Решение № 160 от 09.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600162 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по:

-въззивна жалба вх.№260361/15.02.2022 година,подадена от адв.Т. П. от АК-Кюстендил с посочен съдебен адрес,служебен защитник на подсъдимия Н. К. И.,ЕГН ********** /във въззивната жалба е посочен неточно ЕГН на подсъдимото лице/,

-по въззивна жалба вх. №260365/16.02.2022 година на гражданските ищци и частни обвинители В. П. Л.,ЕГН ********** и И. М. Л.,ЕГН **********, против присъда №260000 /04.02.2022 година на Окръжен съд гр.Кюстендил,постановена по нохд №60/2021 година по описа на съда.

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Н. К. И.,роден на ******** година в гр.***,български гражданин,без постоянна работа,осъждан,ЕГН ********** за виновен в това,че на 21.03.2020 година в гр.*** в къща,находяща се на ул.“***“№*** умишлено умъртвил Л. И.

Л.,ЕГН ********** като деянието представлява „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29 ал.1,б.“б“ НК,доколкото Н. И. е извършил престъплението след като 1 е бил осъждан два пъти на наказание„лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер,като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК и от изтърпяване на наказанието не са изтекли 5 години,поради което на основание чл.116 ал.1,т.12 пр.1 вр.чл.115 вр.чл.29 ал.1,б.“б“ вр.чл.36,чл. 37 и чл.54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 19 /деветнадесет/ години.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг”режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

На основание чл.59 ал.1 НК съдът е приспаднал времето,през което подсъдимият Н. К. И. е бил задържан,считано от 21.03.2020 година.

Съдът е осъдил подсъдимия Н. К. И. да заплати на В. П. Л.,ЕГН ********** сумата 150 000/сто и петдесет хиляди/лева,представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,ведно със законна лихва,считано от 21.03.2020 година до окончателното и изплащане,като предявеният граждански иск до пълния му претендиран размер от 200 000 лева е отхвърлил като неоснователен.

Съдът е осъдил подсъдимия Н. К. И. да заплати на И. М. Л.,ЕГН **********,сумата

50

000/петдесет хиляди/ лева,представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,ведно със законна лихва,считано от 21.03.2020 година до окончателното изплащане,като предявения граждански иск до пълния му претендиран размер от 100 000 лева е отхвърлил като неоснователен.

Подсъдимият Н. К. И. е осъден да заплати на В. П. Л. и И. М. Л. сторени от тях разноски в размер на 1500 лева.

Подсъдимият Н. К. И. е осъден да заплати сторени по делото разноски, както следва:

-по сметка на ОДМВР гр.Кюстендил сумата 658,80 лева за в.л. и сумата 306.64 лева за изготвени експертизи,

-по сметка на МБАЛ „Д-р Н.Василиев“ гр.Кюстендил сумата 85 лева, -по сметка на Окръжен съд гр.Кюстендил,в полза на бюджета на съдебната власт,сумата 398.10 лева за в.л.,8000 лева държавна такса за уважените граждански искове и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

2

Съдът се е произнесъл за веществените доказателства делото,описани в приложение към обвинителния акт по т.2.1,като: по

-обекти под № 1- 3 и 5-7 се отнемат в полза на държавата и подлежат на унищожаване след влизане на присъдата в сила,

-веществено доказателство,описано в приложение към обвинителния акт по т.2.1 като обект под № 4,визитник с банкова карта,да се върне на В. П.

Л. след влизане на присъдата в сила.

-веществените доказателства,описани подробно в приложението към обвинителния акт по т.2.2 като обекти под №1-2 и 4-6 се отнемат в полза на държавата и подлежат на унищожаване след влизане на присъдата в сила, -вещественото доказателство,описано в приложение към обвинителния акт по т.2.2 като обект № 3 /3 броя пръстени/, да се върне на В. П. Л. след влизане на присъдата в сила,

-веществените доказателства,описани в приложението към обвинителния акт по т.2.3 като обекти № 1-2 и 9 се отнемат в полза на държавата и подлежат на унищожаване след влизане на присъдата в сила, -веществените доказателства,описани в приложение към обвинителния акт по т.2.3 като обекти № 3-8 /дрехи/ да се върнат на подсъдимия Н. К. И. след влизане на присъдата в сила.

Недоволен от постановената присъда е останал служебният защитник на подс.Н. И.,който в срок е подал въззивна жалба против присъдата.Излага лаконични оплаквания ,свързани с определеното наказание на подсъдимия И..Посочено е,че „определяйки размера на деянието /вероятно се има предвид размера на наказанието/ окръжният съд не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца,подбудите за извършването му,както и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото“.Твърди се,че наложеното наказание е явно несъответстващо на обществената опасност на деяние и деец.Заявено е,че поради неизготвяне на мотивите към постановената присъда към датата на депозиране на въззивната жалба,ще се изложат допълнителни съображения след запознаване с тях.След изготвяне на мотивите до служебния защитник е изпратено съответно съобщение,но допълнения към въззивната жалба не са правени.

Направено е искане да се измени присъдата,като се намали размера на 3 наложеното наказание „лишаване от свобода“ и се намалят по размер уважените граждански искове.

С въззивна жалба вх.№260365/16.02.2022 година гражданските ищци и частни обвинители В. П. Л. и И. М. Л. са атакували присъда

№260000/04.02.2022 година на Окръжен съд гр.Кюстендил,постановена по нохд

№60/2021 година по описа на съда,с оплакване за незаконосъобразност,неправилност и несправедливост.По същество сочат,че присъдата,касателно наказанието,е постановена при превратно тълкуване на доказателствените източници,относими към определяне наказание на подсъдимото лице,като такова следва да се определи само при наличие на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.В тази връзка се твърди нарушение на материалния закон.Изразено е становище,че при определяне на наказание съдът не е съобразил в достатъчна степен обществена опасност на дееца и деянието,не е отчел начина на извършване на престъплението,нито факта,че деянието е извършено при условията на опасен рецидив,с особена жестокост и по особено мъчителен начин за починалата им дъщеря.

Заявено е,че допълнително изложение по тези доводи ще изложат след изготвяне и запознаване с мотивите към атакуваната присъда.След надлежно уведомяване за изготвените мотиви,допълнения към въззивната жалба не са сторени.Доказателствени искания не са направени.

Иска се изменяне на атакуваната присъда,като на подсъдимия Н.И. бъде наложено наказание „доживотен затвор без замяна“.

Искат уважаване на предявените граждански искове в пълния претендиран размер.

Пред въззивния съд повереникът на гражданските ищци и частни обвинители В. П. Л. и И. М. Л.,адв.Ем.В.,надлежно преупълномощен от адв.Д.,е поддържал въззивната жалба със сторените в нея оплаквания и искания.

Оспорва подадената жалба от защитата на подс.И..

Не прави искания за събиране на нови доказателства.

Сочи,че с въззивната жалба е сторено едно оплакване,свързано с явна несправедливост на наказанието,наложено на подсъдимия И. за извършеното от него престъпление.Поддържани са аргументите в тази

4 насока,обективирани във въззивната жалба,като е акцентирано на това,че наказанието следва да се определи само при наличие на отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства,а определеното от първия съд не може да реализира целите,разписани в нормата на чл.36 НК.Твърди,че определеното наказание на подсъдимото лице не държи сметка на механизма на извършване на престъплението/особено мъчително за умъртвената жена/,не държи сметка на степента на обществена опасност на дееца и на самото деяние,на отношението на дееца към извършеното от него престъпление.

На това основание поддържа искането на подсъдимия И. да се определи наказание „доживотен затвор без замяна“.

Сторено е искане предявените граждански претенции да бъдат уважени в пълен размер.

Защитникът на подс.И. поддържа подадената въззивна жалба по основанията,изложени в нея и оспорва подадената въззивна жалба от гражданските ищци и частни обвинители В. Л. и И. Л..

Поддържа,че първият съд не е оценил задълбочено доказателствените източници,тълкувал ги е превратно и поради това е определил неоснователно завишено по размер наказание на подсъдимото лице.Акцентира,че пострадалата е имала „аморално поведение“,“фриволно и леко поведение“,проституирала е,заживяла е на семейни начала с подсъдимия,без да се съобразява с жената,с която той вече е живеел на съпружески начала и от която има дете,което,вследствие и употребата на алкохол,е предизвикало негативни реакции у подсъдимия.Намира,че поради горното поведение на пострадалата,наред с факта,че „…си е позволила в негово присъствие да се отклони в дома на друг мъж…“ е предизвикало раздразнение у подсъдимия,който се е „…опитал да внесе някаква трезвеност по отношение действията на същата….“.В тази насока са изложени няколкократно обстоятелства от защитата,позволили в обобщение да посочи,че с поведението си пострадалата „…допълнително е агресирала същия“.

Намира,че първият съд не е отчел в достатъчна степен нито провокативното поведение на пострадалата,нито самопризнанието на подсъдимия и изразеното от него съжаление за стореното,нито факта,че той е сигнализирал органите на власт,за случилото се.

5

Оспорва размера на уважените граждански искове,акцентирайки,че бащата е изоставил семейството си и пострадалата,дезинтересирал се е от нея,срещите им са били случайни,поради което гражданската му претенция е необоснована и недоказана.

Поддържа искането за намаляване по размер на наложеното на подс.И. наказание и намаляване размера на уважените граждански искове.

В хода на съдебни прения представителят на Апелативна прокуратура гр.София заявява становище за неоснователност на подадената жалба от защитата на подсъдимото лице.Намира,че по делото страните по същество не спорят по фактите,а обстоятелствата по чл.102 НПК,свързани с предмета на доказване в наказателното производство са еднозначно установени.Оспорва да са налице условия за намаляване на определеното наказание по размер,не намира да са налице каквито и да са смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,а с оглед липсата на протест заявява,че съдът следва да обмисли въпроса за определяне справедливо наказание на подсъдимия.

С реплика повереникът на частните обвинители и граждански ищци е изразил категорично несъгласие с твърденията на защитата,сочейки,че нито пияното състояние на И.,нито ревностните му изживявания,нито знанието за психическата нестабилност на пострадалата могат да оправдаят поведението на подсъдимия,който с около 30 удара е умъртвил пострадалата,без да и окаже никаква помощ.

Отново поддържа липса на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства.

При условията на дуплика защитата е поддържала тезата си за аморалното поведение на пострадалата,като предпоставка за поведението на подсъдимото лице.

Съдът е осигурил възможност подсъдимият да се изкаже последен в хода на съдебните прения като е заявено становище,с което подсъдимият И. поддържа тезата на защитата си, включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.

Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивните жалби,становището на повереника на гражданските ищци и частни обвинители,изложеното от защитата пред въззивния съд и лично заявеното от подсъдимия И.,заявеното от представителя на САП,като провери изцяло 6 атакувания пред него съдебен акт при усл.на чл.313 и чл.314 НПК,приема следното:

Окръжна прокуратура гр.Кюстендил е внесла за разглеждане в Окръжен съд гр.Кюстендил обвинителен акт против Н. К. И.,с установена самоличност,ЕГН ********** с обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1,т.12,пр.1 вр.чл.115 НК вр.чл.29 ал.1,б.“б“НК.