Решение № 477 от 14.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-32 14

.04.2020 г. Град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На трети февруари, две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

2.мл.с.ВАНЯ

ВАНЕВА

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 26 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №3140 от 21.11.2019г. по гр.д.№4679/19г. на

РС- Бургас са отхвърлени исковете на Т.И.М. ЕГН:********** *** против Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” №46, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1572,47 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 231,80 часа, положен за периода от 11.06.2016г. до 11.06.2019г., получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения нощен труд, ведно с мораторна лихва в размер на 207,74 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 10.06.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2019г. до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да плати на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№55178/3.12.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от Т.И.М. чрез адв.Иван Иванов. С нея решението е обжалвано изцяло.

Изложени са оплаквания, че същото е неправилно, поради което се иска същото да бъде отменено, а вместо него се постанови ново, с което исковете бъдат уважени, а на въззивника се присъдят разноските за двете инстанции. Сочи се, че обжалваното решение е в противоречие с установената вече практика на БРС и БОС, както и тази на други съдилища, включително ВКС, а същевременно противоречи и на практиката на конкретния съдебен състав, постановил решението. Намира, че позоваването от съда на Коментар на КТ, 10-то издание, че преизчисляването на извънредния труд е с цел компенсиране на работещите по две направления- посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, във втората му алтернатива всъщност е в подкрепа на изложените от въззивника факти и правни изводи. В този смисъл била и практиката на ВКС- решение по гр.д.№405/11г. IVг.о., според която плащането на нощен труд по 0,25 лв. на час не изключва плащането на извънреден труд, въпреки плащането на нощен, понеже това са две различни основания, за които се дължи отделно плащане на суми. В този смисъл била и практиката на БОС /цитирани са съдебни решения/. На следващо място се сочи, че по делото липсва спор за съдържанието и действието на наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи. Според въззивника разпоредбите на тези наредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му към дневен и заплащането на извънреден труд, при условия, че е положен такъв. Изтъква се, че въззивникът е със статут на държавен служител, като по отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Счита, че КТ е нормативен акт с по-висок ранг в сравнение с ЗДС и ЗМВР, поради което по-низшите по степен нормативни актове не могат да поставят лицата в по-неизгодно положение. Макар ЗДС и ЗМВР да могат да регламентират отношенията, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на КТ, той не следва да влошава положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени в КТ. Липсата на изрична уредба в конкретната хипотеза- при приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1.

Намира, че по-скоро нормата разрешава полагането на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънредния труд, когато такъв е положен. При наличие на празнота в съответния нормативен акт ще следва да се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР и съответно- на КТ. На следващо място са изложени оплаквания за превратно тълкуване на Наредба №8121з-407/11.08.2014г. Според въззивника разпоредбите ѝ, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период или изразено по друг начин- отработените часове нощен труд се умножават с коефициент 1,143, т.е. възприето било общото правило, следващо съответните разпоредби на КТ.

Въззиваемата страна- Главна дирекция „Гранична полиция“, не е представила отговор на жалбата, въпреки че е надлежно уведомена за тази възможност. Преди откритото съдебно заседание по делото е постъпило становище от пълномощника на Дирекцията- юрисконсулт Иванова, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалвания съдебен акт да бъде потвърден. Развити са подробни съображения в подкрепа на становището на страната за неприложимост на разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ към настоящия казус. При условията на евентуалност, в случай че жалбата бъде уважена, моли възнаграждението на пълномощника на въззивника да бъде намалено като прекомерно. Не ангажира доказателства.

По допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението . Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността младши експерт/командир на отделение в Група „Летищна сигурност“ при ГПУ „Летище Бургас” към Регионална дирекция „Гранична полиция”- Аерогари София, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция- София”. Работил на 12-часови смени по определен график, при сумирано изчисляване на работното време, като 7 или 8 пъти месечно полагал нощни смени. Претендира за осъждане на ответника Главна дирекция „Гранична полиция” да му заплати сумата от 1572,47 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 231,80 часа извънреден труд за периода от 11.06.2016 г. до 11.06.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно с мораторна лихва в размер на 207,74 лв., начислена върху главницата за периода от съответния падеж до предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответникът Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно начислен и и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. на министъра на МВР. Съгласно чл.31, ал.2 от първата наредба, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В следващите наредби липсвала подобна разпоредба. Нормативната база изчерпателно уреждала основанията и редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, не намирала приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, понеже съгласно §2 от ЗР същата се прилагала само за работници и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът през процесния период.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

В разрез със досегашната си практика, която е служебно известна на въззивната инстанция, районният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредби №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало по отменената Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала само няколко дни от процесния период поради отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че не е налице празнота в специалната правна уредба, поради което не намира субсидиарно приложение чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Изложил е доводи, че е налице органична несъвместимост между двете уредби по ЗМВР и КТ. Освен това е изтъкнал, че преизчисляването по КТ е с цел компенсиране на работещите по трудово правоотношение, предвид разликата между нормалната продължителност на дневния и нощния труд. Изведено е становище, че преизчислението с коефициент 1,143 има отношение само към заплащането на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден труд.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество- неправилно.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, съответно с изменението на иска/, относно съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд. Спорът е правен и се свежда до приложимостта на чл.9, ал.2 от НСОРЗ към процесното служебно правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.

Дефиниция за понятието „извънреден труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета в процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) - извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. От съществено значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а от ЗДСл, тъй като ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР. Според тази норма относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.

Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, който е приложимият закон спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им работно време.

Разпечатката съдържа 36 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb1ae62a-c9b4-411f-9a62-908c549a0e8a