Решение № 2363 от 02.04.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 02.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА при секретаря Кристина

Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 7827 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на молителката С.Д.Б. срещу решение № 394957/26.04.2018 г., постановено по гр. д. №19700/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата й за издаване на заповед за защита в нейна полза, срещу Л.Б.Б.. Въззивницата счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с трайната съдебна практика. Излага съображения. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да издаде заповед за защита и да наложи мерки по чл. 5 от ЗЗДН. Претендира присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна Л.Б.Б. в законоустановения срок е подал възражение, в което описва собственото си и на въззивницата поведение на процесната дата.

В съдебно заседание въззивницата моли съда да отмени обжалваното решение и да издаде заповед за защита.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 26.03.2018 г. С.Д.Б. е поискала да се издаде заповед за защита срещу Л.Б.Б., който е неин съпруг, описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие, извършени спрямо нея.

С решение № 394957/26.04.2018 г., постановено по гр. д. №19700/2018 г., СРС, ІІІ ГО, 117 състав е оставил без уважение молбата й за издаване на заповед за защита и я е осъдил да заплати държавна такса по делото в размер на 25 лв.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

За да откаже да издаде заповед за защита, съдът се е мотивирал, че не кредитира събраните гласни доказателства - разпита на свидетелката Б.- М., тъй като същата споделя за забелязани белези по гърба на дъщеря си на следващия ден, а не казва нищо за такива, описани в СМУ в областта на лицето и шията. Установената по-горе фактическа обстановка и изводи на СРС се споделят напълно и от настоящия съдебен състав, като доводите в жалбата, че свидетелката не е заявявала, че не са били налице други травматични увреждания на молителката, че към момента на изготвяне на съдебномедицинското удостоверение травмата не е била забелязана от Б. и не е била съобщена на специалиста по съдебна медицина, счита за неоснователни. Твърди се, че акта на насилие е бил извършен на 23.03.2018 г., свидетелката твърди, че на следващия ден- т. е. на 24.03.2018 г. е видяла синина на плешката на молителката на лявата й ръка, като съдебномедицинско удостоверение №81.03/2018 г. е издадено след преглед на 25.03.2018 г. и е житейски нелогично видяната от майката синина да е останала неизвестна на дъщеря й. Отделно от изложеното, молителката твърди, че ответникът я е заключил и й е взел ключовете за дома им, докато свидетелката установява, че дъщеря й е пъхнала ключ в патрона и е възпрепятствала отварянето- настоящата инстанция счита показанията на свидетелката за заинтересовани и дадени в полза на дъщеря й.

Неоснователен е доводът, че актовете на домашно насилие се доказват с представената в първоинстанционното производство доказателство- декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Настоящата инстанция счита, че на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал.

2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като декларацията не индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите следва да бъдат описани в една редовна молба за защита (арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН- описание на акта, дата, час, място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването му, конкретните действия и т. н.).

Посоченият акт на насилие, извършен на 23.03.2018 г. не се установява и от останалите, събрани по делото доказателства. В представеното медицинско удостоверение № 81.03/2018 г. като предварителни сведения, т. е. дори и само като твърдения на пациента се сочи различен (18,30-19 часа) от твърдения в сезиращата молба часови диапазон (18,30-19,30 часа), като отделно от това следва да се отбележи, че СМУ установява единствено причинените увреждания на конкретно лице, възможността те да са се получили по описания от него начин и време, но не установява авторството на причинителя им.

Относно доводът в жалбата за системно домашно насилие, упражнявано от въззиваемия спрямо въззивницата, извън това на 23.03.2018 г.- молбата за защита не съдържа описание на актове, не съдържа и дата, час, място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването му, поради което е невъзможно да се установи извършени ли са такива актове на насилие- за такива актове на насилие не са ангажирани никакви доказателства по делото.

Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото, поради което неоснователно е посоченото в жалбата оплакване за неправилност на решението. При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение- както правилно е процедирал и първостепенния съд.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

Съобразно така установената фактическа обстановка, жалбата се явява неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото въззивницата, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв. Въззивницата претендира присъждане на разноски в настоящата инстанция, но с оглед изхода на делото искането й е неоснователно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 394957/26.04.2018 г., постановено по гр. д. №19700/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав.

ОСЪЖДА С.Д.Б., с ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно искането на С.Д.Б., с ЕГН********** за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.