Решение № 1786 от 12.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1786 гр. Варна, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20233110204564 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на санкционираното лице чрез процесуален представител против наказателното постановление, с което са наложени административни наказания глоба.

В жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че в хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на чл.42 т.4, 5 , 6 и 7 от ЗАНН, както и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в АУАН и НП не се съдържа пълно и точно описание на нарушението и не са посочени доказателствата, които го подкрепят. В НП липсва яснота по отношение на това кои свои задължения не е изпълнило лицето, с кои свои действия или бездействия е осъществило състав на нарушение. Допуснатите нарушения ограничават възможността нарушителя да разбере обвинението, както и водат до невъзможност за преценка правилно ли е квалифицирано деянието и правилно ли е приложена санкционната норма. По отношение на второто от деянията се сочи, че удостоверението е безсрочно и в този смисъл не е осъществен състав на нарушение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

По същество се поддържат и доразвиват основанията на отмяна на НП , изложени с жалбата. В допълнение се сочи, че почивка е била осигурена, като е била малко по- кратка, но въззивникът не е имал намерение да извършва нарушение. Удостоверение е било притежавано от въззивника и не е следвало да му се издава нова такова. Претендира възнаграждение.

Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява и не е изразил становище по основателността на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.07.2023г. служители към ОО КД“АА” Варна, сред които св. Ю., спрели за проверка въззъвника В., който извършвал международен превоз на товари. При проверката констатирали, че въззивника управлява превозно средство влекач „Мерцедес“ с прикачено 1 полуремарке, като в превозното средство бил монтиран дигитален тахограф. Изготвена била разпечатка от картата на въззивника В. и било констатирано, че при период на управление от 4 часа и 30 минути, започващ в 5,24 часа на 09.06.2023г. въззивникът ползвал почивка по време на работа от 15 минути и последваща почивка по време на работа по 7 минути, като е намалил почивката по време на работа с 23 минути.

При проверка на Удостоверението за психологическа годност на въззивника В. било установено още, че УПГ е било с валидност до 17.08.2017г. и не му било издавано ново Удостоверение.

В съставен на 03.07.2023г. акт за установяване на административно нарушение св. Ю. вписал приетото за установено, като посочил и правна квалификация на извършеното.

Акт №00275 бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал, че има възражения по т.2.

В срок по преписката постъпили възражения.

Впоследствие на 03.08.2023г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На нарушенията била дадена правна квалификация по чл.7 изр.2 от регл. 561/06 вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП и по чл. 178в ал.5 пр.3 от ЗДП и въззивникът бил санкциониран с предвиденото административно наказание в чл.

93б ал.4 т.1 от Закона за автомобилните превози и с предвиденото в чл. 178в ал.5 пр.3 от ЗДП такова.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административонаказателната преписка и делото доказателства- пътен лист; извлечение от карта на водача; копие от УПГ; заповеди и други, както и показанията на св. Ю..

След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

По отношение на т.1 от НП съдът намери, че административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че са налице признаци на административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по Регл.561/06г. вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП. В санкционната част на наказателното постановление правилно е приложен законът, като административно наказващият орган е приел, че с липсата на активни действия по използване на почивка по време на работа от страна на въззивника е осъществен състав на нарушение. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.

Според настоящия съдебен състав, правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, разглеждани в Районен съд- Варна и в този смисъл правилно е било прието, че въззивникът следва да бъде санкциониран за извършеното административно нарушение.

По отношение на т.2 от наказателното постановление, съдът, за да се произнесе , преди всичко взе предвид, че следва да се съобрази действащата сега редакция на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за 2 провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

Към момента на издаване на НП, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок от една година.

След изменението обнародвано в ДВ бр. 84 от 2022 г., което е в сила от 21.10.2022 г. текста на чл. 8, ал. 2 е: "Удостоверението за психологическа годност е безсрочно. ", т. е. е валидно, до обезсилването му.

В случая следва да се приложи новата редакция на закона, тъй като е безспорно, че водачът е имал издадено удостоверение за психологическа годност на с 3-годишен срок на валидност до 17.08.2017 г. При тези данни щом той е водач, който е бил изследван и са му издавани удостоверения за психологическа годност, предвид последната редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., издаденото му удостоверение е безсрочно. Налице е хипотезата предвидена в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН тъй като в хода на производството по оспорването на наказателното постановление, след образуване на въззивното дело е последвало това изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., което е по-благоприятен закон. С оглед влязлата в сила на 21.10.2022 г. изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. с което издадените удостоверения за психологическа годност на водачите от документи със срок на валидност по силата на закона стават безсрочни, в резултат на приложението на този по-благоприятен закон, процесното НП се явява незаконосъобразно, което е основание за неговата отмяна.

Съдът присъди разноски, съобразно направеното искане от процесуалния представител на въззивника, на осн. чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП №23-0001983/03.08.2023г. на Директор на РД „АА“ гр. Варна, с което на М. Д. В. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 100 лева на основание чл.93б ал.4 т.1 от Закона за автомобилните превози и ГЛОБА в размер на 500 лева на основание чл.178в ал.5 пр.3 от Закона за автомобилните превози , като ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта, с която е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на основание чл.93б ал.4 т.1 от Закона за автомобилните превози.

ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта, с която е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева на основание чл.178в ал.5 пр.3 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА РД „АА“ гр. Варна да заплати на М. Д. В., ЕГН ********** направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4