Решение № 69 от 15.04.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Варна, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500361 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 361/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано:

- по въззивна жалба на Р. Н. Д., подадена чрез адв. Е., против решение № 450/25.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2113/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен, предявения от него срещу К. О.

К. иск за заплащане на сумата от 37 650 евро, представляваща предадена при начална липса на основание, чрез заверяване банковата сметка на ответника със следните суми, както следва: за 2018г. сумата от 11 950 евро, преведени 1./ на 02.11.2018г. сумата от 950 евро; 2./ на 20.11.2018г. сумата от 6 500 евро; 3./ на 20.11.2018г. сумата от 3 700 евро; 4./ на 27.11.2018г. сумата от 300 евро; 5./ на 06.12.2018г. сумата от 300 евро; 6./ на 17.12.2018г. сумата от 200 евро; за 2019 г. сумата от 12 820 евро, преведени 1./ на 02.02.2019г. сумата от 725 евро;

2./ на 10.02.2019г. сумата от 200 евро; 3./ на 02.03.2019г. сумата от 925 евро; 4./ на 06.03.2019г. сумата от 350 евро; 5./ на 02.04.2019г. сумата от 925 евро; 6./ на 03.05.2019г. сумата от 925 евро; 7./ на 02.06.2019г. сумата от 925 евро; 8./ на 06.06.2019г. сумата от 150 евро; 9./ на 11.06.2019г. сумата от 920 евро; 10./ на 02.07.2019г. сумата от 1 000 евро; 11./ на 05.07.2019г. сумата от 75 евро; 12./ на 03.08.2019г. сумата от 1 110 евро; 13./ на 07.09.2019г. сумата от 900 евро; 14./ на 04.10.2019г. сумата от 1 000 евро; 15./ на 06.11.2019г. сумата от 900 евро;

16./ на 05.12.2019г. сумата от 900 евро; за 2020г. сумата от 12 880 евро, преведени 1./ на 04.02.2020г. сумата от 750 евро; 2./ на 03.03.2020г. сумата от 750 евро; 3./ на 04.04.2020г. сумата от 550 евро; 4./ на 05.05.2020г. сумата от 1

670 евро; 5./ на 07.05.2020г. сумата от 100 евро; 6./ на 05.06.2020г. сумата от 550 евро; 7./ на 02.07.2020г. сумата от 550 евро; 8./ на 20.08.2020г. сумата от 6 990 евро; 9./ на 02.09.2020г. сумата от 570 евро; 10./ на 19.10.2020г. сумата от 300 евро; 11./ на 02.10.2020г. сумата от 550 евро; 12./ на 03.11.2020г. сумата от 550 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 18.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и Р. Н. Д. е осъден да заплати на К. О. К. сумата от 3 000 лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му, за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Навел е следните оплаквания: окръжният съд неправилно квалифицирал предявения иск, като такъв по чл.

55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, вместо по чл. 59 ЗЗД , като не съобразил наведените твърдения в исковата молба и събраните по делото доказателства; съдът не разгледал иска на основание чл. 59 ЗЗД и като евентуален, в каквато насока бил заявен петитума в уточненията на исковата молба; не отчел също признанието на ответницата за получаването на парите и обещанието й да му ги върне, както и липсата доказано от нея основание за задържането им; съдът достигнал до погрешен краен извод за неоснователност на иска, приемайки неправилно, че отношенията между страните са били „като между съпрузи“, тъй като страните не били в брачни отношения, не са живели в едно домакинство, липсвала взаимност в отношенията им, комуникацията им се свеждала до финансите, ищецът се грижил за общото дете плащайки издръжка, „а ответницата го заблуждавала, че един ден като се прибере в България ще живеят заедно „като семейство“ и в този случай нямало изпълнение на нравствен дълг; съдът приел наличие на съществуваща семейна връзка и общност между страните, без по делото да са били изложени твърдения от ответницата в тази посока;

Въззиваемата К. О. К., чрез адв. Х., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по подробни съображения за неоснователност на оплакванията и по такива за правилността на обжалваното решение, е молила за потвърждаване на последното и за присъждане на разноските.

-По въззивна жалба на Р. Н. Д., подадена чрез адв. Е., против решение № 1426 от 18.12.2024 г., с което е допълнено решение № 450/25.04.2024г. и е отхвърлен, предявен в евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД на Р. Н. Д. срещу К. О.

К. за заплащане на сумата от 37 650 евро, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, предоставяйки му следните парични средства, както следва: за 2018г. сумата от 11 950 евро, преведени 1./ на 02.11.2018г. сумата от 950 евро; 2./ на 20.11.2018г. сумата от 6 500 евро; 3./ на 20.11.2018г. сумата от 3 700 евро; 4./ на 27.11.2018г. сумата от 300 евро; 5./ на 06.12.2018г. сумата от 300 евро; 6./ на 17.12.2018г. сумата от 200 евро; за 2019 2 г. сумата от 12 820 евро, преведени 1./ на 02.02.2019г. сумата от 725 евро; 2./ на 10.02.2019г. сумата от 200 евро; 3./ на 02.03.2019г. сумата от 925 евро; 4./ на 06.03.2019г. сумата от 350 евро; 5./ на 02.04.2019г. сумата от 925 евро; 6./ на 03.05.2019г. сумата от 925 евро; 7./ на 02.06.2019г. сумата от 925 евро; 8./ на 06.06.2019г. сумата от 150 евро; 9./ на 11.06.2019г. сумата от 920 евро; 10./ на 02.07.2019г. сумата от 1 000 евро; 11./ на 05.07.2019г. сумата от 75 евро; 12./ на 03.08.2019г. сумата от 1 110 евро; 13./ на 07.09.2019г. сумата от 900 евро; 14./ на 04.10.2019г. сумата от 1 000 евро; 15./ на 06.11.2019г. сумата от 900 евро;

16./ на 05.12.2019г. сумата от 900 евро; за 2020г. сумата от 12 880 евро, преведени 1./ на 04.02.2020г. сумата от 750 евро; 2./ на 03.03.2020г. сумата от 750 евро; 3./ на 04.04.2020г. сумата от 550 евро; 4./ на 05.05.2020г. сумата от 670 евро; 5./ на 07.05.2020г. сумата от 100 евро; 6./ на 05.06.2020г. сумата от 550 евро; 7./ на 02.07.2020г. сумата от 550 евро; 8./ на 20.08.2020г. сумата от 6 990 евро; 9./ на 02.09.2020г. сумата от 570 евро; 10./ на 19.10.2020г. сумата от 300 евро; 11./ на 02.10.2020г. сумата от 550 евро; 12./ на 03.11.2020г. сумата от 550 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно – постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, като по изложени съображения в тази връзка е молил за отмяната му и за уважаване на иска с присъждане на сторените по делото разноски.

К. О. К., чрез адв. Х., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователността й и за правилността на обжалваното решение е молила за потвърждаване на последното и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, възивникът чрез своя процесуален представител е поддържал въззивните жалби, а ответницата – отговорите, като процесуалният й представител е депозирал и писмено становище. Страните са претендирали и присъждане на разноски.

Предявеният пред окръжния съд иск от Р. Н. Д. срещу К. О. К. е осъдителен, за връщане на сумата от 37 650 евро, които ищецът дал на ответницата чрез преводи по банковата й сметка в периода от м.ноември 2018 г. до октомври 2023 г. както следва: за 2018г. сумата от 11 950 евро, преведени 1./ на 02.11.2018г. сумата от 950 евро; 2./ на 20.11.2018г. сумата от 6 500 евро;

3./ на 20.11.2018г. сумата от 3 700 евро; 4./ на 27.11.2018г. сумата от 300 евро;

5./ на 06.12.2018г. сумата от 300 евро; 6./ на 17.12.2018г. сумата от 200 евро; за 2019 г. сумата от 12 820 евро, преведени 1./ на 02.02.2019г. сумата от 725 евро;

2./ на 10.02.2019г. сумата от 200 евро; 3./ на 02.03.2019г. сумата от 925 евро; 4./ на 06.03.2019г. сумата от 350 евро; 5./ на 02.04.2019г. сумата от 925 евро; 6./ на 03.05.2019г. сумата от 925 евро; 7./ на 02.06.2019г. сумата от 925 евро; 8./ на 06.06.2019г. сумата от 150 евро; 9./ на 11.06.2019г. сумата от 920 евро; 10./ на 02.07.2019г. сумата от 1 000 евро; 11./ на 05.07.2019г. сумата от 75 евро; 12./ на 03.08.2019г. сумата от 1 110 евро; 13./ на 07.09.2019г. сумата от 900 евро; 14./ 3 на 04.10.2019г. сумата от 1 000 евро; 15./ на 06.11.2019г. сумата от 900 евро;

16./ на 05.12.2019г. сумата от 900 евро; за 2020г. сумата от 12 880 евро, преведени 1./ на 04.02.2020г. сумата от 750 евро; 2./ на 03.03.2020г. сумата от 750 евро; 3./ на 04.04.2020г. сумата от 550 евро; 4./ на 05.05.2020г. сумата от 670 евро; 5./ на 07.05.2020г. сумата от 100 евро; 6./ на 05.06.2020г. сумата от 550 евро; 7./ на 02.07.2020г. сумата от 550 евро; 8./ на 20.08.2020г. сумата от 6 990 евро; 9./ на 02.09.2020г. сумата от 570 евро; 10./ на 19.10.2020г. сумата от 300 евро; 11./ на 02.10.2020г. сумата от 550 евро; 12./ на 03.11.2020г. сумата от 550 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 18.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът е твърдял, че от 1999 г. започнали дружба с ответницата, а от следващата година отношенията им станали сериозни, обичал я истински и гледал сериозно на връзката им. В началото двамата не били обвързани финансово, всеки поемал своите нужди, не живеели заедно, като за разлика от ответницата, която имала висше образование и добра работа в България, ищецът нямал такова образование и работел на непостоянна работа. Заради финансови затруднения, през 2008 г. той заминал да работи в И., но връзката с ищцата била сериозна, той бил спокоен, че ще бъдат заедно. Ищцата го посещавала няколко пъти, но се връщала в България да работи. През * г. се родило и детето им В., което ответницата отглеждала в България, като ищецът много ги обичал и бил готов на всичко за тях. Работел в чужбина и изпращал пари за издръжката на детето редовно и ако успеел да задели повече – изпращал и за ответницата, за да й помага. През 2010 г. ищцата и детето били при него в И. за два месеца, а през 2013 година отишли заедно на почивка в Г.. Той също се прибирал в България за кратко. Жената живеела с детето в апартамента на баща си, искала да закупи жилище, заедно с ищеца го огледали и тя сама теглила кредит и го купила през 2016 г. Ищецът работел в И. и изпращал пари за покриване на разходи по кредита, за връщане на заеми и за издръжка на детето. Пратил на ответницата пари и да закупи паркомясто, а от есента на 2018 г. освен за покриване на кредита й изпратил пари за покупка на автомобил, за обзавеждане на жилището, за издръжка на детето, като сумите били различни по размер и според възможностите му. Стоял в чужбина, за да осигури бъдеще на ответницата и детето си. През 2020 г. заради Ковид пандемията не можел да изпраща достатъчно средства, зародили се проблеми помежду им, които се задълбочили през 2021 г. и довели до разпадане на връзката им, като от началото на 2022 г. пращал само пари за издръжка на детето. Сочил е, че средствата давал с убеждението, че един ден с ответницата ще живеят заедно като едно семейство, че вложенията, които правел са за общия им дом, че подкрепял ответницата финансово, за да й осигури един нормален начин на живот, а в крайна сметка, след като той изпитал финансови затруднения, това не се случило. Претендирал е за връщане на дадените на ответницата, чрез посочените парични преводи в периода от 02.11.2018г. до 03.11.2020г., общо 37 650 евро. При разговор ответницата обещала да му върне дадените й средства. С уточняваща молба от 26.10.2023 г., ищецът е пояснил, че в 4 началото на взаимоотношенията им превеждал средствата, тъй като вярвал, че те са били разходвани за общото благо на семейството. След прекратяване на връзката им, той поискал обратно сумите, които й изпращал, а тя се съгласила да му ги върне, като отношенията не били основани на заем.