Решение № 206 от 16.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Плевен, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ИВАН Н. РАДКОВСКИ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20224400200538 по описа за 2022 година

Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по молба за признаване на решение № *** от 02.12.2021 г. на несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 22.12.2021 г., с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.

Плевен, ул. „***“ №***, магазин № 1, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала А. К. М., е наложена финансова санкция в размер на 955 евро.

Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна.

Засегнатото юридическо лице, редовно призовано, не изпраща представител.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно 1 прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, намира за установено следното:

С решение № *** от 02.12.2021 г. на несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 22.12.2021 г., на юридическото лице „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала А. К. М., е наложена финансова санкция в размер на 955 евро, представляваща парична санкция за извършено административно нарушение.

Решението е постановено затова, че на 17.05.2021 г., в 15.45 часа, на ул.

„***“ в гр. ***, Република Австрия, МПС с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, не е спряло на знак „Стоп“ и на червен светофар и А. К. М., в качеството си на носеща отговорност за юридическото лице, което е собственик на превозното средство, е пропуснала да съобщи на Главната областна полиция в Лайбниц, в рамките на две седмици от връчването на поканата, трите имена и адреса на водача, който е управлявал МПС.

Деянието представлява административно нарушение по § 103 Abs. 2 KFC 1967, BGBI. № 267/1967, I № 19/2019; § 134 Abs. 1КGF 1967, BGBI №267/1967, № 19/2019 от австрийското законодателство, регламентиращо правилата за движение по пътищата.

Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за извършено административно нарушение.

В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС заверено копие от решението е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Република Австрия на 02.06.2022 г. и е преведено на български език.

Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, 2 издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е окръжен съд по седалище и адрес на управление на юридическото лице „***“ ЕООД.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция на „***“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител А. М., следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като са налице условията за признаване и изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС и същевременно не са налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за признаване и допускане на изпълнението:

1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението на несъдебния орган от 02.12.2021 г.;

2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото юридическо лице за същото деяние в Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български съд;

4. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5. Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;

7. Решението се отнася до деяние, което представлява административно нарушение и според българското законодателство – по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП;

3

8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението;

9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е било писмено, но засегнатото юридическо лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалването.

На 07.12.2021 г. решението е било връчено лично на засегнатото юридическо лице и то е било уведомено изрично за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение.

На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума – 955 евро, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението в издаващата държава. От направената справка в сайта на БНБ за 02.12.2021 г. е видно, че равностойността на 955 евро е 1867,81 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Плевенският окръжен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение № *** от 02.12.2021 г. на несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 22.12.2021 г., с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***“ №***, магазин 1, с управител и едноличен собственик на капитала А. К. М., ЕГН – **********, е наложена финансова санкция в размер на 955 евро, равностойни на 1867,81 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването 4 не спира изпълнението на решението.

На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, решението на несъдебния орган в Република Австрия да се изпрати заедно с препис от настоящото решение, на ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис град Плевен за изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАПгр. Велико Търново, офис гр. Плевен, както и за приключване изпълнението на решението.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5