Определение № 828 от 20.11.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 828 гр. Шумен, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500482 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №7222 от 09.10.2024 г. (товарителница от 08.10.2024 г.) на "Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."......." №52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., действащо чрез юрисконсулт С.С. против разпореждане №1934 от 29.09.2024 г. по ч. гр. д. №1195/2024 г. на PC – Нови Пазар в частта му, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Л. М. Д. с ЕГН ********** и с адрес: с.

......, ул. „......“ №8, за сумата от 84,91 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.01.2024 г. до 04.09.2024 г. по договор за потребителски кредит от 13.10.2023 г.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не съобразил, че с процесния договор за кредит страните са уговорили предоставянето на сума в заем срещу задължение за връщането й в определен срок, ведно с възнаградителната лихва. Сочи се, че връщането на заетата сума става чрез анюитетни (равни) вноски, междинни плащания, определени в погасителен план, преди крайния падеж, с които вноски се погасява част от главницата и начислената към датата на междинния падеж лихва. Поддържа се, че потребителят е забавил плащания по анюитетните вноски, като е извършвал погашения няколко дни след падежа им, поради което размерът на дължимата договорна лихва не е същият като този предвиден в погасителният план. Твърди се, че допълнителните дни забавяне на плащането на вноската води до 1) начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за срока на забавата и 2) начисляване на законна лихва за забавяне на плащането върху размера на погасителната вноска. Сочи се, че договорната лихва при банковите кредити не е мораторна (закъснителна) лихва, а по своята правна и икономическа природа е цена (възнаграждение), която се заплаща на кредитора за 1 ползването на предоставени от него парични средства. Предвиденият в погасителния план размер на договорната лихва бил изчислен при презумиране на обстоятелството, че потребителят плаща в срок своите месечни вноски, при което размерът на непогасената главница намалявал. В случая потребителят допуснал заплащане на вноските след падежа, т.е. договорната лихва се начислявала за по-дълъг период на ползване и върху по-голям размер непогасена главница, т.нар. договорна лихва върху просрочена главница. Твърди се, че по силата на чл. 9.4 и чл. 15.1 от договора при просрочие потребителят дължи претендираното обезщетение за забавеното погасяване на главницата, което било съставено от договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.

Сочи се още, че при изпадане в забава, длъжникът продължава да ползва отпуснатите му средства, като предварително определената и включена в съответната аниютетна вноска възнаградителна лихва не покривала допълнителния период на ползване. Поддържа се, че след падежа на съответната вноска кредитополучателят продължава да дължи възнаградителна лихва, като с оглед просрочието следва да заплати и обезщетение за забава си, чийто размер е приравнен на законната лихва. Ето защо се поддържа, че начисляването на обезщетение за забава не противоречи на повелителни норми на закона. Сочи съдебна практика и моли за отмяна на атакуваното разпореждане в частта, с която заповедният съд е заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за обезщетение за забава върху просрочената главница в размер на 84,91 лв..

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №1195/2024 г. по описа на НПРС е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, против Л. М. Д., като се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 468,78 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №4054000097 от 13.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.09.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 74,40 лв., представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода 15.01.2024 г.- 15.08.2024 г. и сумата 84,91 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.01.2024 г. 04.09.2024 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на банката към 04.09.2024 г. по партидата на договор за потребителски кредит №4054000097 от 13.10.2023 г.

В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката е отразен размера на предоставения кредит 678,96 лв., начало на договора 13.10.2023 г. и краен срок на договора 15.08.2024 г., брой вноски по договора – 10, падеж на задълженията – 15-то число на месеца; платени вноски по договора – 2, оставащи вноски – 8. Посочено е, че размерът на задълженията към 04.09.2024 г. възлизат на 568,78 лв. – изискуема главница, 74,40 лв. – изискуема договорна лихва за периода 15.01.2024 г.- 15.08.2024 г. и 84,91 лв. - обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 15.01.2024 г. - 04.09.2024 г.. Представени са заявление-декларация, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, договор за потребителски кредит и доказателства, че длъжникът е застраховано лице по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и по застраховка „Bank 2 пакет 3 сметка“.

С разпореждане №1879 от 17.09.2024 г. НПРС е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да наведе твърдения за чистата стойност на кредита, предоставен на длъжника и какви други суми, в какъв размер и с какво основание са отпуснати на длъжника; да наведе твърдения за цифровия израз на уговорения между страните възнаградителен лихвен процент; да посочи договорът на коя дата е сключен, какъв е неговият срок, както и начина на сключване – присъствено или от разстояние; да представи подписан от длъжника договор за потребителки кредит, тъй като приложеният по делото не съдържа ръкописен или електронен подпис на страните; да наведе твърдения за размера на ГПР и начина му на формиране; да наведе твърдения за настъпилата изискуемост – от коя клауза от договора и на коя дата е настъпила предсрочна изискуемост; да наведе твърдения за приложения лихвен процент при формирането на обезщетението за забава върху главницата; да уточни претендиратата възнаградителна лихва дали е начислена върху размера на отпуснатата сума по кредита или и върху други вземания (застрахователни премии, такси, услуги и др.) – във втория случай следва да посочи размер на възнаградителната лихва върху всеки от компонентите поотделно; да уточни претендираното обезщетение за забава от 84,91 лв. дали е изчислено върху размера на отпуснатата сума по кредита или и върху други вземания (застрахователни премии, такси, услуги или др.) – във втория случай следва да посочи размер на мораторнаталихва върху всеки от компонентите поотделно и да посочи електронен адрес за връчване на съобщения и книжа по делото, съобразно извикването на чл. 50, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ГПК. Със същото разпореждане на заявителя е указано, че при неизпълнение на указанията, искането за издаване на заповед за изпълнение ще бъде изцяло или отчасти отхвърлено.

Съобщението за разпореждането е получено от заявителя на 18.09.2024 г. и на 20.09.2024 г. е депозирал молба, в която сочи, че процесният договор за потребителски кредит е сключен на 13.10.2023 г. и с краен срок на договора 15.08.2024 г., поради което претендират договора като падежирал. Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен от разстояние и подробно описва начина му на сключване, като общата дължима сума по договора за потребителски кредит е 678,96 лв., посочена в чл. 7 от договора и в който е индивидуализирано как е формирана сумата: 435,95 лв. - заплатени на „Технополис“ за мобилен телефон и аксесоари за него; 99,90 лв. – предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка „Bank пакет 3 сметка“ и 31,82 лв. – предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“, които в случая кредитополучателят е пожелал да сключи. В чл. 9 от договора били посочени размерът на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му: чл. 9.1 посочвал размерът на лихвения процент, с който се олихвява предоставения кредит – 40,72%, а чл. 9.2 - условията за прилагането му – лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни 3 в месеца и 360 дни в годината, а чл. 9.3 указвал размера на лихвата за 1 ден – изчислена като 1/360 част от лихвения процент. Твърди, че за срока на забавата на длъжника банката е начислила „допълнително“ възнаграждение (извън погасителния план) в размера на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавено плащане (лихва за просрочие) в размер на законната лихва, което представено като лихвен процент било 50,72% (40,72% договорна лихва + 10% законна лихва). Уточнява, че допълнителното възнаграждение и обезщетението за забавено плащане са представени сумарно в извлечението от счетоводните книги на банката в общ размер на 84,91 лв., което се състояло от: 65,21 лв. обезщетение за забава върху стойността на преведената на кредитополучателя сума, 4,76 лв. – обезщетение за забава върху застраховката „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 14,94 лв. – обезщетение за забава върху застраховката „Bank пакет 3 сметка“. Посочил е елекронен адрес за връчване на съобщения и призовки.

С атакуваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението за заявените суми за претендираното обезщетение за забава в размер на 84,91 лв. За да го отхвърли в тази му част, заповедният съд е приел, че уговорената компенсаторна неустойка противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а претендираната в случая лихва е формирана от договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. С оглед разпоредбата на чл. 26, ал.

4 от ЗЗД заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само за сумата в размер на 468,78 лв. - претендирана като главница със заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 13.09.2024 г. до изплащане на вземането и за сумата в размер на 74,40 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 15.01.2024 г.- 15.08.2024 г..

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" - нормите на Закона за защита на потребителите.