Решение № 415 от 08.12.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Провадия, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130100878 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. П. Д., ЕГН ********** с адрес с.

****** против „Кредийес” ООД, ЕИК 200688545 със седалище и адрес на управление гр.

Хасково, ул. Лозарска № 12, с която е заявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за паричен заем № 200723/29.10.2024г. е нищожен поради противоречие със закона.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 29.10.2024г. е сключил с ответника договор за заем, по който му е отпусната в заем сумата от 1500лева, при месечен лихвен процент от 3,330% и ГПР 48,976%. Общо дължимата за връщане сума е била 1988,61лева.

Съгласно чл. 6 от договора заемът е следвало да бъде обезпечен до 3 дни от сключването му с гарант отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 ОУ, както и с още едно обезпечение по негов избор измежду- ипотека /първа по ред/, особен залог върху движимо имущество, чиято стойност надвишава два пъти общата сума за плащане, безусловна банкова гаранция за период от сключване на договора до изтичане на 6месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща вземане в размер на два пъти общата сума за плащане по договора или ценна издадена в полза на заемодателя.

Неизпълнението на това задължение е санкционирано с дължимост на неустойка в размер 2091,39лева, съгл. чл. 8, чието плащане е включено в отделните погасителни вноски по погасителен план. Така общо подлежащата на връщане сума става 4080лева. Твърди, че не е могъл да даде исканото обезпечение и посочената неустойка е била начислена като задължение.

Твърди клаузата разписваща дължимостта на неустойката да е нищожна. В тази връзка излага следните съображения: Счита, че посочената неустойка представлява разход по кредита, предварително известен на кредитора, предвид невъзможните условия за изпълнение, при чието неизпълнение тя става дължима. Затова и сочи по естеството си това вземане да е скрита лихва и като такава е следвало да бъде вкл. в ГПР. Неотразяването й в него счита да обуславя недействителност на договора за кредит.

1

После, настоява тази неустойка да няма присъщата й обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от неизпълнение на задължение за връщане на главницата и лихвата, а неизпълнението на невъзможно изначално условие по отпускане на кредита.

Кумулирането й към погасителните вноски обосновавало и скрито оскъпяване на кредита, при заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на погасителни вноски. Отделно от това вредите на кредитора при неизпълнение на това договорно задължение не би могъл да е по- голям от този при пълно неизпълнение на основното задължение, за който чл. 33 ЗПК е въвел горна граница- размерът на законната лихва. Затова и счита клаузата за неравноправна и по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото размерът на неустойката надхвърля значително този на законната лихва. Като допълнителен аргумент срещу действителността на клаузата се сочи и това, че кредитоспособността на заемателя е следвало да бъде оценена преди сключване на договора, а не след- задължение произтичащо от чл. 16 ЗПК, като с такова договаряне рискът от неизпълнението на това задължение е прехвърлен върху кредитополучателя, водейки до нарастване на дълга и създавайки предпоставки за свръхзадлъжнялост. Поставените условия към исканото обезпечение при това в кратък 3дневен срок, ги правели на практика неизпълними и обосновавали получаване на допълнителна печалба при заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че с уговарянето на тази неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл. 33 ЗПК, защото с нея се уговаряло още едно обезщетение, а кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва счита за недопустимо. Клаузата противоречала и на чл. 146 ЗЗП, доколко липсвало индивидуално договаряне, защото не е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора.

По отношение недействителността на договора сочи, че той само формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, понеже размерът на ГПР не е съответен на действителния, съобразно поетите от ищеца задължения. Затова и само на това основание и предвид законовата регламентация на отношенията, вкл. от общностното право, договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен.

Потвърждава, че на 29.10.2024г. с ищеца е бил сключен соченият договор за потребителски кредит, по който е отпусната в заем сумата от 1500лева.

Оспорва договорът да страда от сочените пороци.

Твърди, договорът да е сключен след подаване на заявката от ищеца, като на същия е била предоставена преддоговорна информация под формата на СЕФ, съдържащ всички параметри на бъдещия договор- главница, срок, вид на месечните вноски и кредитния продукт, както и изискването за предоставяне на обезпечение и последиците при непредставяне на такова. Т.е ищецът е имал възможност да се запознае с условията, при които се отпускат кредити, да ги обмисли и прецени дали желае сключване на договор при такива условия. Подписвайки молбата се сочи ищецът да е потвърдил, че е запознат и приема ОУ на дружеството. След одобряване на кредита, договорът е подписан, като на ищеца са предоставени ОУ и погасителен план. Твърди договорът да е сключен при уговорен фиксиран месечен ЛП от 3,330% и посочен ясно ГПР от 48,967%, съобразени и със законовите ограничения на чл. 19 ЗПК. Счита клаузата на уговорената възнаградителна лихва за действителна и съобразена с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК. Сочи размерът й да е фиксиран в договора и СЕФ, изчислен на годишна и месечна база.

Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, т.10 ЗПК. Твърди, че в договора е разписан 2 конкретен размер на ГПР, като в чл.3.3 били посочени компонентите на ГПР и начин на изчислението му. Оспорва неустойката да трябва да е част от него, тъй като дължимостта й била обусловена от неизпълнение на задължение за даване на обезпечение и няма характер на разход, такса или лихва по кредита. Размерът й е бил изначално уговорен като фиксиран и договарянето е извършено в съответствие с принципите на свобода на договарянето, което изключвало основателността на оспорванията клаузата да не е индивидуално уговорена.

Начисляването й се сочи, че е направено впоследствие, като резултат от непредоставяне в уговорения срок на исканото обезпечение, а не изначално при сключване на договора.

От друга страна, предвид особеностите на предоставяните от ответника кредити /поначало необезпечени и затова по- рискови/, счита, че е имал право на преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение на вземането му предвид кредитоспособността и финансовата надеждност на кредитополучателя. Счита, че договорът е сключен в съответствие със закона и добрите нрави. Оспорва да е налице заобикаляне на законови разпоредби в областта на потребителското кредитиране.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В открито съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат с писмено становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

За да се приеме за основателна търсената от ищцата защита, същата е следвало да докаже, че договорът за кредит № 200723/29.10.2024г. и клаузите на чл. 6 от него страдат от сочените пороци, а именно че са сключени в нарушение на закона относно потребителската закрила, в частност твърденията за нарушаване на закона, за несъответствие между уговорения и действителния ГПР. В тежест на ответника е било провеждане доказване, че договорът за кредит № 200723/29.10.2024г. е валидно договарян при спазване изискванията на закона в областта на потребителското кредитиране.

Между страните не е имало спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

На 29.10.2024г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 200723, по който съгласно уговореното в чл. 3, на ищеца е отпуснат кредит от 1500лева.

Връщането на заетата сума е следвало да стане на 17 месечни вноски, първата с падеж 23.11.2024г. и последната 23.03.2026г. Общо дължимата сума по договора е 1988,61лева.

Уговорени са ГПР 48,967% и фиксиран месечен лихвен процент от 3,330%. В чл. 3.3 е упоменат начин на формиране на ГПР, вкл. допусканията взети предвид. В чл. 7 е уговорена дължимост на обезщетение за забава за всеки ден просрочие, считано от деня на просрочието до пълното погасяване на задължението. В чл. 9 и 10 са предвидени правото на кредитополучателя на отказ от сключения договор и на предсрочно погасяване на задължението.

Съгласно чл. 6 страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант отговарящ на условията на чл.10, ал.2, т.1 ОУ и с още едно допълнително обезпечение по избор на заемателя- в случая ценна книга издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 непредоставянето на договореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или ако то не отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т.1 и т.4 ОУ, то заемателят дължи неустойка от 2091,39лева, чието плащане се разсрочва съгласно погасителния план, по който начин общото задължение по договора става 4080лева.

3

Процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК, тъй като не е сред изключенията посочени в чл. 4. Ето защо и с оглед потребителския му характер, съдът дължи самостоятелна служебна преценка за неравноправни клаузи на основание чл. 7 ГПК, а съобразно ТР 1/2020г. на ВКС - и за нищожност по чл.26, ал.1, предл.1 и 3 ЗЗД.

В рамките на тази служебна проверка, установява се, че е спазена писмената форма при сключването му. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия размер на кредита, условията за усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, с разбивка на включените в тях компоненти за главница и лихва, ГПР и общо дължимата сума по кредита, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора. Възраженията срещу спазване на посочените законови изисквания са относно прилагания по договора ГПР и начина на неговото формиране.

ГПР по дефиницията на закона изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Изчислението му се извършва по формула разписана в закона.

Ответникът не е оспорвал, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена при изчисляване на уговорения в случая ГПР, а и това следва пряко от уговорения начин на формиране на ГПР- че заемателят ще изпълнява задълженията си съгласно условията и сроковете в договора; че договорът ще е валиден за срок в него; че заемът ще се погасява с плащания съгласно погасителния план; че не се вземат предвид разходите, които заемателят плаща при изпълнение на задълженията по договора; че не са дължими никакви допълнителни плащания, които не са посочени в договора при неговото сключване /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и пр./, дори да са поискани от лице, което е известно, че е оторизиран представител на заемодателя. Ответникът е възразявал неустойката да има характеристиките на общ разход. Принципът е, че при формиране на ГПР, в него се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя, с изключение на тези посочени в чл. 19, ал. 3 ЗПК - 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.