Решение № 6103 от 06.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6103 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20261100509576 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част пета, Дял първи, Глава тридесет и девета, Раздел І от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба с вх. № 75673/06.08.2026 г. по описа на ЧСИ М.П., подадена от Д. Л. Т. – длъжник по изп. дело № 20268510402298 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ срещу постановление, което е обективирано в съобщение с изх. № 52183/14.07.2026г., с което е отказано редуцирането на приетото адвокатско възнаграждение и разноските по ТТРЗЧСИ, приети в постановление с изх. № 47265 от 16.06.2026 г.

Жалбоподателят твърди, че на длъжника не е предоставена възможност да погаси малкото си по размер задължение по изпълнителен лист от 71.58 евро, а са наложени четири на брой запори на банковите сметки, което действие е несъразмерно спрямо размера на вземането и противоречи на принципа за съразмерност. Поддържа, че подобно действие не само води до натрупване на прекомерни разноски по делото, но и нарушава целта на изпълнителния процес - бързо и ефективно удовлетворяване на взискателя при спазване правата на длъжника. B конкретния случай дори в следствие на изпратените множество запорни съобщения, търсената сума е събрана в четворен размер, което нарушава правата на длъжника.

Поддържа, че действията, реализирани от процесуалния представител на взискателя се изразяват единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че съдебната практика приема, че съдебният изпълнител следва да съобрази размера на вземането от длъжника, конкретният обем работа, сложността на делото и реално извършените действия, а не механично да прилага максимални размери и да предприема множество изпълнителни действия, тъй като 1 това води до неоправдано финансово натоварване на длъжника и нарушава баланса между страните в изпълнителния процес.

Иска да бъде отменен отказа на ЧСИ относно постановлението за определените разноски по изпълнителното дело като неправилно и незаконосъобразно и да бъде намален размерът им до действително необходимите и доказани разноски, съобразно чл. 79 от ГПК и приложимата тарифа.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК от взискателя В.Д. Т., чрез упълномощената адв. Е.Т.-К., е депозирано възражение. Взискателят поддържа, че възражението на длъжника е неоснователно и моли да бъде оставено без уважение.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ М.П. е изложил мотиви за допустимост и неоснователност на жалбата. Иска жалбата да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено обжалваното постановление за размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, както и размера на начислените такси по изпълнителното дело.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 20268510402298 на ЧСИ М.П. се установява, че то е образувано по молба с вх. № 59505/16.06.2026 г. на взискателя В.Д. Т., чрез адв. Е.Т.-К. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.06.2026г. на основание съдебно решение по гр. д. № 22768 по oпиca за 2020 г. на Софийски районен съд, 119 състав, срещу Д. Л. Т., за изпълнение на парично задължение.

На 16.06.2026 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение с изх. № 47264/16.06.2026 г., ведно с постановление за разноски с изх. № 47265/16.06.2026 г. до Д. Л. Т., която е връчена на длъжника на 24.06.2026 г. чрез работодателя на лицето.

По изпълнителното делото е изготвено постановление за разноски изх. № 47265 от 16.06.2026 г., с което са приети за събиране следните разноски по изпълнението: по т.1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело – 12.28 евро; по т.3 ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 9.22 евро; по т.5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал.2 и 3 от ГПК – 12.28 евро; по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор без извършване на опис – 36.82 евро; по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане – 23.23 евро; по т.31 от ТТР към ЗЧСИ за допълнителни разноски – 15 евро и 120 евро за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

В резултат на извършеното имуществено проучване е установено, че Д. Л. Т. има банкови сметки в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИННА БАНКА“ АД, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, „Банка ДСК“ АД и „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, до които на 16.06.2026 г. са изпратени запорни съобщения. В резултат на наложените запори в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, на 19.06.2026 г. по изпълнителното дело са постъпили две суми, всяка от които в размер на 302.46 евро.

На 23.06.2026 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника, с която е поискано вдигане на наложените обезпечителни мерки.

На 25.06.2026 г. по изпълнителното дело е постъпило удостоверение за наличие на публични задължения с изх.№ 62293/25.06.2026 г. от НАП, а на 01.07.2026 г. от „Банка ДСК“ АД е постъпила сума в размер на 302.46 евро, с оглед на което на 02.07.2026 г. е изготвено и изпратено повторно съобщение за вдигане на запор.

2

На 08.07.2026 г. от длъжника е депозирано възражение с вх. № 66143 от същата дата срещу размера на начислените разноски, включително адвокатския хонорар, по изпълнителното дело.

С обжалваното постановление за което е изготвено съобщение с изх. № 52183/14.07.2026 г., съдебният изпълнител е отказал редуциране на приетите за събиране разноски по изпълнителното дело № 20268510402298, обективирани в постановление за разноски с изходящ номер № 47265/16.06.2026 г. Длъжникът е уведомен и за обстоятелството, че по изпълнителното дело са приети за събиране и дължимите публични задължения, указани с удостоверение за наличие на публични задължения с вх.№ 62293/25.06.2026 г. от НАП.

На 06.08.2026г. е постъпила жалба с вх. № 75673 срещу отказа на съдебния изпълнител да редуцира приетото за събиране адвокатско възнаграждение и разноските по ТТРЗЧСИ, обективиран в съобщение с изх. № 52183/14.07.2026 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата по чл. 435, ал. 2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в рамките на двуседмичния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Внесена е и държавната такса по сметка на СГС. Следва, че разглежданата жалба е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Разпоредбата на чл. 435 от ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в Част I „Общи правила”. Нормите са приложими както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 от ГПК. Съгласно чл.

79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, извън предвидените изключения. За да бъде извършена преценка за дължимите разноски и размера им, съдът следва да съобрази предприетите действия във връзка с изпълнението и правната и фактическа сложност на конкретния случай.

От копието на изпълнителното дело е видно, че извършените от представителя на взискателя действия се изчерпват с подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с приложен към нея изпълнителен титул. В молбата е посочен изпълнителен способ, а именно запор върху банковите сметки на длъжника.

Изпълнителният способ е приложен, доколкото запорното съобщение до банките е изпратено на датата на която е изпратена поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Установи се, че са наложени запори в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, като на 19.06.2026 г. по изпълнителното дело са постъпили две суми, всяко от които в размер на 302.46 евро, а поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 24.06.2026г.

В разглеждания случай по делото няма данни процесното изпълняемо право с взискател В.Д. Т. да е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. Следва, че длъжникът е станал причини за образуване на изпълнителното производство по издадения срещу него изпълнителен лист. Няма 3 основание за отпадане отговорността на длъжника за направените от взискателя разноски за образуване на изп. дело № 20268510402298 на ЧСИ М.П.. В този смисъл разноските по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело от 12.28 евро са дължими и правилно са начислени.

Пропорционалната такса следва да се определи по реда на т.26, б. „б“ от ТТР към ЗЧСИ и на база сумата по изпълнителния лист, т.е. за сумата 71.58 евро (с равностойност от 140 лева), без таксите и разноските по самото изпълнително дело.

Този извод следва от забележка по т.4 към чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя и направените от него разноски за адвокат имат един и същ характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 от ГПК са за сметка на длъжника. Събират се авансови такси от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, но те не се включват в паричното вземане, съобразно което се изчислява пропорционалната такса. Поради изложеното пропорционалната такса, на база размера на паричното вземане по поканата за доброволно изпълнение, която не е спорно, възлиза на сумата от 16.80 лева с включен ДДС. Следва, че пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на паричното вземане следва да бъде намалена на 8.59 евро с включен ДДС.

За начислените разноски по т.3 от ТТР към ЗЧСИ, по т.5 от ТТР към ЗЧСИ и по т.9 от ТТР към ЗЧСИ, съдът не установи да са допуснати нарушения от ЧСИ, поради което са дължими от длъжника. В тези части жалбата е неоснователна.

Разходите по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ са за сметка на длъжника в реално платения от съдебния изпълнител размер. По делото липсва доказателства, удостоверяващи плащането на начислените допълнителни разноски в размер на 15 евро, поради което жалбата срещу постановлението за разноски в частта за сумата по т. 31 от приложимата Тарифа е основателна.

По въведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, досежно претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда намира следното:

Съгласно задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.

Въззивният съдебен състав приема, че изп. дело № 20268510402298 по описа на ЧСИ М.П. не се отличава с фактическа и правна сложност. Пълното обезпечаване на изпълнението на задължението е станало в срока за доброволно изпълнение и не е било наложително прилагане на друг изпълнителен способ. Когато дължимата сума предмет на изпълнителното дело, е в големи размери, при сложност за събиране на сумата и необходимост от множество изпълнителни действия, то това би определило нуждата от извършване на допълнителни действия от пълномощника на взискателя и би обосновало начисляването и на възнаграждение и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 година от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НАМВ). В случая е неоснователно да се определя възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания извън възнаграждението за образуване на изпълнителното производство, тъй 4 като не е било необходимо извършването на такива действия.