Решение № 204 от 15.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Кюртова при участието на секретаря Мая Крушева като разгледа докладваното от Росица Кюртова Търговско дело № 20245300900310 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.

Ищецът „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“АД, ЕИК 112532478, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Самоков“ №28И, представлявано от Л. А. К., в исковата си молба, постъпила в ОС Пазарджик, твърди, че на 15.07.2021 г. е предявил вземания в производството по несъстоятелност на ответника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД-в несъстоятелност, ЕИК 200117532, както следва: за сумата 819 072 лв., представляваща дължима цена за продажба на стока – 17 064 тона натриев полуфабрикат, доставена от ищеца на горното дружество, за което е издадена фактура №0000000106/31.01.2010 г., ведно със законна лихва за забава от 14.07.2021 г. до окончателното плащане; и за сумата 29 122,56 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 09.03.2021 г. до 14.07.2021 г. Вземанията са включени от синдика в допълнителен списък с неприети вземания, обявен в търговския регистър на 17.08.2021 г. Ищецът е подал възражение против този списък, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение по чл.692, ал.4 ТЗ. Ищецът твърди, че фактурираното количество натриев полуфабрикат е предадено на купувача с приемопредавателен протокол от 31.01.2010 г. и заприходено със складова разписка от същата дата.

Покупката е отразена счетоводно от ответника. Първоначално ищецът е предявил вземането си за цената по тази фактура и за обезщетение за забава в размер 95 912,44 лв. с молба от 04.05.2011 г. Вземанията не са приети от синдика, но с определение на съда по несъстоятелността от 28.12.2012 г. същите са включени в списък на приетите вземания. С решение на АС Пловдив по в.т.д.№356/2015 г. вземанията са признати за несъществуващи по причина на настъпило прихващане с насрещно вземане по фактура №37/29.01.2010 г., което 1 прихващане е удостоверено в протокол за прихващане от 30.04.2010 г. С решение на АС Пловдив по в.т.д.№195/2016 г. сделката, обективирана във фактура №37/29.01.2010 г., е обявена за недействителна. Позовавайки се на съдебни решения на ВКС и на АС Пловдив по горните и други дела между страните, ищецът поддържа, че с обявяване на недействителността на последната сделка е отпаднало действието на прихващането и в патримониума на ищцовото дружество отново се е породило вземането, което с решение на съда е признато за несъществуващо поради погасяване чрез прихващане, като обявяването на недействителността на сделката по ф-ра №37/29.01.2009 г. е обстоятелство, необхванато от силата на пресъдено нещо на решението по в.т.д.№356/2015 г. на АС Пловдив. Поддържа се, че вземането за сумата 819 072 лв. е изискуемо, считано от 08.03.2021 г. – датата на постановяване на Определение №143 по т.д.№1062/2020 г. на ВКС, І т.о., с което окончателно се приключват съдебните производства, на базата на които Пловдивският апелативен съд е приел, че вземането е нововъзникнало. Поддържа, че се касае за вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, по отношение на които е приложима разпоредбата на чл.722, ал.1, т.7 ТЗ. Въз основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулиран петитум за постановяване на установително решение за съществуване в пълен размер на предявените от ищеца вземания за сумата 819 072 лв., представляваща дължима цена за продажба на стока – 17 064 тона натриев полуфабрикат, за която е издадена фактура №0000000106/31.01.2010 г., ведно със законна лихва за забава от 14.07.2021 г. до окончателното плащане; и за сумата 29 122,56 лв.

– обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 09.03.2021 г. до 14.07.2021 г. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД-в несъстоятелност, ЕИК 200117532, седалище и адрес на управление гр.Стрелча, обл.Пазарджик, ул.“Рудник Фелдшпати“ №1, представлявано от Г.С.С. и В.К., не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК.

С определения от 20.01.2022 г. и 27.01.2022 г., постановени по т.д.№171/2021 г. на ОС Пазарджик, на основание чл.694, ал.4 ТЗ са конституирани като подпомагаща страна на ответника кредиторите с приети вземания „Минерал Мил“ЕООД (преди „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ“ООД), ЕИК 107518605, гр.София, ул.“Оборище“ №43, и „Сайлест“ЕООД, ЕИК 203100755, гр.София, ул.“Оборище“ №43.

Постъпил е отговор на искова молба от третото лице-помагач „Минерал Мил“ЕООД, ЕИК 107518605, гр.София, чрез пълномощник адв.А. К., с който се оспорва исковата молба.

Възразява се, че вземанията са възникнали преди откриване на производство по несъстоятелност по отношение „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД и влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№356/2015 г., постановено по реда на чл.694 ТЗ, формира сила на пресъдено нещо в отношенията между страните относно това, че същите вземания не съществуват. На следващо място се възразява, че горното решение третира вземанията по ф-ра №106/31.01.2010 г., но не изследва това дали прихващане е извършено с насрещни вземания по посочената от ищеца ф-ра №37/29.01.2010 г. Възразява 2 се по това да е прихванато с насрещни вземания именно по ф-ра №37/29.01.2010 г. В тази насока се изтъква, че на 01.04.2011 г., след датата на протокола за прихващане, страните са сключили договор за заместване в дълг по същата фактура. Изтъква се още, че съдържанието на протокола за прихващане е неопределено – липсва пояснение и уточнение от какво произтичат насрещните вземания. Възразява се, че протоколът за прихващане на насрещни вземания, представен от ищеца, е с невярно съдържание и е антидатиран. Изтъква се, че същият протокол не е предаден на синдика след откриване на производството по несъстоятелност, както и, че не е подписан от представляващия „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД. Началната дата на неплатежоспособност е 14.03.2010 г. и погасителният ефект на прихващането не е настъпил, тъй като след посочената дата всички разпореждания на представляващите ответното дружество с имущество на длъжника са недействителни по отношение на длъжника. Възразява се по твърденията на ищеца, че вземането по ф-ра №106/31.01.2010 г. е нововъзникнало, като се поддържа, че то е възникнало преди датата на откриване на производство по несъстоятелност и следва да се удовлетворява по реда на чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, а претендираните лихви – по реда на чл.722, ал.1, т.9 ТЗ. В последващ връчването на препис от исковата молба на това лице отговор е направено допълнително възражение – за пропускане на преклузивните срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, които според третото лице текат от 09.02.2017 г. – датата на влизане в сила на решението на ПзОС по т.д.№63/2012 г. Дори считано от посочената от ищеца дата 08.03.2021 г. посочените срокове са изтекли. С това вземанията са се погасили.

Постъпил е отговор на исковата молба от третото лице-помагач „Сайлест“ЕООД, ЕИК 203100755, гр.София, представлявано от Т.В.М., в който се възразява за пропускане на преклузивния тримесечен срок за предявяване на вземанията. Възразява се, че вземанията са признати за несъществуващи с влязло в сила съдебно решение. Възразява се по достоверността на датата на протокола за прихващане, представен от ищеца. Възразява се, че изявлението за прихващане е направено от лице, което няма право да се разпорежда с имущество на дружеството – длъжник в производството по несъстоятелност. Оспорва се да е прихванато вземане по ф-ра №37/29.01.2010 г. Това трето лице възразява още, че по реда на чл.644 ТЗ синдикът е прекратил договора за продажба, във връзка с който е издадена ф-ра №106/31.01.2010 г., като предметът на същия договор е върнат на продавача, поради което вземане за цената в негово лице не съществува. Възразява, че ищецът се е разпоредил с движимите вещи, предмет на сделката, обявена за относително недействителна, поради което реституционният ефект на решението по отменителния иск не е настъпил. Евентуално възразява по реда за удовлетворяване на вземанията, считайки, че същият е този по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.

На основание чл.694, ал.4 ТЗ участие в производството взима и синдикът И. Л. К.

(към датата на постановяване на настоящото решение синдик е М. Х. Г.). В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от синдика, чрез пълномощник адв.Н. Т.. В отговора се излагат възражения във връзка със силата на пресъдено нещо на решението по в.т.д.№356/2015 г. на АС Пловдив, като се изтъква, че последващото решение, с което 3 продажбата по ф-ра №37/29.01.2010 г. е обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, не съставлява годен юридически факт от значение за възникване на процесните вземания. Изтъква се, че в решението по т.д.№356/2015 г. на ПАС съдът не е констатирал по никакъв начин, че компенсация е извършена именно с вземането по ф-ра №37/29.01.2010 г. Оспорва се достоверността на датата на представения от ищеца протокол за прихващане от 30.04.2010 г., в която връзка се посочва, че по-късно страните по същия протокол са се съгласили да настъпи заместване в дълг по ф-ра №37/29.01.2010 г., което е индиция за това, че вземането по тази фактура не е било прихванато. Изтъква се, че в счетоводството на ищеца не е отразено прихващане, като и след 30.04.2010 г. сумата 820 800 лв. по ф-ра №37/2010 г. е продължила да се отразява като съществуващо задължение към ответника. Развиват се правни доводи за приложението на чл.181 ГПК. Релевирано е и възражение за погасителна давност по съображения, изводими от нормите на чл.685а ТЗ, като синдикът счита, че давността е започнала да тече от датата на получаване на продажбените стоки и не се смята прекъсната, тъй като установителният иск за вземането, по повод който е постановено решението на АС Пловдив по в.т.д.№356/2015 г., е отхвърлен.

Направено е и възражение за пропускане на срока по чл.688 ТЗ, който според синдика започва да тече от влизане в сила на решението за уважаване на отменителния иск. С изтичане на този срок вземанията са погасени (чл.739, ал.1 ТЗ). По изложените съображения синдикът счита, че исковете са неоснователни. (От името на синдика е заявено възражение за прихващане с насрещно вземане, което с определение от 06.11.2024 г. не е прието за съвместно разглеждане, поради което съдът не го обсъжда.)

В допълнителна искова молба ищецът поддържа, че вземането по ф-ра №106/2010 г. се е породило отново с отпадане действието на прихващането при обявяване на относителната недействителност на продажбата по ф-ра №37/2010 г. Развива подробни съображения в тази насока, основани на съдебни актове. Застъпва виждането, че синдикът или третите лица-помагачи не са трети лица по смисъла на чл.181 ГПК, които могат да оспорват достоверността на датата на протокола за прихващане. Посочва, че протоколът е бил представен от синдика в съдебно заседание от 30.11.2012 г. по друго дело между същите страни пред Пазарджишкия окръжен съд. Твърди, че до постигане на договореност за заместване в дълг се е стигнало, след като страните са се съгласили да анулират протокола за прихващане от 30.04.2010 г. Това анулиране, обаче, е нищожно и не поражда правно действие. Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност, като се поддържа, че вземането е нововъзникнало и е изискуемо, считано от 08.03.2021 г. – деня, в който е влязло в сила решението на АС Пловдив по в.т.д.№377/2019 г.

Синдикът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който релевира възражение по чл.644, ал.1 ТЗ – за прекратяване от синдика с едностранно предизвестие на договора, от който произтича претендираното вземане. Към отговора си е приложил и предизвестие по чл.644 ТЗ до ищцовото дружество, с което е заявил, че прекратява договора с изтичане на 15 дни от получаването му, като ищецът може да получи обратно доставения натриев полуфабрикат, складиран в поземлен имот с идентификатор ***.