Решение № 260 от 06.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Бургас, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Административно наказателно дело № 20252120203638 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя *, против Наказателно постановление № 847175-F842920/09.09.2025г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 лева (1278,23 евро).

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в насока неговата незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от пълномощник – адв. * от АК - Бургас, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрк. *, който моли оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното 1 наказателно постановление на жалбоподателя на 23.09.2025г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата на 06.10.2025г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 25.08.2025г. свидетелката Д. Д. Г. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП съставила срещу дружеството – жалбоподател „*" ЕООД с ЕИК *, АУАН сер. AN № F842920/25.08.2025г., в който посочила като нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

В акта било посочено, че на 23.08.2025г. в 01:13 часа от служители на НАП, сред които свидетелката Д. Г., била извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бар „*", находящ се в гр. Бургас, Северен плаж, стопанисван от дружеството - жалбоподател „*" ЕООД с ЕИК *. Преди легитимацията на органите по приходите, в 23:54ч. на 22.08.2025г. била извършена контролна покупка на 2 бр. такса вход по 10 л ева, на обща стойност 20 лева, заплатени в брой от свидетелката Д. Г. и приети от * с ЕГН * – управител на обекта. За извършената продажба не била издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в търговския обект и работещо към момента на проверката фискално устройство модел „Daisy Compact S 01" с ИН на ФУ: DY553228 и ФП № 36711701. След легитимацията на органите по приходите, от фискалното устройство била отпечатана контролна лента на електронен носител (КЛЕН), от която било видно, че няма отразено копие на фискална касова бележка на стойността на контролната покупка по време на извършването . При проверката било установено също така, че часовника календар на фискалното устройство е с 13 минути отклонение назад спрямо астрономическото време. Проверката била документирана с Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0140475/23.08.2025г., в който подробно са отразени установените факти и обстоятелства.

В АУАН било отразено също, че нарушението е извършено повторно с влязло в сила на 09.01.2025г. наказателно постановление № F801995/02.01.2025г.

Въз основа на така съставения АУАН, сезиран с преписката по него, административнонаказващият орган е издал и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 лева (1278,23 евро).

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните, писмените и веществените доказателства, събрани в хода на 2 съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложената имуществена санкция, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че н аказателното постановление е издадено от компетентен орган (Началника на отдел „Оперативни дейности” Бургас, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” на НАП), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-ЦУ30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице (старши инспектор по приходите в ЦУ на

НАП), отново съгласно цитираната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок.

Въпреки това, при извършената служебна проверка на НП и АУАН настоящият съдебен състав констатира пороци на същите, касаещи задължителното им съдържание и обуславящи незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление и съответно неговата отмяна само на това основание, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административното нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.

Както бе посочено по-горе, производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес, поради което и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 и т.

3

6 от ЗАНН, както АУАН, така и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, като следва да е налице съответствие между фактическо и правно обвинение, т.е. между фактическото описание на обвинението и неговата правна квалификация, дадена от административнонаказващия орган.

От съдържанието на АУАН и обжалваното НП е видно, че в същите липсва описание на нарушението, съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И в двата документа е налице единствено посочване на установените в хода на извършената от контролните органи проверка в обекта факти, но липсва описание на самото нарушение – в какво се изразява съставомерното действие или бездействие на дружеството и с кои от така установените в хода на проверката факти е осъществено то. Липсата на словесно описание на нарушението е съществен процесуален пропуск в съдържанието на АУАН и НП, водещ до пълна неяснота в какво се състои съставомерното поведение на дружеството и препятстващ възможността същото да реализира правото си на защита в пълен обем. Изискването за точно описание на нарушението е императивно и наказаното лице не може да бъде поставяно в ситуация на неясно или непълно фактическо описание на нарушението (в състояние на невъзможност да разбере за извършването на какво административно нарушение му е повдигнато обвинение), защото това засяга правото му на защита. Последното от своя страна обуславя незаконосъобразността на санкционния акт и съответно неговата отмяна.

Единствено за пълнота следва да се посочи и че в разглеждания случай описаните в АУАН и НП факти частично се опровергават от свидетелските показания на актосъставителя Д. Д. Г. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП. В двата документа е отразено, че в 23:54ч. на 22.08.2025г. е била извършена контролна покупка в обекта на 2 бр. такса вход по 10 лева, т.е. на обща стойност 20 лева, заплатени в брой, като за извършената продажба не била издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в търговския обект фискално устройство, а от отпечатаната впоследствие контролна лента на електронен носител (КЛЕН) било видно, че няма отразено копие на фискална касова бележка на стойността на контролната покупка по време на извършването .

В показанията си пред съда обаче, свидетелката Г. заявява, че след заплащане в брой на общата стойност на контролната покупка от 20 лева е получила касов бон от фискалното устройство в обекта за плащане на стойност 10 лева, като АУАН е съставен за неиздаване на фискален касов бон само за втората такса „вход“.

Отново само за пълнота следва да се отбележи и че дори и процесните АУАН и НП да не страдаха от горепосочените пороци, обжалваният санкционен акт също би бил незаконосъобразен по следните съображения:

Видно от дадената от актосъставителя и административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението, дружеството – жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.

4 на МФ във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Прилагането на тази разпоредба, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки, са регламентирани с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/.

Разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредбата предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.