Решение № 210 от 16.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100502037 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 173 от 04.01.2022 г., постановено по гр. дело № 51522/2018 г., по описа на СРС, 144 състав, са отхвърлени предявените от ищеца Б. Е. Х. срещу ответника С.О. район „М. конститутивни искове, както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № РД-10-3-21 от 04.06.2018 г. на изпълняващия длъжността „Кмет на С.О.-район М. - Р.Р. на основание чл. 39, ал. 5 ЗСМА и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяването на предишната работа „заместник кмет на район Младост при С.О.“ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.

225, ал. 1 КТ - за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3219,00 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа за срок от шест месеца в периода 04.06.2018 г. 03.08.2018 г. поради незаконното й уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Б. Е. Х., чрез пълномощника си - адв. Р.Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта, с която е било прекратено трудовото й правоотношение, поддържайки че заповедта е издадена от некомпетентен орган , тъй като към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение кмет на район Младост при СО е била Д.И., по отношение на която е била наложена мярка на процесуална принуда „задържане под стража“, но същата не е била освободена или отстранена от длъжност, като дори е издала заповед кой от заместниците й да я замества и това не бил арх. Р.. Аргумент. Поддържа, че според разясненията дадени с ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на ВАС, назначаването на арх. Р. от СОС за временно изпълняващ длъжността „кмет на район М. касае хипотеза на 1 оправомощаване, а не заместване, поради което и арх. Р. не можел да уволнява на политически и екипен принцип. Сочи още, че към датата на вземане на Решение № 318 по протокол № 54 от 31.05.2018 г. на СОС арх. Р. не е бил зам.кмет на район Младост, тъй като същото е прекратено със Заповед от 21.05.2018 г. на кмета Д.И., която не е била оспорена и е породила действието си. Изтъква още, че към датата на връчване на заповедта е била в отпуск, което също водило да незаконосъобразност на прекратяване на правоотношението.

Предвид изложеното моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове, като присъди направените разноски пред двете инстанции.

Въззиваемият - ответник С.О. - район „М., чрез процесуалния си представител юрк. Г.

П., е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата по подробно изложените доводи. Моли съда да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното решение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, което е освободено от заплащане на държавна такса- чл. 83, ал., т. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

По делото страните не спорят, а това се установява и от приетите и неоспорени писмени доказателства, че ищцата е заемала длъжността "Заместник кмет" при СО - район "Младост ", като със Заповед № РД-10-3-21/04.06.2018 г. временно изпълняващият длъжността кмет на СО - район "Младост" по силата на Решение № 318 по Протокол № 54 от 31.05.2018. на Столичен общински съвет взето на основание чл.39, ал.З от ЗМСМА, е прекратил трудовото правоотношение с ищцата в качеството й на заместник кмет без предизвестие на основание чл.39, ал. 5 от ЗМСМА във връзка с правомощията по чл.44, ал.

1, т. 3 от същия закон. Заповедта е връчена на Б. при отказ на 07.06.2018г., от който момент е било прекратено трудовото правоотношение – арг. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати от СРС нарушения на материалния закон. В конкретния случай с влязло в сила на 26.08.2020 г. Решение № 11271/26.08.2020г. на ВАС по адм. дело с № 7900/2019г., е прието, че Решение с № 318/ 31.05.2018г. на Столичен общински съвет, взето на проведено на 31.05.2018г. заседание с протокол с № 54, т.1, с което заместник - кмета на Район Младост Р.А. Р. е определен за изпълняващ длъжността Кмет на район „М., считано от 04.06.2018г. до завръщане на титуляря, е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 302 ГПК влязлото в сила 2 решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Цитираната разпоредба урежда зачитането на силата на пресъдено нещо (СПН), произтичаща от решенията по съдебно оспорване на административни актове. Ето защо процесната Заповед № РД-10-3-21 от 04.06.2018 г. на изпълняващия длъжността „Кмет на С.О.-район М. - Р.Р. е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.39, ал. 5 от ЗМСМА заместник-кмет може да бъде освободен без предизвестие със заповед на кмета на общината, съответно на кмета на района. Или съдебният контрол за законност на уволнението на заместник-кмета се разпростира само в две насоки - компетентността на издателя на акта / дали заповедта е издадена от оправомощения орган - кмета на общината/; както и дали освободеното лице заема длъжността „заместник – кмет”, като самата преценка на работодателя за освобождаване на заместник-кмета от работа е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

Доколкото по делото е установено, че към момента на издаване на Заповед № РД-10-3-21 от 04.06.2018 г. на изпълняващия длъжността „Кмет на С.О.-район М. - Р.Р. ищцата е заемала длъжността "Заместник кмет" при СО - район "Младост ", както и че Решение с № 318/ 31.05.2018г. на Столичен общински съвет, взето на проведено на 31.05.2018г. заседание с протокол с № 54, т.1, с което заместник - кмета на Район Младост Р.А. Р. е определен за изпълняващ длъжността Кмет на район „М., считано от 04.06.2018г., то са налице предпоставките визирани в чл.39, ал. 5 от ЗМСМА. От представеното в цялост пред въззивната инстанция трудово досие на Б. Е. Х. не се установява, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение да е била в законоустановен отпуск надлежно разрешен по реда на чл. 173 КТ, поради което и това оплакване е неоснователно.

Тъй като крайните правни изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

При този изход на правния спор, предмет на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемия - ответник следва да бъде присъдена сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК въззивното решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 173 от 04.01.2022 г., постановено по гр. дело № 51522/2018 г., по описа на СРС, 144 състав.

ОСЪЖДА Б. Е. Х., EFH **********, да заплати на С.О. - район „М., на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4