Решение № 150 от 09.03.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Пазарджик , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20205220102591 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение в размер на 148.71лв., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 29.05.2020г., до плащането.

Ищецът „Т. България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“, сгр. 6, твърди да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Д. О. Р. с ЕГН ********** от с.Г., обл.Пазарджик, ул. ***, произтичащо от договор за мобилни услуги, сключен на 03.08.2018г. Твърди, че в изпълнение на договора е предоставил на ответника мобилни услуги посредством мобилен телефонен номер **** с абонаментен план по програма „Интернет + 16.99лв.“, чиято стойност за периода 05.08.2018г. – 04.10.2018г. е 148.71лв., съгласно фактура №7277695628 от 05.09.2018г. на стойност 11.85лв. за отчетния период от 05.08.2018г. до 04.09.2018г. с падеж 20.09.2018г. и фактура №7278917157 от 05.10.2018г. на стойност 136.86лв. за отчетния период от 05.09.2018г. до 04.10.2018г. с падеж 20.10.2018г.

1

Поддържа, че цената на услугите не е заплатена от ответника, поради което договорът е прекратен едностранно. Прекратяването се претендира на основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния оператор - поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните услуги от страна на ответника.

Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1135/2020г. на РС – гр.Пазарджик., която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда да установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът Д. О. Р. е редовно уведомен за инициираното съдебно производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 от ГПК, както и чрез призовка за явяване в съдебно заседание. Същият не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, не е изпратил представител в открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез своя процесуален представител, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като установи, че на ответника Д. О. Р. са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него.

С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на съдебни разноски. Същият е представил доказателства за направени разноски в размер на 205лв., от които 25лв. внесена държавна такса за производството и 180лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.

На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които 2 възлизат на 205лв.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът Д. О. Р. с ЕГН ********** от с.Г., обл.Пазарджик, ул. ***, дължи на ищеца „Т. България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище: гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6, сумата от 148.71лв. – цена на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 03.08.2018г., дължима за периода 05.08.2018г. – 04.10.2018г., съгласно фактура №7277695628 от 05.09.2018г. и фактура №7278917157 от 05.10.2018г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 29.05.2020г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №460/02.06.2020г. по ч.гр.д.

№1135/2020г., по описа на РС-Пазарджик.

ОСЪЖДА ответника Д. О. Р. да заплати на ищеца Т. Б.“ ЕАД сумата 205лв. - съдебни разноски в исковото производство и сумата 205лв. - съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

№1135/2020г. на РС-Пазарджик

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването да поиска отмяната на решението пред Пазарджишкия окръжен съд на основанията, посочени в чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 3