Присъда № 15 от 20.02.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1818/2024
- Вид
- Присъда № 15
- Подписан
- 20.02.2025
- В сила
- 22.07.2025
- Състав
- Марин Цвятков Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал.1, т.2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 195 · Наказателен кодекс
- чл. 198 · Наказателен кодекс
- чл.198,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 199, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, буква "б" · Наказателен кодекс
- чл.30 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.189,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви на присъда по НОХД № 1818/2025г по описа на Окръжен съд Варна
Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу:
Й. И. Т. - от гр. Варна за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и
К. М. П. - от с. Каменар, обл. Варна за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 08.10.2024 г. в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", пред блок № 11, в съучастие като съизвършители с К. М. П., отнел чужди движими вещи - 1 бр. черен мъжки портфейл, съдържащ лична карта, дебитна карта на „ИЗИ Банк", инвалидна карта за градски транспорт, карти за отстъпки от магазини „Кауфланд", „Билла", „Булмаг", „" Метро и сумата от 400 лв., и 1 бр. мобилен телефон „Моторола moto g51 5G" в черен калъф, всичко на обща стойност 729,00 лв. от владението на Б. П. Х., с намерение противозаконно да ги присвоят, като за това употребили сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив от Й. Т..
По инициатива защитата и подсъдимите със съгласието на последните, съдът с определение обяви провеждането на съдебното следствие по реда на чл.373,ал.2 във вр. с чл.372,ал.4 от НПК.
По делото срещу подсъдимите беше приет за съвместно разглеждане иск за имуществени вреди в размер на 400 лева в резултат на престъплението грабеж, ведно с законната лихва от деня на извършване до окончателното изплащане на сумата, предявен от гр.ищец Б. П. Х.
Представителят на ВОП поддържа изцяло посоченото обвинение и го намира за доказано. Моли при определяне на наказанията съдът да съобрази тежестта на извършеното. Предлага за подсъдимия Т. да се наложи наказание „лишаване от свобода” около средния размер, при отсъствието на смекчаващи вината обстоятелства, което да се изтърпи при първоначален строг режим. За подсъдимия К. П., намира за справедливо наказание около минимума на чл.198,ал.1 НК, което след редукция да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. По отношение и на двамата предлага посочените наказания да бъдат намалени с 1/3 съгласно разпоредбата чл.58а от НК с оглед ползваната процедура по чл.372,ал.4 от НПК. По отношение на гр.иск за имуществени вреди го намира за основателен и доказан.
Гр. ищец поддържа предявения граждански иск.
Защитата на подс. П. намира обвинението за доказано, като се навеждат доводи за определяне на наказание „лишаване от свобода” под минималния размер предвиден в закона. Акцентира вниманието на съда, че при отсъствието на отегчаващи вината обстоятелства, каквото е становището и на прокуратурата са налице множество смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало; отсъствие на данни за други противообществени 1 деяния; младата възраст и тежкото социално положение. Счита, че са направени опити да се възстановяват щетите, но явно за семейството му тази сума се оказала непосилна. Алтернативно моли да се наложи наказание към минимума, което да се редуцира на основание чл. 58а ал.1 от НК и да се приложи чл. 66 от НК.
Защитата на подс. Т. също намира обвинението при установената и призната фактическа обстановка, като се иска наказание определено към минимума предвиден в закона и неговото редуциране с една трета.
В своя защита подсъдимите не добавят нищо към становището на процесуалните си представители.
В последната си дума и двамата желаят по-леки наказания.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид самопризнанието на всеки един от подсъдимите, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти изложени в обвинителния акт:
Й. И. Т. е роден на ******** г. в гр. Варна, с настоящ адрес гр. Варна, ж.к. „Вл. В.", ул. „Б. И" № 2. Същият е с българско гражданство, без образование. Не е женен, не работи, осъждан и притежава ЕГН **********.
Издържа се основно чрез извършване на престъпления против собствеността.
Подсъдимият множество пъти е осъждан за престъпления против собствеността по чл. 195 и чл. 198 от НК, последните от които са:
С определение № 432/20.06.2023 г. по НОХД № 1720/23 г. на ВРС в сила от 20.06.2023 г. Т. е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НПК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с три години изпитателен срок.
С определение по НОХД № 3657/2023 г. на ВРС в сила от 26.09.2023 г. Т. е признат за виновен за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и му е наложено наказание - седем месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗПС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
С определение № 5105/24.10.2023 г., в сила от 09.11.2023 г. постановено по ЧНД № 4115/2023 г. по описа на ВРС, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК наказанието по НОХД № 1720/2023 г. по описа на ВРС е групирано с наказанието наложено по предходно осъждане по НОХД № 948/2022 г.
Определеното най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Със същото определение е постановено отделното изтърпяване на наказанието по НОХД № 3657/2023 г. на ВРС по описа на ВРС в размер на седем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Подс. Т. изтърпял посочените две наказания лишаване от свобода в Затвора - Варна и бил освободен на 06.06.2024 г.
К. М. П. е роден на ****** г. в гр. Варна, с постоянен и настоящ адрес с.
2
Каменар, обл. Варна, ул. „К." № 30. Същият е българин, с българско гражданство, женен. Не е осъждан, има завършено начално образование, не работи. Притежава ЕГН **********.
Подсъдимите са братовчеди. На 07.10.2024 г. вечерта подс. К. П. отишъл на гости на подс. Й. Т. в постройката, която Т. използвал за жилище, находяща се в гр. Варна ж.к. „Владислав Варненчик", ул. „Б. И" № 2. Малко след полунощ двамата излезли на разходка из квартала и докато вървели по улицата в ж.к. „Владислав Варненчик", гр. Варна, близо до бл. 11 видели св. Б.
Х..
Св. Х. страдал от множество заболявания, сред които артрит на тазобедрените стави и болест на гръбначния стълб. Тези заболявания го правели трудно подвижен и той се придвижвал с помощта на патерици. Заради заболяванията си св. Х. получавал инвалидна пенсия. На 07.10.2024 г. той бил получил пенсията си за месец октомври, като още същия ден изтеглил 680 лв.
От тях дал на заем, черпил се в сладкарница и играл в казиното на „Бул Бет".
Около 00,30 ч. на 08.10.2024 г. св. Х. тръгнал да се прибира в дома си, като към този момент в портмонето му били останали 400 лв. При срещата с Х. възприемайки, че св. Х. е трудно подвижен, предположили, че получава инвалидна пенсия. Те обсъдили по между си, че свидетелят може би имал в себе си пари и решили да му ги вземат. Подс. К. П. заговорил свидетеля, като го попитал дали има огънче. През това време подс. Й. Т. се приближил зад св.
Х. и го ударил силно в гърба. От удара св. Х. загубил равновесие и паднал на земята. Когато пострадалият паднал на земята подс. П. го натиснал по врата, за да не може да се изправи. След това двамата подсъдими започнали да проверяват джобовете на св. Х.. Й. Т. взел портфейла на свидетеля и побягнал.
Подс. К. П. взел мобилния телефон на пострадалия - марка „Моторола moto g51 5G", в черен калъф и също побягнал. Двамата подсъдими се върнали обратно по улицата и влезли в дома на подс. Й. Т.. Там прегледали съдържанието на портмонето, в което се намирали - лична карта на пострадалия, дебитна карта на „ИЗИ Банк", инвалидна карта за градски транспорт на пострадалия, карти за отстъпки от магазини „Кауфланд", „Билла", „Булмаг", „Метро" и сумата от 400 лв. в банкноти с различен номинал, както и стотинки. Подсъдимите си разделили парите, а портмонето и картите хвърлили в печката и я запалили. Те решили да продадат мобилния телефон и също да се разделят парите. В ранната утрин на 08.10.2024 г. - около 04,00-05,00 ч. двамата отишли до дома на св. И. Г. И., за когото знаели, че изкупува стари вещи и му предложили да му продадат за 140 лв. мобилният телефон „Моторола moto g51 5G". Св. И. не се съгласил, тъй като цената му се сторила висока и им предложил за телефона 20-30 лв. Подсъдимите П. и Т. отказали и си тръгнали с телефона. По-късно през деня те се разделили - подс.
Й. Т. се скрил, а подс. К. П. тръгнал да търси купувач на телефона.
Междувременно пострадалият успял да се изправи и да подаде сигнал в полицията. Полицейският екип посетил св. И. И. и установил, че подсъдимите Т. и П. са му предлагали да купи телефон „Моторола", който отговарял на 3 описанието на отнетия телефон. Служителите на полицията обиколили района на ж.к. „Вл. В.", гр. Варна и открили подс. Й. Т. да се крие в изоставена постройка на ул. „Б. И" близо до № 18.
Около 09,00 ч. подс. П. предложил телефона на св. К. Ф.. Свидетелят Ф. също отказал да купи телефона, но точно в този момент зад тях се появили полицейски служители. Те се представили и попитали подсъдимия какъв е телефона. Подс. П. се изплашил и хвърлил мобилният телефон марка „Моторола" в лекият автомобил управляван от св. Ф.. Тогава полицейските служители го задържали.
Мобилния телефон марка „Моторола" – предмет на деянието бил предаден с протокол за доброволно предаване от св. К. К. Ф. на водещия разследването /л. 20/
При извършен оглед на местопроизшествие в сградата, обитавана от подс. Й. Т. /протокол за оглед на местопроизшествие л. 21-23; албум - л. 74-77/ в печката на твърдо гориво били намерени и иззети обгорели - черен кожен портфейл; карта „Билла", карта „Метро" на Йорданови ДЗЗД, карта „Кауфланд", пластина, златиста на цвят с надпис „Beard", карта на градски транспорт и стопилка от карта „Булмаг".
Съгласно заключението на СОЕ /л. 79-82/ стойността на мобилен телефон марка „Моторола" 275,00 лв., стойността на черен калъф за мобилен телефон, тип тефтер била 14,00 лв, а на черен мъжки портфейл от естествена кожа с много прегради - 40,00 лв. Общата стойност на отнетите вещи, според заключението възлиза на 729,00 лв.
С разписка от 17.10.2024 г. /л.64/ водещият разследването върнал на Б.
П. Х. мобилният телефон марка „Моторола moto g51 5G".
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: самопризнанията на подсъдимите; показанията на свидетелите; заключението на изготвената съдебно оценителна експертиза и другите писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се и незаинтерисовани показанията на всички свидетели.
Съдът кредитира като пълно, обосновано и ясно заключението на изготвената по делото експертиза.
Подсъдимите се признават за виновни, като признават фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
По делото не се спори, че св.Х. като собственик на инкриминираните вещи е упражнявал фактическата власт над тях. Както е известно от утвърдената съдебна практика грабежа е съставно престъпление - кражба и принуда /заплаха или сила/ В настоящия случай от обективна страна 4 подсъдимите са извършили деянието с действия - използвали сила да съборят и предържат жертвата на земята неподвижно, след което са установили трайна фактическа власт вещите, без съгласието на пострадалия. И двата елемента са в причинно-следствена връзка и се обхващат от умисъла на дейците в тяхната неразривност.
От субективна страна безспорно деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасния му характер предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици.
С гореописаното деяние подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на: престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за Й. И. Т. поради което и съдът го призна за виновен в това, че на 08.10.2024 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с К. М. П., отнел чуждидвижими вещи, на стойност 329 лева и сумата от 400 лв., всичко на обща стойност 729,00 лв. от владението на Б. П. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила, поради което и престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за К. М. П., поради което и съдът го призна за виновен в това, че на 08.10.2024 г. в гр.