Решение № 9918 от 10.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9918 гр. София, 10.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231110101161 по описа за 2023 година

Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.

Молителката Н. П. лично за себе си и като процесуален субституент на детето си Ю.

Т. Д., твърди, че ответникът Е. И. П. е неин син . Твърди, че ответникът от години е зависим от наркотични вещества и въпреки нейните усилия не се лекува и не се подобрява. Докато е под въздействието на наркотични вещества, се е случвало да изпада в афект и да троши жилището, посягал е да бие, заплашвал е, извършвал е и грабежи и кражби. Молителката твърди, че на 07.01.2023 г. ответникът е молителките със саморазправа, че ще ги заколи и ще ги излежи, че на 09.01.2023 г. ответникът е нападнал и ударил с юмрук в главата отзад пълнолетната молителка, като я причаквал и следил пред дома й. Твърдят се и други актове на домашно насилие, вън от процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Моли се за издаване на заповед за защита от домашно насилие по отношение на молителките.

Молителката Ю. Т. Д., конституирана на осн. чл. 9, ал. 2 ЗЗДН по делото, изразява становище за основателност на молбата, чрез законния си представител Н. П..

Ответникът Е. И. П., чрез особения представител по чл. 47 ГПК, оспорва молбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН

Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по 1 реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.

Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.

От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.

От представените по делото доказателства се установява, че пълнолетната молителка и ответникът са майка и син, а малолетната молителка е едноутробна сестра на ответника.

Представената от молителката подробна декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е доказателствено средство (което не е опровергано с насрещно доказване ) за това, че на посочените две дати 07.01.2023 г. 09.01.2023 г. са извършени актове на домашно насилие по отношение на майката Н. и в присъствието на детето Ю.: на първата дата ответникът е заплашвал майка си и семейството й, а на втората дата я е причакал пред дома й и я нападнал с юмрук, като от удара тя е паднала. На случките очевидец е св. Д., кредитиран по реда на чл. 172 ГПК, тъй като е фактически съжител на пълнолетната молителка и баща на малолетната молителка, който потвърждава удостовереното в декларацията и сочи за други по-стари актове на насилие, извършени от ответника под въздействието на наркотици и алкохола.

Молбата за защита от домашно насилие против ответника следва да се уважи.

По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН

Като се имат предвид всички факти по делото, естеството на актовете и причината за извършването му и факта, че тези актове на насилие не са инцидент, а са се повтаряли многократно в миналото, – съдът намира, че са подходящи следните мерки за закрила от домашно насилие, с която да се преодолее поведението на ответника и да се даде нужната защита на молителките – тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН . Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да бъде с максималната продължителност по закон – 18 месеца.

Други мерки според съда не се налагат.

По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН

Съдът намира, че на ответника следва да се наложи глоба от 200 лв. – с оглед липсата на доказателства за доходи на ответника.

По разноските:

2

С оглед изхода на делото право на разноски имат молителките, но те не претендират разноски.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

По действието на заповедта за незабавна защита:

На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита от 10.01.2023 г. губи сила с постановяване на настоящото решение, тъй като тя бива заменена с окончателната заповед за защита по делото. За по-голяма яснота заповедта за незабавна защита следва да бъде изрично отменена от съда, на осн. чл. 253 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 4 от 10.01.2023 г., издадена по гр.д. № 1161/2023 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я ОТМЕНЯ, на осн. чл. 253 ГПК.

ИЗДАВА на основание чл. 15 ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на Н. П., ЕГН **********, и Ю. Т. Д. , ЕГН **********, против Е. И. П., ЕГН **********, във връзка с извършен актове на домашно насилие от 07.01.2023 г. и 09.01.2023 г. в гр. София, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Е. И. П., ЕГН **********, София, ж.к. *************** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на Н. П., ЕГН **********, и Ю. Т. Д., ЕГН **********, София, ж.к. *************** ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН Е. И. П., ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 100 метра Н. П., ЕГН **********, и Ю. Т. Д. , ЕГН **********, както и тяхното жилище с адрес: София, ***************., месторабота на пострадалото лице с адрес: София, ***************, училището на детето ***************, и места за социален отдих, освен в сгради на съд и на полицейски учреждения, за срок от 18 месеца.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при констатиране от страна на полицейските органи на неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на Прокуратурата.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН Е. И. П., ЕГН **********, глоба в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Е. И. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, а на ответника и чрез РУП – ОД МВР по местоживеене.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3