Решение № 15 от 17.06.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Н., 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Административно наказателно дело № 20254420200063 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба от "Ф.А. " ООД гр.С., против Наказателно постановление № ***** от **.**.****г., издадено от Председателя на ДАНС, с което на дружеството жалбоподател на основание чл.53 от ЗНН и чл. 116, ал.1, т.3 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 5 000.00 лева за нарушение на чл. 53, ал.1 вр. чл.15, ал.1 от ЗМИП. Твърди се, че обжалваното НП е незаконосъобразно, т.к. не е посочена дата на извършване на нарушението, не е се касае за хипотеза на извършване на нарушение, а в хипотеза на допускане на такова, като на самостоятелно основание претендира и че нарушението не е извършено. Развива подробни доводи.Моли се за неговата отмяна.Развиват се и доводи и за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В с.з. дружеството жалбоподател, редовно призовано не се представлява.

В с.з. административно - наказващият орган се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да потвърди наказателното постановление.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

В изпълнение на нарочна заповед на Зам.председателя на ДАНС, служители на същата, - свидетеля М.В. и Л.П., извършили проверка за установяване не изискванията на ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФТ от „Ф.А.“ ООД, в качеството му на задължено лице по чл.4, т.3 от ЗМИП, за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. По време на проверката, било установено, че преди установяване на деловодни отношения чрез сключване на договор за заем № *** на 24.03.2022г. в гр.Н., дружеството жалбоподател не е идентифицирала клиента си А.Н.Н. с ЕГН **********, чрез представяне на документ за самоличност и снемане на копие от него.

При проверка на съпътстващите договора документи проверяващите установили, че копие 1 на документа за самоличност на заемателя не е вложен в кредитното му досие, с което не е изпълнили задължението си съгласно чл.15, ал.1 от ЗМИД. В изисканите писмени обяснения, „Ф.А.“ ООД е посочило, че договорите били сключвани с упълномощено лице, с когото дружеството жалбоподател имало сключен договор за консултански услуги, поради което договорите били заверени нотариално. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № ****** от **.**.**** год., в присъствието на упълномощен представител на дружеството жалбоподател, и в присъствието на свидетеля М.М., който бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството – нарушител.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило Възражение , против АУАН, в което по същество се развиват доводи, идентични с тези в жалбата.

АНО, неприел същите, поради което било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните правни изводи:

АУАН и НП са съставени от компетентни органи съгласно чл.123, ал.1 от ЗМИП, като в производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Не се спори, че „Ф.А.“ ООД е задължено лице по чл.4, т.3 от ЗМИП, което следва да прилага мерките по чл.3, т.1 - 6 за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Една от мерките е тази по чл.3, т.1 от ЗМИП - за извършване на комплексна проверка на клиента и съгласно чл.10, т.1 от ЗМИП същата включва и идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници.

Съгласно чл.11, ал.1, т.1 от ЗМИП, лицата по чл.4 прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при установяване на „делови взаимоотношения“ - понятие, дефинирано в §1, т.3 от ДР на ЗМИП, а сключването на договор за кредит представлява именно делово взаимоотношение.

Съгласно чл.15, ал.1, пр.1 от ЗМИП, в относимата редакция ДВ, бр.27 от 2018г., мерките за комплексна проверка на клиентите по чл.10, т.1 и 2 се прилагат преди установяването на делови взаимоотношения.

Съгласно чл.52 от ЗМИП, идентифицирането на клиентите и проверката на идентификацията се извършват чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник.

Съгласно чл.53, ал.1 от ЗМИП, идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.

Според ал.2 на с.р., при идентифицирането на физически лица се събират данни за: 1/ имената;2/ датата и мястото на раждане; 3/ официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на 2 клиента;4/ всяко гражданство, което лицето притежава; 5/ държава на постоянно пребиваване и адрес (номер на пощенска кутия не е достатъчен). Според ал.5 на с.р., когато в официалния документ за самоличност не се съдържат всички данни по ал.2, събирането на липсващите данни се извършва чрез представяне на други официални документи за самоличност или други официални лични документи, чийто срок на валидност не е изтекъл и на които има снимка на клиента, и снемане на копие от тях. При липсата на друга възможност, събирането на данните по ал.2, т.3 и 5 може да се извърши и чрез представянето на други официални документи или документи от надежден и независим източник - чл.53, ал.6 от ЗМИП.

Съгласно §1, т.12 от ДР на ЗМИП, „Официален документ за самоличност“ е документ по смисъла на: а) чл.13 (лична карта, шофьорска книжка, паспорт и заместващите ги документи) и чл.14, ал.1 (документи за самоличност на бежанци) от Закона за българските лични документи; б) §1, т.3 от ДР на Закона за чужденците в Република България - паспорт или замесващ го документ за пътуване; в) чл.21, ал.1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства - лична карта или паспорт; г) документ за самоличност, издаден от чужд компетентен държавен орган, с уникален идентификационен номер на документа, дата на издаване и валидност, съдържащ снимка, имена, дата и място на раждане на лицето и гражданство. Не са „официални документи за самоличност“ документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно средство.

От цитираното общо правило по чл.52, вр. чл.53 от ЗМИП следва, че за целите на идентификация на лицата като част от мерките и контрола срещу изпирането на пари, законът дава приоритет на идентифициращите лицата данни съгласно официалните документи – тези, признати от закона за документи за удостоверяване на самоличност, на който има снимка на лицето. При невъзможност обаче да се ползват официални данни или източници, законът допуска възможност за идентификация въз основа на документи от надежден и независим източник.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че на 24.03.2022г., в гр.Н.,, преди подписване на Договор за заем № *** с А.Н.Н., дружеството жалбоподател не е идентифицирало клиента с официален документ за самоличност, а чрез нотариалната заверка на подписите на заемополучател, положен в договора за заем № ***/24.03.2022г., с което е извършило нарушение на чл.53, ал.1 от ЗМИП, съгласно която разпоредба, идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.

Логическото тълкуване на разпоредбите на ЗМИП, обуславят извода, че идентифицирането на физическите лица, по смисъла на този закон, обуславя представянето на копие от личната карта пред финансовата инститиуция, за да може тя/финансовата инститиуция/ да извърши , проверка и идентификация преди установяването на делови отношения посредством отпускането на паричният заем, за самоличност на заемателя и снемане на копие от него, който да бъде представен преди сключването на договора за заем и да бъде приложен към кредитното досие на заемателя.

3

Това е било сторено, при всички описани клиентски досието в приложеният по делото Констативен протокол за проверка от **.**.****г., по описаните договори за заем, с изключение на този на А.Н..

По делото нито се твърди, нито се събраха доказателства за това, че клиента Н. не е могъл да бъде идентифициран преди установяването на делови отношения с официалният си документ за самоличност – л.к., с негова снимка, на която да бъде снето копие което да бъде вложено в кредитното му досие.

Възражения на жалбоподателя за липса на дата на извършване на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване съдът намира същите за неоснователни, доколкото в АУАН и НП е посочена датата на която е сключен процесния договор и до който момент е следвало да бъде извършено идентифицирането, като пространствено са изложени обстоятелствата на извършване на нарушението.

Наказващият орган правилно е определил и санкционната норма и размера на наказанието.

Съдът намира, че в случая съобразно характера и тежестта на извършеното нарушение, доколкото все пак е налице вид идентифициране на представителя на юридическото лице, макар и не по установения от ЗМИП ред и доколкото няма данни за причинени вреди, то следва да определи санкция към минимума, а именно 5 000 лева.

С оглед изложеното дотук, настоящата инстанция намира, че дружествотожалбоподател е извършило вмененото му нарушение, поради което и правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.

Предвид обществените отношения, които се защитават със ЗМИП, а именно обществените отношения по регулиране на финансово-стопанката сфера, свързани с недопускане ощетяването на фиска, включително използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, а и доколкото извършеното от жалбоподателя нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, то съдът намира за неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изхода на спора и правилата на процеса, съдът намира, че следва да осъди дружеството – жалбоподател да заплати на ответната страна юрисконсултско възнараждение в размер на 200.00 лева.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***** от **.**.****г., издадено от Председателя на ДАНС, с което на „Ф.А.“ ООД с ЕИК ********, със седалище в гр.С., за нарушение на чл. 53, ал.1 вр. чл.15, ал.1 от ЗМИП му е наложена имуществена санкция в размер на 5 000.00 лв., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Ф.А.“ ООД с ЕИК ********, със седалище в гр.С. да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“, разноски в размер на 200.00лв., 4 представляващи юрисконсултско възнаграждение, за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

5