Решение № 1253 от 19.12.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. Кюстендил, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520101466 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №6975/10.07.2023 г., депозирана от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д., против О. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес: общ. *******, с. **********, ул. "***** *****" №**.

В исковата молба се сочи, че между Д. Г. Р. и „Юробанк България“ АД бил сключен Договор за банков потребителски кредит с № FL 926833 от 23.07.2018 г. за сума в размер на 5 614, 08 лв. с краен срок за ползване и погасяване 12.07.2025 г. Длъжникът преустановил плащанията на дължимите вноски за главница и лихви и на основание чл. 14 от Договора, на 30.01.2020 г.

Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като длъжникът бил уведомен за това с връчена му покана по възлагане съгласно чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ чрез ЧСИ Е. Х., рег. № 743 на КЧСИ. С поканата на длъжника бил даден срок за доброволно изпълнение по кредита, но такова не последвало, поради което банката се снабдила с изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 739/2020 г. по описа на КРС. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. д. № 589/2021 г. по описа на ЧСИ Е. Х., като в хода на изпълнителното производство длъжникът не бил открит и поканата за доброволно изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. След дадени от съда указания, Банката предявила установителен иск срещу Д. Р. и било образувано гр. д. № 1951/2021 г. по описа на КРС. В хода на исковото производство длъжникът починал и на негово място били 1 конституирани законните му наследници: О. Р., Л. Р. и М. Р., като за всеки един от тях била предявена 1/3 от вземането на банката. Съдът постановил решение срещу О. Р. за 1/3 от дълга, а именно: 1 832, 92 лв., представляваща 1/3 от общия размер на дължимата главница по кредита; 169, 09 лв., представляващи 1/3 от общия размер на дължимата възнаградителна лихва по кредита за периода 12.10.2018 г. – 30.01.2020 г.; 22, 91 лв., представляващи 1/3 от общия размер на дължимата мораторна лихва по кредита за периода 12.03.2020 г. – 12.05.2020 г.; 18, 20 лв., представляваща 1/3 от общия размер на дължимите такси по договора за кредит за периода 15.10.2018 г. – 12.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното й изплащане.

По отношение на останалите ответници и законни наследници на кредитополучателя исковете били отхвърлени, тъй като същите извършили отказ от наследство. С оглед на направените откази и съгласно чл. 53 ЗН съдът приел, че О. Р. е останал единствен наследник на починалото лице и същият отговаря за пълния размер на задълженията по кредита.

С оглед изложеното се иска съдът да постанови съдебно решение, с което О. Д. Р., ЕГН: **********, да бъде осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 следните суми: 3 665, 85 лв., представляващи 2/3 от общия размер на дължимата главница по кредита от 5 498, 77 лв. на основание Договор за потребителски кредит № FL 926833/23.07.2018 г.; 271, 50 лв., представляващи 2/3 от общия размер на дължимата възнаградителна лихва по кредита от 407, 26 лв. за периода 12.10.2018 г. – 30.01.2020 г.; 361, 28 лв., представляващи 2/3 от общия размер на дължимата мораторна лихва по кредита от 541, 93 лв. за периода 12.11.2018 г. – 12.03.2020 г.; 194, 40 лв., представляваща 2/3 от общия размер на дължимите такси по договора за кредит в общ размер на 291, 60 лв. за периода 20.03.2020 г. – 22.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на дапозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, чрез назначения й особен представител. Сочи се, че предявените искове са неоснователни и недоказани, тъй като по делото няма данни ответникът да е приел наследството и същият не е пасивно процесуално легитимиран.

В отговора се признава, че ответникът е наследник на починалия длъжник, но няма данни същият да е извършил каквито и да било действия по приемане или отказ от наследството. Също така се сочи, че ищецът не е отправил искане до съда на основание чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ЗН за определяне срок на О. Р., в който да заяви дали приема оставеното му наследство или се отказва от него.

Излагат се и подробни съображения за липса на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че в хипотеза, в която кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на 2 обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

Оспорва се размерът на претендираната от ищеца мораторна лихва, като се излагат твърдения за наличието на анатоцизъм, който е недопустим в конкретната хипотеза. По изложените съображения се иска отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Направено е възражение по допускането и назначаването на поисканата с исковата молба съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно уведомено, не изпраща представител. С депозирана молба се иска даване ход на делото в отсъствието на представител, поддържа се изцяло подадената искова молба и уточненията към нея, поставя се допълнителен уточнителен въпрос към вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Ответната страна не се явява, а се представлява от назначения й от съда особен представител, който поддържа изцяло представения писмен отговор по съображенията, изложени в него.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена е съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която е изслушано в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото заверено копие от Договор за потребителски кредит № FL 926833 /л. 6-15/ от 23.07.2018 г. ищецът е предоставил потребителски кредит на Д. Г. Р., наследодател на ответника, в размер на 5614,08 лв. Приложен е и погасителен план, видно от който се дължали 84 месечни вноски, всяка от които в размер на 89,61 лв., а последната – 68,03 лв. Последната вноска е с падеж 12.07.2025 г.

С Покана за изпълнение, адресирана до кредитополучателя, връчена му лично на 30.01.2020г., Д. Р. бил уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията му по договора за кредит, като му бил предоставен подходящ срок за доброволно изпълнение.

От представеното удостоверение за наследници с изх.№17-0014/07.06.2022 г. е видно, че кредитополучателят е починал на 21.10.2021 г., и като свои наследници е оставил синовете си О. Р., ЕГН ********** – ответник по настоящото производство, Л. Р., ЕГН ********** и М. Р., ЕГН **********.

Видно от влязло в сила Решение №304/10.04.2023 г. постановено по гр. д. №1951/2021 г. по описа на КРС, двамата наследници Л. Р. и М. Р. са се отказали от наследството на починали кредитополучател и тези откази са вписани в Особената за това книга към КРС съответно под №78/2021 г. и №84/2021 г.

За изясняване на делото от фактическа страна по делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която, не е оспорена от страните, 3 поради което съдът кредитира същата като обективно, компетентно и обосновано изготвена.

От експертно заключение вх. № 12870/08.11.2024 год. /л. 85-103/ на в.л.

М. В. се установява, че по банкова сметка, открита на името на кредитополучателя била предоставена сума в размер на 5 614, 08 лева за текущи нужди. Вещото лице е уточнило, че кредитополучателят дължал такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка, както и че същият декларирал своето изрично съгласие, незабавно след заверяване на сметката със сумата на разрешения кредит, Банката да извърши парични преводи от сметката към кредитни и/или финансови институции, подробно описани в експертното заключение.

Посочва се, че към дължимите по кредита суми била включена и еднократна застраховка в размер на 514,08 лева, дължима на 23.07.2018г. Вещото лице посочва, че към 22.05.2023 г. – датата на извлечението на счетоводните книги на Банката, кредитополучателят дължал следните суми по кредита: главница в размер на 5498,77 лева, договорна лихва в размер на 507, 26 лева, дължима до 12.01.2020 г. и начислени такси в размер на 291, 60 лева. Съгласно представената информация вещото лице е заключило, че няма данни за погасяване на кредита след 22.05.2023 г. - датата на извлечението на счетоводните книги на Банката.

В съдебно заседание в.л. М. В. допълва изготвеното заключение, като уточнява, че изчислената на страница 7, точно под таблицата, мораторна лихва в размер на 541, 44 лева, следва да бъде добавена към отговора на поставения въпрос 1 на стр.8, раздел V-ти, над точка 2.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно трайно установената съдебна практика, за да се ангажира отговорността на наследниците на починалото лице за негови задължения, е необходимо те да са приели наследството.

С откриването на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество и да приемат същото. Съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗНасл. наследството се придобива с приемането му.

Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Приемането на наследството може да бъде както изрично, така и мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по местооткриване на наследството, като се вписва в особена за това книга / чл. 49, ал. 2 от ЗНасл . /. Мълчаливо приемане е налице, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник. Във всички случаи, 4 приемането на наследството не може да се предполага, а трябва да бъде ясно и недвусмислено, дори и когато е мълчаливо, като конклудентните действия следва да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството. /Решение № 596/12.06.1991 г. по гр. д. № 353/1991 г. на ВС, I г. о, Решение № 64/24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3858/2008 г., IV г. о. / Безспорно в теорията е положението, че при извършени от някои от наследниците откази от наследство, то частта, от която същите са се отказали, уголемява дела на останалите наследници, които не са се отказали от него. В настоящия случая, е установено, че двама от наследници на кредитополучателя - Л. Р. и М. Р. са се отказали от наследството на починали кредитополучател и тези откази са вписани в Особената за това книга към КРС съответно под №78/2021 г. и №84/2021 г. По делото липсват каквито и да е данни по делото за извършен от ответника О. Д. отказ от наследството на починалия кредитополучател, поради което и следва да се счита, че цялото наследствено имущество ex lege би могло да премине в патримониума му.

В настоящия случай ответникът, които е пР.ан по делото по реда на чл.

47, ал. 1 от ГПК, чрез особения си представител адв. К. Д. - П. е оспорил предявените искове с възражението, че не е приел наследството от своя баща.