. се установява, че М.М.М., в качеството си на продавач, се е задължил да прехвърли на Б.Ц.Я., в качеството му на купувач, следния свой недвижим имот: апартамент, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. *************състоящ се от две стаи, хол, кухня и клозет, с площ от около 63 кв. м., при вътрешни съседи: ул. „Пиротска“, ул. *****С.“, общ двор на общата сграда, М.Г.Н., заедно с таван над едната стая, заедно с ½ от мазе, находящо се в общата изба, при съседи на тази половина: от две страни – М.Г.Н., общия избен коридор и ул. *****С.“, с квадратура на тази половина – 5 кв. м., заедно с 5,75/100 ид. ч. от общите части на сградата и прилежащите идеални части от правото на строеж върху дворното място, съставляващо по документ за собственост – парцел IV в кв. 190 по плана на гр. София, местност Центъра, целият парцел с площ от 252,55 кв. м., при съседи: ул. „Пиротска“, ул. *****С.“, П.С.и Софжилфонд/В.С – ие А., срещу продажна цена от 15 000 лв.

При сключването на предварителния договор на 28.01.2016 г. сумата от 3 000 лв. е била платена авансово, а остатъкът, представляващ разликата между уговорената продажна цена и платения задатък, страните са се уговорили да се плати в деня на сключване на окончателния договор.

От констативния протокол от 01.02.2016 г., с рег. N 813, том I, N 50, съставен от нотариус С.Т., с рег. N 065 на НК, се установява, че на 01.02.2016 г. молителят Б.Ц.Я. се е явил в кантората на нотариуса за изпълнение на задълженията си по предварителния договор от 28.01.2016 г., а М.М.М. не се е явил в нотариалната кантора в уговорения ден и час.

От приетото по делото заключение на съдебно – графическата експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че почеркът, с който е изписан ръкописния текст „М.М.М.“, и положения подпис над него за „продавач“ в предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот от 28.01.2016 г., са изпълнени от М.М.М..

От удостоверние за наследници с изх. N PBE21 – УГ01 – 8896/18.10.2021 г., издадено от

СО, район Възраждане, е видно, че М.М.М. е починал на 13.10.2021 г., като е оставил за свои наследници по закон – Е.Л.М. – съпруга и М.-А.М.М. – дъщеря.

От представената по делото схема N 15 – 159720 –

15.02.2022 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., издадена от СГКК, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед N РД – 18 – 32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Възраждане, бул. Стефан С. N 20, eт. 4, е видно, че самостоятелният обект се намира на ет. 4 в сграда с идентификатор ***., с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, нива на обекта - 1, посочена в документа площ – 81,20 кв. м., с прилежащи части: таван с площ от 11,20 кв. м., ½ мазе с площ от 5,00 кв. м., и съответните идеални части от общите части, и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***., под обекта – ***. и над обекта – няма.

Видно от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК с изх. N **********/04.02.2022 г., издадено от СО, дирекция „Общински приходи“, отдел ОП „Възраждане“, данъчната оценка на имот с идентификатор *** е 19 055,20 лв. В удостоверението е посочено, че Е.Л.М. и М.-А.М.М. нямат непогасени публични задължения за имота.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК – от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми. Обжалваното решение е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

По иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнало между страните правоотношение по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, елемент от съдържанието на който е задължението на ответника за сключване на договор за продажба в изискуемата от закона форма, настъпила изискуемост на задължението, както и отчуждителят да е собственик на имота към момента на приключване на устните състезания. Предварителният договор следва да съдържа и уговорки относно съществените условия на окончателния договор, а когато предварителният договор е за продажба, съществените условия са вещта и цената.