Решение № 163 от 14.05.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Костинброд, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20251850100414 по описа за 2025 година

Производството е с правна квалификация чл. 2б ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ /, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по предявена искова молба вх. № 2737 / 16.05.2025 г. подадена от Д. Р. Ц., ЕГН ********** от гр. С., чрез адв. Г. - САК против Софийския районен съд, Булстат :****** с адрес : гр. С./ делото е изпратено по подсъдност от СРС /.

С исковата молба се твърди, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на НОХД № 8622 / 2017 г. по описа на СРС в разумни срокове.

Ищецът сочи, че на 19.05.2017 г. е внесен обвинителен акт, който е бил разпределен на съдия от СРС, който е насрочвал открити съдебни заседания.

Ищецът сочи още, че за периода от 07.04.2020 г. до 10.06.2024 г. не са провеждания заседания по делото / не е посочено от страна на ищеца защо не са провеждани съдебни заседания, през посочения период /. След това на 10.06.2024 г., на 03.10.2024 г., на 05.12.2024 г. и на 11.02.2025 г. делото се отлага, поради липса на съдебен заседател.

Следващото съдебно заседание е насрочено за 17.03.2025 г. като делото 1 се връща в стадия на разпоредителното заседание, с нови съдебни заседатели.

Ищецът сочи, че делото е с фактическа и правна сложност, но не провеждането на съдебно заседание, поради неявяването на съдебен заседател, означава, че съдът не е предприел мерки за разглеждането на делото в разумен срок / съдът е задължен да разгледа и приключи делото в един състав /.

Ищецът сочи още, че за дълъг период от време той чувства безпомощност и неувереност, недоверие в правораздавателните органи на държаната и в самата държава, проблеми в нормалното приемане на житейските препятствия, тъй като според него това забавяне засяга, както личните, така и професионалните му отношения и реномето му в обществото.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди Софийския районен съд, Булстат : С. да му заплати обезщетение в размер на 20 000.00 / двадесет хиляди / лева – обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 07.04.2020 г. до 17.09.2025 г. / за когато е насрочено следващото открито разпоредително заседание / настъпили в следствие на нарушено право на разглеждане на НОХД № 8622 / 2017 г. по описа на СРС, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 27.02.2025 г. до окончателно погасяване на задължението. Претендират се направените от ищеца разноски. Направено е искане да се изискат и приложат по делото справка за движението на НОХД № 8622 / 2017 г. по описа на СРС, IV – състав, както и копие на всички актове на съда – определения, разпореждания и протоколи от открити съдебни заседания.

В съдебно заседание ищецът редовно призован явява се лично и заедно с упълномощеният си защитник адв. Г. – САК, който поддържа исковата молба и излага подробно доводите си.

Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, но е депозирал становище вх. № 2107 / 08.04.2026 г., с което моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск, като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на ИМ доводи.

Районна прокуратура - гр. Костинброд редовно призована, се представлява от прокурор Тодоров, който счита, че така предявения иск е частично основателен, като претендираният размер за неимуществени вреди в 2 размер на 20 000.00 лева е прекомерно завишен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

По делото се установи, а и не се спори между страните, че в СРС е образувано НОХД № 8622 / 2017 г. по внесен от обвинителен акт, което дело все още не е приключило.

В настоящото производство съдът на основание чл. 161 от ГПК е определил, че ще приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречка за събиране на допуснатите по делото доказателства, а именно СРС след многократни искания от страна на РС – Костинброд не предостави по делото заверен препис от НОХД № 8622 / 2017 г. по описа на СРС, НО, 4 състав.

В исковата молба ищецът сочи, че по посоченото по – горе наказателно дело са се провели открити съдебни заседания на следните дати : 13.11.2017 г., 30.01.2018 г., 24.04.2018 г., 29.06.2018 г., 12.10.2018 г., 13.12.2018г., 21.02.2019 г., 08.10.2019 г., 28.01.2020 г. и 07.04.2020 г. А за периода от 07.04.2020 г. до 10.06.2024 г. не са се провеждали заседания, поради отсъствие на съдебен заседател Е. Е..

Тъй като не е представен препис от делото съдът не може да направи извод защо съдебният заседател отсъства и отказва да се яви в с. з.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. А. Н., тъй като същите не са противоречиви и от същите се установява, психическото състояние на ищеца относно несвоевременното решаване на делото. Свидетелят сочи, че се познава с ищеца, че са отраснали заедно, както и обстоятелството, че му е известно, че срещу него се води наказателно дело от 2017 г., което все още не е приключило. Същият твърди, че този продължителен период на водене на делото – близо 9 години се е отразило много зле на ищецът. Същият започнал да се буди нощно време, започнал да вдига кръвно, не е бил концентриран в работата си, притеснявал се дали ще запази работата си. Същият сочи, че и семейството му много се тревожи как ще приключи делото.

Свидетелят е категоричен, че ищецът напълно съдейства при разглеждането на делото, т. е. явява се на всяко съдебно заседание, както и че 3 същият иска да бъде оправдан и да изчисти името си.

От така установеното могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат като едно цяло.

Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.

Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването на НОХД № 8622 / 2017 г. по описа на СРС, НО, 4 състав, което все още не е приключило.

4

Съдът на основание чл. 161 от ГПК прие за безспорно доказано, че делото вече се води близо 9 / девет / години, както и обстоятелството, че за периода от 07.04.2020 г. до 10.06.2024 г. не е даван хода на делото в открито съдебно заседание, поради отсъствие на съдебен заседател Е. Е..

Съдът категорично счита, че не явяването на съдебен заседател за такъв дълъг период от време / дори да има уважителни и неуважителни причини / е основание същият да бъде заменен с друг съдебен заседател и делото, ако е било започнало да се гледа отново / един и същи състав трябва да започне и приключи наказателното дело /.

Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с правна и фактическа сложност. Страните по НОХД № 8622 / 2017 г. по описа на СРС, НО, 4 състав не са имали виновно, недопустимо процесуално поведение, което да е довело до отлагане и забавяне на делото. Но съдът не взел необходимите мерки съдебният заседател да бъде заменен с друг заседател, като това е станало в о.с.з. на 11.02.2025 г., въпреки че обстоятелството за поведението на съдебният заседател е било известно още през 2020 г.

Засегнатият интерес на Д. Р. Ц., ЕГН ********** съвместно с установеното нарушение на принципа за разумен срок, водят до извод, че е осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно, че е налице нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКПЧ.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като имуществените вреди са свързани с претърпените загуби и пропуснати ползи, а неимуществените - с нематериалните блага.

Във връзка с претенцията в размер на 20 000.00 / двадесет хиляди / лева – неимуществени вреди, за периода от 07.04.2020 г. до 17.09.2025 г. / за когато е насрочено следващото открито разпоредително заседание / настъпили в следствие на нарушено право на разглеждане на НОХД № 8622 / 2017 г. по описа на СРС, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 27.02.2025 г. до окончателно погасяване на задължението, съдът намира същата за частично основателна, като счита, че следва да уважи така предявеният иск до 3 000.00 / три хиляди / лева, 5 равностойност 1 533.88 евро, като отхвърля иска като неоснователен до пълния предявен размер от 20 000.00 / двадесет хиляди / лева, равностойност 10 225.84 евро.

При определяне размера на обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че производството пред СРС от внасянето на обвинителния акт – 19.05.2017 г. до подаване на исковата молба – 27.02.2025 г. е продължило близо 8 / осем / години /, като същото все още не е приключило, което надвишава разумния срок за разглеждане на наказателно дело от такъв тип.

Поведението на съда е довело до забавяне на производството.

По съдебноделоводните разноски :

Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По делото е направено искане от ищеца присъждането на разноски в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 1, пр. 2 ЗОДОВ, и при частично уважаване на иска ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят изцяло на ищеца, направените от последния разноски за внесена държавна такса по делото /така решение № 353/06.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о/, а по отношение на адвокатския хонорар, такъв се дължи съразмерно с уважената част от исковете.

В конкретния случай съдът намира, че с оглед частично уважения иск ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на ДТ – 10.00 / десет / лева, равностойност 5.11 евро и 600.00 / шестстотин / лева, равностойност 306.78 евро – адвокатско възнаграждение / съобразно уважената част от иска, като отхвърля искането до пълния предявен размер от 1 500.00 лева, равностойност 766.94 евро – адвокатско възнаграждение.