Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 464 от 24.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2978/2026
Вид
Решение № 464
Подписан
24.06.2026
В сила
24.06.2026
Състав
Ани Захариева, Аделина Иванова, Мила Панайотова Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно частно наказателно дело № 20261100602978 по описа за 2026 година

Производството се разглежда по реда и условията на гл.21 НПК.

На 08.04.2026г., СРС, Н.О., 13-ти състав с определение по ЧНД № 1082/26г. е извършил кумулиране на наложени на осъдения В. Р. Б. наказания по НОХД с №№ 7388/24г., 5354/24г., 10403/24г. и 17297/24г., всичките по описа на СРС, като е определил за изтърпяване едно общо и най-тежко такова при първоначален общ режим, а на осн.чл.25 ал.2 НК и на осн. чл.59 НК от определеното общо наказание е приспаднато времето на предварително задържане и на изтърпяната част от наложеното наказание.

Против определението в частта, касаеща постановеното ефективно изтърпяване на определеното общо наказание е подадена жалба от адв. И. И., служебен защитник на осъдения, с наведени аргументи за неправилност на съдебния акт в атакуваната му част и с отправено искане за неговата цялостна отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд, като е отправено и алтернативно искане за отмяна за определението само в атакуваната му част и постановяване на ново такова, с което изтърпяването на определеното общо наказание да бъде отложено за определен изпитателен срок.В подкрепа на искането се навежда довод за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на делото в отсъствие на осъдения Б., а по същество на процесния спор се акцентира на ниската обществена опасност на осъдения и на младата му възраст, подчертава се и обстоятелството, че за част от престъпленията, включени в процесната 1 съвкупност не е наложено наказание "Лишаване от свобода". като по мнение на защитата целите на наказанието биха се постигнали и при отложено изтърпяване на наложеното наказание.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.319 ал.1 НПК, спазени са изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК.Атакуваното определение е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК. Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

В хода на съдебните прения всяка една от процесните страни излага доводи в подкрепа на защитаваната теза – съответно участващият по делото прокурор изразява становище за законосъобразност на атакувания първоинстанционен съдебен акт и отправя искане за неговото потвърждаване, а защитата преповтаря изложените в постъпилата частна жалба доводи и твърди, че определянето на ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛСВ е неправилно и в случая са налице законовите предпоставки по чл.66, ал.1 НК, поради което отправя искане за отмяна на първоинстанционното определение в обжалваната му част и отлагане изтърпяването на така наложеното наказание и налагането на изпитателен срок.

По същество на процесния спор и в предоставената последна дума самото осъдено лице Б. поддържа становището на своя защитник и отправя молба да не влиза в затвора.

Настоящият съд, след като обсъди доводите в процесната жалба, както и тези, изложени от процесните страни в хода на съдебните прения, и след като в рамките на своите законови правомощия провери изцяло правилността на атакуваното определение отбелязва следното:

Първостепенният съд е сезиран с предложение за групиране на наказания по изрично конкретизирани от държавното обвинение дела, а именно по НОХД № 7388/24г. по описа на СРС, 110 състав, по НОХД № 5354/24г. по описа на СРС, 110 състав, по НОХД № 10403/24г. по описа на СРС, 13 състав и по НОХД № 17297/24г. по описа на СРС, 13 състав.

На база приобщените писмени доказателства, служебно проверени от въззивния съд, се установява изграден правилен извод за наличие на материалните предпоставки от фактическия състав на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК и е допуснато кумулиране на наказанията, наложени на осъдения Б., тъй като действително наложените наказания касаят престъпления, извършени в условията на реална съвкупност.Законосъобразно проверяваният съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са извършени деянията по горецитирани дела и датите, на които са влезли в сила съдебните актове са налични предпоставките на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК за определяне на едно общо наказание, като в тази насока дори липсва спор между процесните страни.Адекватно СРС е счел, че в случая най-тежко се явява наложеното на осъдения Б. наказание по НОХД № 17297/24г., а именно ЛСВ за срок от 1 година.

На следващо място съдът приема, че в настоящия случай напълно 2 резонно СРС е преценил, че осъденият следва да изтърпи ефективно определеното общо наказание.Последното се налага като извод, с оглед данните, съдържащи се в справката за съдимост на осъденото лице, което е и индиция за личностновата опасност на настоящия жалбоподател.Тук първият основен показател е многобройността на престъпленията, включени в съвкупността.На второ място се отчита и високата обществена опасност на самия осъден.В съдебната практика високата степен на опасност на дееца обикновено се извежда от многобройността на осъжданията, както правилно е посочил СРС, доколкото тези данни са показател за отрицателни качества и за устойчиво противоправно поведение. В конкретния казус осъденият се явява лице със сравнително висока степен на обществена опасност, което за относително кратък период от време е извършило четири умишлени престъпни деяния с идентичен обект на престъпно посегателство; всички престъпления са насочени против собствеността. Извършените от осъдения престъпления са тежки такива по см. на чл.93 т.7 НК. Наличието на извършени многобройни идентични престъпни деяния, сочат на демонстративност на противоправното поведение, на обективирана престъпна упоритост и на трайно изградени престъпни навици.

При горните данни и за постигане на превъзпитателния и възпиращ ефект на наказанието следва определеното му общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно ефективно.Осъденият следва да бъде изолиран от обществото за един по-продължителен период от време, който евентуално и при наличие на ресурс за промяна в него, би изпълнил целите на наказанието по чл.36 НК.

Ефективното изтърпяване на определеното общо наказание би изиграло ролята на възпиращ фактор по отношение на осъдения Б. за извършване на други престъпления, а в аспект на генералната превенция, то горното е и в полза на обществото.

На последно място и в отговор на релевирани защитни възражения за допуснати от основния съд съществени процесуални нарушения СГС подчертава, че липсват такива.Да, действително първоинстанционното производство е разгледано в отсъствие на осъдения Б., но самият процесуален закон не въвежда изискване за неговото задължително участие в производството по чл.306 ал.1 т1. НПК.В тази насока СРС е изпълнил задължението си за редовно призоваване на осъдения, а обстоятелството на неговото неявяване в с.з. е признак за неглижиране и дезинтересиране от целта на процеса.Т.е. липсва допуснато нарушение на процесуалните правила.Липсва и нарушение на материалния закон, тъй като нормата на чл.25 ал.4 НК предоставя правомощие на съответния решаващ съд за преценка относно изтърпяване на определеното общо наказание.

С оглед на всичко гореизложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.04.2026г., постановено по ЧНД № 3

1082/2026г. по описа на СРС, Н.О., 13-ти състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4