Решение № 375 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. Г. като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110210037 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „,,**''" ЕООД, с ЕИК ,,**'', представлявано от управителя И. С. Г., срещу Наказателно постановление (НП) № 23 - 2500071/08.04.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (ДИТ-СО), с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.

С депозираната жалба се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че в НП не е посочена датата на извършване на нарушението, като този пропуск, според жалбоподателя, компрометира законосъобразността на обжалвания акт, тъй като представлява нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В тази връзка е посочено, че е недопустимо извеждане на датата на извършване на нарушението чрез тълкуване на НП. В условията на алтернативност, в случай, че съдът приеме обжалвания акт за законосъобразен, жалбоподателят моли съда да обърне внимание на индивидуализацията на размера на санкцията, с оглед степента на обществена опасност, като в тази връзка обръща внимание и на това, че не е обсъдено обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и липсата на вредоносни последици.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – редовно призована, се представлява от юрк. Г., която в хода на съдебните прения пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

1

Отправя искане за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.02.2025г., в обект на контрол „Нова жилищна сграда, УПИ IV -1872, ЖС, кв. 42", находящ се в гр. София, кв. Овча Купел, ул. „,,***'', била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и ЗТМТМ. Проверката била извършена от инспектори при ДИТСО. Същата продължила по документи в сградата на ДИТ-СО, като се установило, че санкционираното дружество, в качеството си на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ не е подал писмено уведомление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в 7-дневен срок от започване на работа на гражданина на трета държава- Сирия, а именно К.А. И., с ЛНЧ: **********, роден на 01.01.1997 г. В хода на проверката, от страна на работодателя е представен сключен трудов договор с посоченото лице. Договорът бил сключен на 20.01.2025 г., а съобразно указаното в него лицето постъпило на работа на 21.01.2025 г. В писмено сведение, управителят на санкционираното дружество съобщил, че не е уведомил ИА „ГИТ“ за това, че гражданин на трета държава е започнал работа за дружеството. Инспекторите от ДИТ-СО приели, че към 17.02.2025 г. нарушението продължавало да се извършва.

Въз основа на констатираното при проверката на място и по документи, свид. Н. С.-Г. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 232500071/17.02.2025 г. срещу санкционираното дружество, в който е приела, че е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. Препис от АУАН бил връчен на управителя на дружеството. Срещу акта не е постъпило писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ издал обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните и приобщени по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни – показанията на свид. Н. Г., както и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – Протокол от извършена проверка, № ПР2505319/ 17.02.2025 г., копие на имейл кореспонденция, известия за доставяне, призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, сведение от управителя на дружеството, трудов договор № 011/20.01.2025 г., длъжностна характеристика на строител, жилища, справка от НАП по чл. 62, ал. 5 КТ, справка по чл. 62, ал. 4 КТ, копие от регистрационна карта на чужденец, Заповед № 54/29.01.2024 г. на Изпълнителния директор на агенция „Главна инспекция по труда“, Заповед № 43/30.01.2023 г. на Изпълнителния директор на агенция „Главна инспекция по труда“, длъжностна характеристика за длъжност „Директор“ на ДИТ-СО.

Показанията на свид. Н. Г. съдът цени като достоверни и непротиворечиви. В разпита си, същата излага обстоятелства, констатирани при проверката, както и това, че на обекта не са заварили там лицето, което е било наето на работа – сирийски гражданин, а са установили 2 процесното нарушение след като са изискали трудовите досиета на всички служители.

Обстоятелствата във връзка с констатираното нарушение намират опора и в АУАН, приложен по делото.

Съдът кредитира писмените доказателства, без да ги подлага на самостоятелен анализ предвид техния обективен характер и това, че са непротиворечиви и еднопосочни. За пълнота следва да се посочи, че в протокола за извършената проверка не се съдържат никакви констатации за процесното нарушение и въпреки това е послужил за основа на изводите на наказващия орган.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ, специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Съдът констатира, че в АУАН и НП, в описанието на нарушението, липсва съществен елемент – датата на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ предписва, че в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Отговорността на дружеството е ангажирана за неизпълнение на това задължение, което е осъществено чрез бездействие от страна на работодателя. Тъй като задължението е обвързано със срок, то се счита за неизпълнено след изтичането на 7-дневния такъв. В тази връзка, описанието на нарушението предполага да има описани в обстоятелствената част на АУАН и НП началният момент, от който следва да се брои посоченият срок и крайният момент, в който същият изтича. Описанието на тези елементи дава възможност на санкционирания субект да разбере от кой момент той е бил длъжен да изпълни задължението си като местен работодател и кой е последният възможен момент да направи това. Освен да разбере за каква е ангажирана имуществената му отговорност, посочването на тези реквизити има значение и за сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които имат характера на давностни. Чрез посочването им за съда, като въззивна инстанция, е възможно да провери дали отговорността на дружеството е ангажирана съобразно закона.

Наказващият орган се е задоволил с това да посочи, че нарушението безспорно продължава да се извършва и към 17.02.2025 г., което нито обозначава началния момент, нито крайния, в който изтича срокът по чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ. Предвид констатираното, съдът достигна до извод, че процесуалното нарушение има характера на съществено, тъй като с него е нарушено правото на защитна на санкционираното лице и с оглед на това, че констатираният пропуск не може да бъде саниран в настоящото съдебно производство, единственият законосъобразен изход от делото се явява отмяна на обжалвания акт.

С тези мотиви, съдът намира за безпредметно да разглежда делото по същество, а следва да отмени НП на формално основание.

По разноските:

Съдът намира, че правилно е било ангажирана административно наказателната отговорност 3 на жалбоподателя и правилно определено административното наказание.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят, но тъй като такава претенция не е отправена от негова страна, разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23 - 2500071/08.04.2025 г., издадено от Директор на ДИТ-СО, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4