Определение № 1527 от 21.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1527 гр. София, 21.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002902803 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. С. и Ю. В. С. против решение № 184/09.05.2024г. по т.д.№ 15/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 260020/04.05.2023г. по т.д.№ 95/2020 г. на Окръжен съд - Стара Загора, са отхвърлени предявените от всеки от касаторите искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им - В.

Ю. С., настъпила при ПТП от 14.10.2019г., за разликата над размера от 150 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 200 000 лева на всеки от двамата. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид неоправдано занижен размер на присъдените обезщетения, в разрив с обществената представа за справедливост. Акцентират на обстоятелството, че в процесното ПТП са загинали и двамата им сина, което обуславя чрезвичайно тежки и непреодолими страдания, като за търпимите от смъртта на сина им Илия неимуществени вреди съдът вече е присъдил обезщетение в размера от 200 000 лева на всеки от двамата. Необосновано, според касаторите, е присъждането на различен по размер обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на двете деца, с оглед пълната идентичност в създалите се отношения между всяко от тях и родителите приживе, както и при еднаквите и неразграничими по интензитет и продължителност болки и страдания от загубата на всяко от тях. Наред с това касаторите се позовават на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е мотивирал извода си за справедлив по - нисък размер на обезщетението. В останалата им част касаторите намират мотивите на въззивния акт повърхностни и формални, без навлизане в детайли на установеното и анализ на изводимите от същото последици за съдържанието и интензитета на 1 търпимите вреди. Не са отчетени адекватно обществено-икономическите условия към датата на увреждането, като в тази връзка се цитира съдебна практика, за присъдими - в сходни, според касаторите, хипотези - обезщетения за неимуществени вреди в значително по-високи размери. Наличието на такава практика, както и факта, че за търпимите болки и стадания от смъртта на другия им син, съдилищата са определили различен, по-висок размер на обезщетението, според касаторите е потвърждение на факта, че въззивният съд не е определил адекватен паричен еквивалент на търпимите от тях болки и страдания. Нещо повече, касаторите обосновават довод, че при определяне размера на обезщетенията подлежи на съобразяване високата инфлация и в последващия ПТП период, особено от есента на 2021г. и до момента, като присъжданите лихви не компенсират обезценяването. И тук акцентират на липсата на мотиви, въз основа на кои конкретни показатели съдът отчита икономическата конюнктура в страната, като приложим за определяне размера на обезщетението критерий.

Ответната страна - Гаранционен фонд – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий. Намира неотносима цитираната съдебна практика на касационна инстанция, предвид спецификата на конкретно приложимите в спора и правилно съобразени от въззивния съд критерии, в съответствие с конкретно установените факти и обстоятелства.

Отговор от третите лица – помагачи на ответника – В. Ю. А. и Ю. О. Д.

– не е постъпил.

Подадена е и частна касационна жалба от процесуалния представител на ищците – адв. П. К. – против въззивното решение, в частта му с характер на определение, с което е потвърдено определение № 260265/08.08.2023 г. по тд.

№ 95/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора, за оставяне без уважение молбата на адв.К. , за изменение на решение №260020/04.05.2023 г. по същото дело, в частта за разноските, с присъждане допълнително на 17 988 лева с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците в първоинстанционното производство. Посочва се формирана от касационна инстанция съдебна практика за определяне на възнаграждението, за осъществявано по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. процесуално представителство, към датата на устните състезания в съответната инстанция, поради което съдът е следвало да приложи редакцията на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение след изменението й, обн. ДВ бр. 88/ 04.10.2022г.. Развит е и довод, че задължителните указания на решение на СЕС по дело С–438/22 г., на което се е позовал съда, са неприложими в настоящия случай, поради законовото препращане към разпоредбите на Наредбата в чл. 38, ал. 2 ЗАдв.. С позоваване на относими разпоредби от същата, се обосновава дължим размер на възнаграждението 30 360 лева с вкл. ДДС, при присъдени от първоинстанционния съд по 6 636 лева с вкл. ДДС или общо 13 272 лева с вкл. ДДС. Акцентира се и на несъобразения от съдилищата брой открити съдебни заседания с участие на процесуалния представител.

2

Ответната страна – Гаранционен фонд – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий по първите два въпроса, тъй като произнасянето на въззивния съд не е в разрив с цитираната съдебна практика. По третия въпрос страната счита, че не е удовлетворен общия селективен критерий, тъй като се отнася до предмет, който не е бил въведен с молбата по чл. 248 ГПК – за определяне на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредбата, поради което и съдилищата не са дължали произнасяне по същия.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касционната и частната касационна жалби са подадена в срока по чл. 283 ГПК, респ. чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване по касационната жалба на ищците, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното:

Ищците Е. И. С. и Ю. В. С. са предявили против Гаранционен фонд искове, с правно основание чл.432, ал.1 ГПК, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на сина им В. Ю. С. , настъпила при ПТП на 14.10.2019 г., в размер от по 200 000 лева / частични искове при пълен размер на обезщетението 250 000 лева, при допуснато увеличение на размера в хода на производството /. В настоящата инстанция е пренесен единствено въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че родителите преживяват изключително тежко смъртта на сина си – млад мъж, в началото на съзнателния си житейски път, отговорен, активен, в отлично здравословно съС.ие, трудолюбив и всеотдаен към семейството си. Твърди се съществувала между ищците и сина им дълбока и силна връзка на обич, взаимна привързаност, взаимопомощ и уважение. Разчитали на починалия да бъде опора в старините им, като със смъртта му изгубили моралната му и физическа подкрепа. Мъката им е допълнително подсилена от факта, че в същото ПТП ищците загубили и другия си син - Илия, на 18 г.- и така останали без радост и смисъл на живота си. Твърдят, че загубата се е отразила изключително негативно на здравословното им и емоционално съС.ие, без конкретни твърдения в тази насока. Акцентират на непреодолимостта на болката от тази неочаквана трагедия, изцяло променила живота на семейството.

За установяване съдържанието на търпимите от ищците болки и страдания са разпитани свидетелите С.А.С. и А.О.Ф.. Св. С. потвърждава, че Е. и Ю. още не могат да преживеят загубата на двете си деца и жалеят поС.но. На погребението се наложила дори лекарска помощ за майката, която между двата гроба се влачела и плачела. Продължава да плаче и до момента, както и Ю., макар тайно от нея, за да не я разстройва. Стаята на момчетата била облепена с техни снимки, като фототапет. Свидетелят споделя, че Е. и Ю.

3 били перфектни родители, живеели заедно с децата до смъртта им, разбирали се много добре и си споделяли всичко. В. бил много добро момче, лъчезарен, усмихнат. Завършил Транспортното училище, след което започнал работа в Завода за пружини в гр.Крън, където работели и родителите му. Св. Ф. също сочи, че ищците и починалите им синове живеели заедно. Ищците били добри и грижовни родители, а момчетата били послушни, помагали си взаимно, разбирали се. Родителите приели много тежко смъртта на синовете си, като на погребението било особено тежко. Свидетелят потвърждава наложила се медицинска помощ за майката, с оглед съС.ието й в този момент. Твърди, че като последица от сполетялото ги нещастие напуснали работата си, поС.но посещавали гробовете на синовете си и плачели. Свидетелят счита, че са изцяло променени и до момента не са могли да се върнат към нормалния си начин на живот, макар да са си родили детенце.

Съдебно-психологическата експертиза по делото установява, че от смъртта на синовете им ищците са преживели психичен шок, т.нар. остра стресова реакция. Към момента на изследването – 2022 г. – се установява нарушен психичен баланс и качество на живот на ищците, нарушено личностно и социално функциониране. Все още се констатират непреработени емоционални преживявания, свързани със смъртта на двете им деца, както и усещания за несигурност за бъдещето, неопределена и неясна заплаха и вътрешна напрегнатост. Препоръчана е консултация с психиатър, за медикаментозно лечение по негова преценка.

Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер от 200 000 лева за всеки от двамата родители. Осъдил е ответника да заплати на адв. К. – процесуален представител на ищците възнаграждение от по 6 636 лева с вкл. ДДС за защитата на всеки от двамата.

С определение № 260265/08.08.2023 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставил без уважение молбата на същата за присъждане на допълнително възнаграждение, като е приел, че приложима за определяне на възнаграждението е Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ – 20.01.2020г., т.е. редакцията й преди изменението, обр. ДВ бр. 88/04.11.2022 г., с размерите според което определя възнаграждението си процесуалния представител на ищците.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и отхвърлил исковете за разликата над 150 000 лева, като изчерпателно е възпроизведено съдържанието на свидетелските показания и заключението на съдебнопсихологичната експертиза. Приел е, че от доказателствата се установяват претърпени от ищците силна мъка, болка и страдание ,при изградена приживе между тях и починалите силна емоционална връзка и близост. Приел е, че след трагедията същите са с коренно променена житейска мотивация, с ограничено социално общуване, дните им са помрачени и подчинени на трагедията, като отчаянието и безсилието ще ги сподирят през целия им живот. Квалифицирал е претърпяната загуба като най-тежка и непрежалима и по същество трудно съизмерима с имуществен еквивалент. Загубата ги е лишила от обичта и опората на детето си, от възможността да се радват на 4 израстването му, на създаването на свое семейство, да имат внуци и да разчитат на подкрепата му за в бъдеще. В обобщение, акцентирайки на младата възраст на починалия и на установените в психологически план разстройства на ищците, съдът е приел за справедлив размер на обезщетението 150 000 лева. Конкретни обстоятелства в аспект на приетото занижаване, спрямо определения от първоинстанционния съд размер, не са изложени, освен мотива, че обезщетението винаги се основава на личното преживяване на загубата от този, който претендира вредите, т.е. не би било определимо с презумиране на вреди, извън обективното им проявление, установено по делото.