Решение № 138 от 29.05.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 341/2023
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 29.05.2024
- В сила
- 29.05.2024
- Състав
- Яни Георгиев Гайдурлиев, Цвета Живкова Попова, Ангел Димитров Гагашев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 2, изр. последно · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 102 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 103, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 104, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Бургас, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Яни Г. Гайдурлиев
Членове:
Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600341 по описа за 2023 година С присъда № 12 от 24.01.2023 г., постановена по НОХД № 54/2021 г., Бургаският районен съд осъдил подсъдимия В. А. Г., ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец Д. В. Д., ЕГН ********** граждански иск в размер на 7612.79 лева, представляващи имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на настоящото обвинение, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху исковата сума от датата на увреждането – 3.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска над сумата от 7612.79 лева до предявения размер от 8849.86 лева като недоказан.
Със същата присъда районният съд осъдил подсъдимия В. А. Г. да заплати на гражданския ищец Г. М. Р., ЕГН ********** граждански иск в размер на 449.23 лева, представляващи имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на настоящото обвинение.
С посочената присъда районният съд осъдил подсъдимия Г. да заплати на гражданския ищец Д. В. Д. направените по делото разноски в размер на 1200.00 лева по адвокатско пълномощно.
1
Съдът осъдил подсъдимия Г. да заплати в полза на държавата държавна такса в размер на 322.48 лева върху уважените части от гражданските искове, а на основание чл. 189, ал. 3 НПК го осъдил и да заплати по сметка на БРС направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 1980.90 лева, представляващи възнаграждения на вещите лица, както и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.
Станко Кралев, защитник на подсъдимия В. А. Г.. Изразено е становище, че присъдата в осъдителната й част по гражданския иск на ищеца Д. е неправилна поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че Д. Д. е нарушил правилата за движение – чл. 50, ал. 2, изр. последно от ЗДвП и чл.
104, ал. 2 от ППЗДвП, като по този начин е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Посоченото обстоятелство е следвало да бъде взето предвид от съда при определяне на обезщетението за имуществени вреди.
Иска се отмяна на присъдата в обжалваната й част, като бъде намалено определеното обезщетение съобразно приноса на Д. за настъпване на пътнотранспортното произшествие.
По делото е постъпило писмено становище по въззивната жалба от адв.
Силвия Христова, повереник на гражданския ищец Д. В. Д., в което се оспорват твърденията за принос на гражданския ищец за настъпването на резултата. Отбелязано е, че посоченото от защитника нарушение по чл. 104, ал. 2 вр. чл. 103, т. 1 и чл. 102 от ППЗДвП е изцяло и единствено относимо към В. Г., за когото Д. е дясностоящ.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура- Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита присъдата за правилна и законосъобразна и не намира основания определеното обезщетение да бъде намалено по посочените от защитата причини.
Повереникът на гражданския ищец Д. Д. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна бъде оставена в сила.
Защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Подсъдимият Г. моли съда да уважи подадената жалба.
2
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства е установена следната фактическа обстановка.
На 3.12.2017 г. около 14:00 часа в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ подсъдимият В. Г. управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ ***по улицата пред блок 51 в посока от ОУ „Св.Климент Охридски“ към търговския център /бившия магазин „Пикадили“/. Подсъдимият приближил сложно кръстовище, като вляво имало път от и към бул. „Никола Петков“, а няколко метра след този път, но отдясно била улицата между блок 51 и магазин „Пикадили“.
Кръстовището нямало пътна маркировка, освен маркировка „пешеходна пътека“ тип М8.1, и било регулирано с пътни знаци. На десния тротоар на улицата пред блок 51 имало поставен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и пътен знак Т13 „Направление на пътя с предимство в кръстовището“. От дясната страна на пътя от бул. „Никола Петков“ към кръстовището били поставени пътни знаци Б3 „Път с предимство“ и Т13 „Направление на пътя с предимство в кръстовището“. Този път бил с предимство, като предимството било с променлива посока от бул. „Никола Петков“ наляво към улицата между магазин „Пикадили“ и намиращия се срещу него паркинг. На десния тротоар на улицата между блок 51 и магазин „Пикадили“ в посока кръстовището бил поставен пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
Лек автомобил „Ауди“ се движел по улицата пред блок 51, която била без предимство по отношение на улицата от и към бул. „Никола Петков“.
Затова подсъдимият Г. бил длъжен да пропусне автомобилите, идващи от булеварда. Л.а. „Ауди“ подминал пътен знак Б1, тъй като от главния път нямало движещи се автомобили, непосредствено след което този автомобил вече се движел по път с предимство, означен с пътен знак Т13. Скоростта му на движение била около 75,8 км/ч.
В същото време от улицата между блок 51 и магазин „Пикадили“ излязъл лек автомобил „Киа Соренто“ с рег. № ***, управляван от ищеца Д.
Д.. Скоростта му на движение била 29,4 км/ч /8,16 м/сек./. Посочената улица била без предимство /предвид поставения пътен знак Б1/, поради което 3 водачът е следвало да пропусне л.а. „Ауди“. Автомобилът „Киа“ обаче навлязъл в кръстовището, предприемайки маневра завой наляво, а подсъдимият Г., за да избегне удар, отклонил движението на управлявания от него автомобил към условната насрещна лента. Последвал сблъсък между двете превозни средства. След удара л.а. „Ауди“ продължил движението си, като напуснал пътното платно, преминал през тротоар и затревена площ и ударил паркиран на паркинга срещу магазин „Пикадили“ лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ***, собственост на Г. М. Р..
В резултат на пътнотранспортното произшествие били причинени материални щети по автомобилите – за л.а. „Киа“ те били в размер на 7612.79 лева, за л.а. „Фолксваген“ - 449.23 лева.
Вина за настъпилото произшествие има водачът на л.а. „Ауди“, който управлявал автомобила със скорост, значително по-висока от допустимата за населени места 50 км/ч. По делото има назначени три автотехнически експертизи: на досъдебното производство е извършена комплексна автотехническа и оценъчна експертиза от вещото лице инж. П. Я., а в хода на съдебното следствие са извършени две експертизи – допълнителна автотехническа експертиза от вещото лице инж. Ж. Е. и тройна техническа експертиза от вещите лица д-р инж. Ю. П., инж. М. А. и инж. Р. И.. Между отделните заключения съществува разлика относно скоростта на движение на л.а. „Ауди“ преди произшествието: според експертното заключение на инж. Я. скоростта на движение е била 70 км/ч, а според заключението на тройната експертиза скоростта е била около 75,8 км/ч. Разликата не е голяма, като нейното наличие по никакъв начин не влияе на изводите на всички вещи лица, че при избраната от водача на л.а. „Ауди“ скорост на движение, произшествието е било непредотвратимо, тъй като изминатото от този автомобил разстояние за времето, през което л.а. „Киа“ е стигнал до мястото на удара е било по-малко от опасната му за спиране зона. Ако обаче Г. е спазвал ограниченията за движение в градска среда и е управлявал автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч, то той е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Допуснатото от него нарушение на правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.
Съдът намира за основателно възражението на защитника, че водачът на 4 л.а. „Киа“ също има вина за настъпилото произшествие. В тази насока настоящият съдебен състав не кредитира заключението на тройната експертиза в частта, съгласно която В. Г. не е спазил правилото на кръстовище на равнозначни пътища да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна. В случая това правило не следва да се прилага, защото кръстовището е било с променливо направление на пътя с предимство, означено с пътни знаци Т13 и Б3 „Път с предимство“.
Лекият автомобил „Киа“ е излязъл от път без предимство, означен с пътен знак Б1 /вж. мащабната скица на ПТП, изготвена от тройната експертиза - л.
193 от съд.производство/. Водачът Д. Д. е отнел предимството на л.а. „Ауди“, което е отразено и в Констативния протокол за ПТП /л.120 от ДП/.
Настъпилият вредоносен резултат се намира в причинна връзка с неспазването на знак Б1 от водача Д. Д., тъй като ако той беше пропуснал движещия се с предимство лек автомобил „Ауди“, не би възникнало пътнотранспортното произшествие.
С определение от 10.10.2022 г. районният съд е прекратил производството по НОХД № 5054/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, водено срещу подсъдимия В. А. Г., в наказателната му част. Производството е продължило по отношение на приетите за съвместно разглеждане граждански искове срещу В. Г., както следва: граждански иск, предявен от Д. В. Д. за сумата от 8849.86 лева, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди; граждански иск, предявен от Г. М. Р. за сумата от 449.23 лева, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди.
Районният съд правилно е приел, че гражданските искове са доказани по своето правно основание - чл. 45 от ЗЗД. В резултат на виновното и противоправно поведение на В. Г. ищците Д. Д. и Г. Р. са претърпели имуществени вреди, които са пряка последица от извършеното от Г. деяние.
Първият съд основателно е приел, че причинените на Др. Д. щети възлизат на сумата от 7612.79 лева. Действително комплексната автотехническа и оценъчна експертиза е дала заключение, че общите разходи за възстановяване на лекия автомобил „Киа“ възлизат на 8849.86 лева /л. 99 от ДП/. Според заключението на тройната експертиза общата стойност за отстраняване на получените щети по автомобила е 7612.79 лева. Районният съд правилно е приел заключението на тройната експертиза, тъй като същото 5 е изготвено въз основа на протоколите за оглед и снимковия материал към тях, докато в заключението на инж. Я. щетите са определени въз основа на описания ремонт в работна карта за лек автомобил „Киа“. Не всички от посочените повреди в тази работна карта обаче отговарят на отразените повреди в огледния протокол, поради което определена част от тях правилно не е включена в определяне на щетата от вещите лица, извършили тройната експертиза.
Същевременно с виновното си поведение ищецът Др. Д. има определена и то голяма съвина за настъпване на вредоносния резултат. Тази съвина съдът счита, че представлява половината от общия причинен комплекс, имащ за следствие вредните последици. Затова и съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, след като увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, присъденото обезщетение следва да бъде намалено с една втора, тоест на 3806.39 лева. В останалата част до присъдения от районния съд размер от 7612.79 лева гражданският иск от Д. Д. срещу В. Г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК гражданският ищец има право да му бъде присъдено заплатеното възнаграждение за адвокат съразмерно с уважената част на иска. Ищецът Д. е заплатил на адв. С. Х. от Адвокатска колегия Бургас адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева /вж. договор за правна защита и съдействие – л. 164 от НОХД № 5054/2021 г. на БРС/. Съдът намира, че съобразно уважената част от гражданския иск присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 600 лева, в какъвто смисъл се налага изменение на присъдата.
Разпечатката съдържа 43 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb1d9d04-be33-4217-aaec-8ca1234a16f8