Решение № 980 от 02.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 980 гр. Варна, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100501689 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 58604/08.07.2024г. от М. В. А. с ЕГН **********, срещу Решение № 2588 от 09.07.2024 г г., по гр.д. № 20243110106594 по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 26с-в, с което съдът УВАЖАВА молбата на Д. Е. И., с ЕГН ********** от ***, действаща лично и като законен представител на детето М. А. А., ЕГН **********, за издаване на заповед за защита от домашно насилие, като: ЗАДЪЛЖАВА М. В.

А., с ЕГН ********** от ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Д. Е. И., с ЕГН ********** от ***, и детето М. А. А., ЕГН **********,. ЗАБРАНЯВА на М. В. А., с ЕГН ********** от *** да приближава Д. Е. И., с ЕГН **********, на по-малко от 100 метра, както и жилището, което тя обитава– жилището в ***, а също и местата за нейните социални контакти и отдих, ЗА СРОК ОТ 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА М. В. А., с ЕГН ********** от ***, да заплати по сметка на РС – Варна държавна в размер на 30 лв. (тридесет лева). ОСЪЖДА М. В. А., с ЕГН ********** от ***, да заплати на Д. Е. И., с ЕГН ********** от ***, 1 направените по делото разноски от 1000 лв. (хиляда лева).

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на ответницата - изобщо липсват в мотивите на съда посочените факти от тезата на ответницата, липсва и преценка на събраните в тази връзка доказателства чрез разпит на свидетеля–очевидец на случилото се A. A.. Не са обсъдени и наведените твърдения във връзка със странното поведение на молителката преди подаване на молбата за домашно насилие, а именно прекратяването на отношенията с родителите й, страха й от тях, жалбата в полицията от страна на майка й, снетите обяснения на молителката в полицията, доказателствата във връзка с твърдяното психическо заболяване на молителката. Твърди и допуснати от съда процесуални нарушения – неизготвяне в цялост на доклад по делото, а именно нито в докада при насрочване на делото, нито в този, изготвен в първото по делото с.з. съдът е докладвал твърденията на ответницата. Не са уважени и допустимите и относими доказателствени искания на ответниката, с които същата цели доказване на твърдените от нея обстоятелства. С това съдт е допуснал неравнопставеност на страните в процеса. Твърди още, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото гласни доказателства и е извадил грешен правен извод. Сочи, че показанията на св. A. И. са вътрешно противоречиви, освен това същата е заинтересовано лице, а показанията на св. K. Д. не се основават на непосредствени впечатления. От своя страна показанията на A.

A. са последователни и логични. Сочи, че подването на молбата за защита от домашно насилие е провокирано от водените други дела между страните и цели премахването и дискредитирането на ответницата като свидетел по другите дела.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли молбата по ЗЗДН.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. Същата сочи, че актът на съда е правилен и законосъобразен, както и надлежно обоснован. В хода на производството не са допуснати твърдените процесуални нарушения, а доказателствените искания 2 правилно не са уважени. Налице е психическо насилие от страна на ответницата, което правилно е санкционирано от съда чрез постановяване на конкретните мерки.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната си жалба и оспорва отговора, а въззиваемата страна поддържа отговора си и оспорва въззивната жалба.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие от страна на молителката Д. Е. И., с ЕГН ********** от ***, действаща лично и като законен представител на детето М. А. А., ЕГН **********, против ответницата М. В. А., с ЕГН ********** от ***.

В молбата се твърди, че ответницата е баба по бащина линия на детето и майка на бившия съжител на молителката. През 2021 г. молителката установила съжителство на съпружески начала със сина на ответницата, като на 04.07.2022 г. се родила дъщеря им М. А.. След раждането на детето отношенията между съпрузите се влошили, като причината за това била грубата и неуважителна намеса на ответницата по въпроси с домакинството и отглеждането на детето. Родителите на детето се разделили на 15.05.2023 г., като грижите относно детето поела молителката, подпомагана от нейните родители. Отношенията между молителката и ответницата били силно влошени, като последната предприемала действия, целящи да дискредитират възможностите на молителката да отглежда детето, включително и депозиране молба по Закона за здравето, с твърдения, че страда от психично заболяване.

Към момента било висящо производство за определяне на родителските права спрямо детето, като съгласно постановени привременни мерки родителските права били предоставени на молителката. Бащата на детето изпълнявал стриктно определения режим на лични контакти, но винаги вземал детето заедно с ответницата. На 24.03.2024 г. пред дома на молителката, във връзка с осъществяване режима на лични контакти, ответницата отишла заедно с бащата на детето и в момента на предаване на детето отправила спрямо 3 молителката на висок, неприличен тон заплахи и обиди, както заявила:

„Откажи се от детето, защото ако не го направиш и продължиш да се грижиш за него, ще имаш проблеми, детето ти ще умре.“; „Откажи се от детето докато е време, имаме връзки и ще го вземем!“; „Ти си много дебела и пъпчасала, да не си бременна отново?“ Тези изявления били отправени в присъствие на детето, както и на майката на молителката. Вследствие инцидента детето се разстроило и започнало да плаче. Така отправените заплахи спрямо молителката провокирали у нея страх, безпокойство и притеснения за своя живот и този на детето й; чувствала се стресирана и унижена. В следващия период от време ответницата продължила да действа в насока да вземе детето и да дискредитира молителката като родител.

Ответницата в подадения отговор чрез процесуалния си представител оспорва подадената молба за защита от домашно насилие. Твърди, че изявленията в молбата са неверни, както и данните в подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не отговарят на действителното положение. Твърди, че в началото на съжителството между молителката и сина на ответницата отношенията им били добри. Молителката била мила и спокойна, сближила се с ответницата; ответницата й помагала в домакинската работа, често се виждали и прекарвали време заедно. С напредването на бременността на молителката тя започнала да проявява странности. По повод спречкване със своята майка, ответницата преустановила контакти с нея, както и с другите си роднини и започнала да проявява негативно отношение към тях. След раждането на детето се влошили и отношенията й със съжителя й и баща на детето, като молителката започнала да проявява и физическа агресия спрямо съжителя си. През месец януари 2023 г. психичното състояние на молителката се влошило, като поводът за това бил, че молителката не успяла да успешно да издържи изпит за шофьор. Молителката, заедно с ответницата и съжителя си посетила психотерапевт, от който била насочена към психиатър. Последният поставил диагноза „шизофрения“ и предписал лечение. Постепенно ответницата започнала да проявява враждебно отношение и към ответницата.

Провокирала множество скандали, заплашвала съжителя си и ответницата, че няма да видят детето. През месец май 2023 г. молителката се преместила в жилището на своята майка. В последвалата между нея и съжителя й кореспонденция тя бил груба, вулгарна, обиждала и заплашвала, че ще нареже ответницата на парчета. Последвало иницииране на съдебни производство по 4 различни поводи между двамата бивши съжители, както и между тях и техни роднини. В производството по спора за родителски права над детето М. А. А. били постановени привременни мерки, като на посочената от молителката дата 24.03.2024 г. ответницата, заедно със сина си отишли до дома на молителката, за да вземат детето в изпълнение на режима на лични контакти на бащата с детето. Ответницата отрича в този ден да е отправяла към молителката описаните в молбата изявления и каквито да са обидни изрази и закани. Твърди, че разменила реплики само с майката на молителката и след вземане на детето тръгнали за дома на бащата. Предвид така изложените обстоятелства ответницата моли молбата за защита от домашно насилие да бъде отхвърлена.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не изпраща представител на насрочените заседания, изпраща становище по случая, в което се сочи, че семейството е познато на службата от месец юли 2023 г., установен е остър конфликт между родителите на детето, които многократно са консултирани относно рисковете и последиците от същия за психиката на детето. Към момента продължава работата на специалистите с родителите на детето, която е насочена към социални и психологически консултации.

При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В конкретния случа се твърди психическо насилие, извършено пряко спрямо майката, а спрямо детето съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН.

5

В настоящия случай не се оспорва, че молителите и ответника имат изискуемата от ЗЗДН връзка помежду си в хипотезите на чл.3, т. 7 и 5 от ЗЗДН. Поради това молителите са активно легитимирани да предявят молбата по ЗЗДН. Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне на съществото на спора.

За доказване на твърдените в молбата посегателства е представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена доказателствена сила. Дори и без наличие на други доказателства, но само в случай, че не се опровергава от останалите доказателства по делото, декларацията има достатъчна доказателствена сила, придадена от закона, която задължава съда да приеме, че актовете на домашно насилие са осъществени. Тежестта на доказване относно оборване на доказателствената сила на декларацията, е на ответника.

С декларацията си по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката е декларирала, че спрямо нея и дъщеря й е извършен акт на домашно насилие от лицето М. В.

А., с адрес ***, ап. 10, ЕГН: **********, изразяващ се в следното:

„На 24.03.2024 г. пред дома ми, находящ се в ***, във връзка с осъществяване на определения режим на лични контакти с бащата, ответницата дойде заедно със сина си пред дома ми и този на родителите ми, находящ се в ***. В момента на предаване на детето г- жа А. отправи спрямо мен, с висок, неприличен тон, вербални заплахи и обиди, обективирани в следните изявления: „Откажи се от детето, защото ако не го направиш и продължиш да се грижиш за него, ще имаш големи проблеми, детето ти ще умре."; „Откажи се от детето докато е време, имаме връзки и ще го вземем!";