Решение № 107 от 08.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Кюстендил, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Весела Б. Данчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20261500500050 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 15488/17.12.2025 г. от С. Й. Л. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ******, чрез пълномощника й адв. А. Д., със съдебен адрес и адрес за призоваване ***********, насочена против Решение № 621 от 28.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1946/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Въззивницата обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон. Твърди, че решаващият съд неправилно уважил иска, след като приел, че процесният договор за заем е нищожен на осн. чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Поддържа, че процесният запис на заповед е нищожен, доколкото обезпечава вземане по нищожен договор за кредит. Сочи съдебна практика в подкрепа на твърдението си, че нищожността на каузалното правоотношение води до погасяване на вземането по ценната книга, обезпечаващо каузалната връзка.

Изтъква, че доколкото ищцовото дружество е претендирало плащане по процесния запис на заповед, съдът не може да уважи иска на друго основание, без да наруши диспозитивното начало и подчертава, че в производство по чл. 422 ГПК е недопустимо установителния иск да се предявява на основание различно от соченото пред заповедния съд, недопустимо е изменение на иска по чл. 214 ГПК като основанието се измени или се добави друго основание, а въвеждане на друго основание е възможно само чрез осъдителен иск, какъвто в случая не е предявен.

1

Аргументира се че ако съдът приложи служебно чл. 23 ЗПК или измени основанието от чл. 79 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ на чл. 55 ЗЗД и осъди потребителя на извъндоговорно основание/респ. признае, че същият дължи претендираната от ищцеа сума на извъндоговорно основание/, се нарушава диспозитивното начало, доколокото такава претенция на извъндоговорно основание не е заявена.

Счита, че е нарушен принципът на равностойност, заложен в европейското право и навежда съображения, подкрепени с извадки от решения на СЕС, че ако съдът следва да приложи автоматично чл. 23 ЗПК като смени основанието, въпреки, че е заявено договорно такова, то потребителят, като по-слаба страна, се поставя в понеблагоприятно положение от други субекти, вкл. търговец, за които няма да се приложи чл. 23 ЗПК и ще се следват постановките на ТР № 4/18.06.2014. по т.д.

№4/2013 г. ВКС. Същевременно сочи, че при промяна на основанието по служебна инициатива, се нарушава принципът на ефективна защита, тъй като ответникът не е подготвял възражения и защита срещу извъндоговорно основание, каквото не е наведено с исковата молба.

При развитите доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 т.2 ЗАдв. за двете съдебни инстанции.

Доказателствени искания не се ангажират.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Айзаем.БГ“ ООД, чрез пълномощника му адв. Л. Г. от ***, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба, а наведените в нея доводи, че задължението за връщане на чиста стойност на кредита не може да се установи в производството по чл.

422 ГПК, се оспорват като неоснователни. Изтъква се, че при наличие на връзка между менителничен ефект и каузалното правоотношение, предметът на доказване на иск по чл. 422 ГПК обхваща и установяване на действителното задължение, произтичащо от договора, вкл. и задължението за връщане на чистата заемна стойност при установена недействителност на договора.

Предвид изложеното се иска оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото.

Доказателствени искания не се ангажират.

В съдебно заседание въззивната жалба и отговорът към нея се поддържат с изрични писмени становища, депозирани от представителите на страните по пълномощие.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд – Дупница и инициирано по искова молба на „Айзаем.БГ“ ООД срещу настоящия жалбоподател С. Й. Л..

В исковата молба са били наведени твърдения, че страните по делото са били обвързани от Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 08.03.2024 г., както и Договор за заем ****** № ******* от ******** г., с който в полза на ответницата бил отпуснат кредит в размер на **** лв., 2 със краен срок за погасяване съгласно уговорения погасителен план до 11.12.2024 г.

Заявено е било, че на 11.03.2024 г. за обезпечаване на задълженията по договора, в т.ч. отпуснатата главница в размер на **** лв., ответникът издал запис на заповед за сумата от **** лв., въз основа на който се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

При тези обстоятелства е било заявено искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответната страна има задължение към ищеца за сумата от ****лв., представляваща неплатен остатък от запис на заповед от 11.03.2024 г., с който е обезпечено задължението на ответника по посочения договор за заем, ведно със законна лихва върху претендираната главница за периода от подаване на заявлението – 23.06.2025г. до изплащане на вземането.

Изрично е било посочено, че разноски, такси, лихви и неустойки не се претендират в оглед възможността клаузите, на които се основат, да бъдат приети за недействителни.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск като неоснователен. Изразено е било признание, че процесният запис е издаден като обезпечение на задълженията й по посочения договор за заем, но е посочила, че е нищожен поради противоречие с чл. 34 ЗПК. Акцентирала е върху това, че в него не били отразени разходите, включени в ГПР, част от разходите не били включени в ГПР (такса за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг) и не бил посочен лихвен процент на ден. Именно поради нищожността на договора за заем е твърдяла, че е нищожен и записът на заповед, тъй като обезпечавал вземане по нищожна сделка. Заявено е било поради това и искане за отхвърляне на предявения иск.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че клаузите, на които се основава вземането за възнаграждение за услугите в договора, са нищожни като противоречащи на чл. 10а ЗПК, както и заради това, че действителният ГПР многократно надвишава посочения в договора за кредит.

Прието е също, че процесният договор не отговаря и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения процент на ден, а неспазването му също влече недействителност на договора за кредит (чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК).

С оглед на това е постановено съдебното решение, с което Дупнишкият районен съд е признал за установено в отношенията между страните, че ответницата С. Й. Л. дължи на „Айзаем.БГ“ ООД, сумата от ****лева – задължение по запис на заповед от 11.03.2024г., с който са обезпечени задълженията на С. Й. Л. по договор за заем ***№ ******от ********., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 23.06.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 1144/2025 г. по описа на РС-Дупница. Осъдил е С. Й. Л. да заплати на „Айзаем.БГ“ ООД сторените по делото разноски, както следва: 30 лева – държавна такса за заповедното производство, *** лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 30 лева – държавна такса за исковото производство и ***лева – адвокатско възнаграждение с ДДС за исковото производство.

Крайните изводи на съда са основани на фактическа обстановка, досежно която липсват повдигнати възражения, заради което въззивният съд е обвързан от така приетите факти и не може да приеме за установена различна такава - (именно поради липсата на нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или 3 въззиваемата страна). Поради това и на основание чл. 272 от ГПК препраща към нея.

За пълнота на мотивите ще се акцентира само на това, че по делото липсва спор по наличието на договорна обвързаност между страните по силата на процесните договори.

Липсва спор, че длъжникът е получил в заем договорената сума от ****лв., като се задължил да ги върне, като заплаща вноски от по ***лв. за период от 9 месеца, последната от които на 11.12.2024 г.

Приложен е и погасителен план, като в него всяка вноска е разделена на съставните й елементи - главница и лихва по кредита, като добавена и фиксирана вноска в размер на *** лв.

Към договора е представена декларация за връчен екземпляр от удостоверение за кредитен рейтинг н изпълнение на Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение от 08.03.2024 г.

Не е спорно между страните, че ответницата не е погасявала вноски по кредита От доказателствата по делото е установимо също е било проведено заповедно производство ч. гр. д. № 1144/2025 г. по описа на Районен съд - Дупница, продължение на което е развилото се такова по гр.д. №1946/2025 г. на ДРС.

Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:

След обстоен анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В резултат на проверката по чл.269 от ГПК се установява, че решението, което се атакува, е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

То е и допустимо. Постановено е по редовна искова молба, като съдът е бил сезиран с допустими искови претенции. Налице е издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба, против която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на предприетото оспорване, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск.

По правилността на решението:

Исковата претенция е предявена по реда на чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, като намира основанието си в нормата на чл. 535 от ТЗ.

Предмет на делото при предявен установителен иск в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.10 ГПК, е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Именно поради това в производството по чл.422, ал.1 ГПК в тежест на ищеца - кредитор е било да докаже съществуването на вземането си, основано на менителничния ефект - редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

В доказателствена тежест на ответника по претенция с посоченото основание и при наведени доводи, че ценната книга обезпечава каузално правоотношение, е било 4 да докаже твърденията си.

При така разпределената доказателствена тежест по делото в случая не е спорно, че страните са били обвързани от процесните договори, като кредитът е усвоен изцяло.

Липсва спор и по това, че ответницата не е погасявала суми по договора за заем, както и такива във връзка със записа на заповед.

Не е било спорно и че като обезпечение по договора за заем и този за имуществено проучване и издаване на удостоверение, е издаден запис на заповед, по силата на който ответницата се е задължила безусловно и неотменимо, без протест и без разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да е характер, да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на **** лева.