Определение № 4068 от 01.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4068 гр. София, 01.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20251100607642 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл.250,ал.5,пр.2,вр.ал.1,т.2 от НПК,вр.Глава 22 от НПК „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията“.

Постъпила е Частна Жалба/ЧЖ/ от повереника на ч.тъжител И. В. И. срещу Разпореждане на СРС,НО,106-ти състав по НЧХД№ 11119/2025 г. , с което е било прекратено наказателното производство по делото ,въз основа на посочените в последното основания.

В горната ЧЖ повереникът релевира оплаквания срещу обжалваното Разпореждане ,като се иска отмяната му като незаконосъобразно,необосновано и постановено при съществени проц. нарушени.Сочи се че това Разпореждане по своето съдържание се явява една предварителна оправдателна Присъда, без да е спазен процесуалния ред за разглеждане на делото.Счита се ,че не се твърдят осъществени съставомерни факти от миналото , тъй като се съдържала в инкриминираното изявление частицата „ще“.Според повереника съдията-докладчик от СРС,демонстрирайки явна предубеденост, обаче не съобразил ,че се твърди че дадени книжа от паспортите на блокове, които ще се облепват ,са с изцяло подправени документи.Последното е твърдян факт от миналото.На следващо място, според повереника, се твърди наличието на ОПГ/организирана престъпна група/, като било ясно дори за непросветения човек,че тази група се готви да присвои около 4 млрд.лв.На следващо място, в ЧЖ се сочи че изразът „голямата далавера“ ,е че И. И. спира цифровизацията и така дава възможност да се откраднат едни други пари.Без оценка е оставен изразът „кой е менторът на И. И.“, като задаването на такъв въпрос е обиден за ч.тъжител.Накрая ,повереникът не намира за удачни сравненията между прозвищата „М.Ш.“ ,със сходни такива като „Сокола“ , „Командира“ и други подобни.Накрая , като се обобщава ,че няма значение кой какъв е и тъй като правосъдието е за всички ,следва да се гарантира справедливо правораздаване, като в конкретния случай това може да стане чрез отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на първата инстанция за разглеждане от друг съдебен състав.

Софийският Градски съд ,за да осъществи своите контролни правомощия спрямо обжалвания съд. акт, намери за установено следното от фактическа страна :

Внесена е била в законоустановения 6 месечен срок Тъжба от И. В. И. срещу подс.Г.В.З. ,по която е било образувано НЧХД№ 11119/2025 г. по описа на СРС,НО,106-ти състав. С него подс. е бил предаден на съд с твърдения за извършено престъпление по чл.148,ал.1,т.2,вр.чл.147,ал.1,пр.1 и пр.2 от НК/такава квалификация е посочена в уводната част на Тъжбата/, а в обстоятелствената част на

Тъжбата се твърди деянието да е с правна квалификация по

1 чл.148,ал.2,вр.чл.148,ал.1,т.2,вр.чл.147,ал.1,пр.1 и пр. 2 от НК. Тоест при първата правна квалификация на двете изпълнителни деяния на престъплението клевета – „разгласяване на позорно неистинско обстоятелство за другиго“ и „приписване на престъпление“, несъгласувано е използвана правната връзка с чл.148,ал.1,т.2 от НК/доколкото при такава цифрова квалификация тя е приложима само за престъплението „Обида“, каквото тук не е повдигано/.При втората правна квалификация, посочена в текста на Тъжбата се сочи коректно ,че повдигнатото обвинение е за „клевета“ при условията на чл.148,ал.1,т.2 от НК, каквато все пак може да съществува валидно в правния мир.

В текста на Тъжбата след кратки автобиографични бележки за себе си и биографични бележки за подсъдимия, ч.тъжител чрез повереника си излага фактическите си и правни твърдения.Заявява ,че на 04.07.2025 г. в тв. предаване на телевизия „Евроком“ в предаването „Евродикоф“ за посочения в Тъжбата интервал от време подсъдимия е заявил следното „Другият път , ако искаш да анонсираме – Кражби в МРРБ,4 милиарда, две по две, т.нар И. И.- М.Ш.,З. и там е много интересно да ти кажа какво ще направят .Хубавата стандартизация и блоковете и блоковете , които там ще ги облепват , са с изцяло подправени документи ..Ей това е паспорта на Сграда А в Созопол, тея го взимат , ще го обясним грубичко , снимат го на ксерокс и паспорт от Созопол се ползва като паспорт в Сосорлево… там са разпределени така – М.Ш. покрива Столетницата и Дебелака , отдолу има двама министри – единия на Н.Н. , другия пак на Ново начало….Голямата далавера е ,че И. И. умишлено спира т.нар. цифровизация … това е във всеки един момент да разбереш , ей на тея 5 м. асфалт колко е дебел, какво има под асфалта и т.н.И сега ние го питаме И. И. кой му е менторът – дали е З. , който си го представя като най-близкия му човек, или има някой друг над тия двамата, А. З. , вицепремиерът как да не отговаря за нищо , отговаря за 4 млрд в санирането, отговаря за това как да не се придвижва, това което ти го обясних за дигитализацията , за да не се разбере колко асфалт има“. Изразява се твърдението ,че чрез онази част от изявлението на подсъдимия ,в която се сочи подс. да е искал умишлено да спре дигитализацията е приписано „позорно неистинско обстоятелство“, а чрез друга част от изявлението , в която се сочи „Кражби в МРРБ“ и „..блоковете , които ще се облепват“ ,са с „изцяло подправени документи“ е приписано престъпление на ч.тъжителя ,изразяващо се в членство в организирана престъпна група/ОПГ/.В Заключение на Тъжбата се сочи ,че е унизително ч.тъжител да бъде оприличаван на „обикновен измамник, крадец и престъпник“/цитати от Тъжбата/, а изреченото от подсъдимия са тежки клевети пред зрителската аудитория на ползващата се с уважение ТВ „Евроком“.

Въззивният съд намира ,че ЧЖ е НЕОСНОВАТЕЛНА. СРС е постановил законосъобразно и правилно разпореждане , поради което последното следва да се потвърди, а депозираната ЧЖ да се остави без уважение.

За да е налице хипотеза на чл.250,ал.1,т.2 от НПК , при която съществува правомощие на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство , следва в тъжбата да не е описано съставомерно деяние, така че дори чрез института на поправяне на тъжбата недостатъците да не могат да бъдат поправени.Такъв е именно конкретния случай, изразните средства са именно такива ,каквито са били употребени в телевизионното предаване на процесната дата по посочената телевизия.Те не биха могли да бъдат допълнително поправени или видоизменяни по никакъв начин.Необходимо е да им бъде даден коректния правен анализ.Именно това е направил районният съд в обжалваното разпореждане, като е счел че деянието описано в тъжбата не съставлява престъпление.Това е изрично регламентирано правомощие на съдията-докладчик в процесуалния закон и не е „предварителна присъда“, доколкото не се решават въпросите в кръга на чл.32,ал.1,т.1 от НПК.

Въззивният съд споделя правните изводи за липса на твърдения в Тъжбата за извършено престъпление срещу честта и достойнството „Клевета“/при втората му цифрова правна квалификация, както е формулирана в обстоятелствената част на Тъжбата/.Правната квалификация в уводната част на Тъжбата не би могла да съществува валидно в правния мир , поради липсата на съгласуваност между отделните норми,тъй като чл.148,ал.1,т.2 от НК препраща само към престъплението „Обида“ , но не и към престъплението „Клевета“. Това може да се дължи на правописна грешка ,но не е нужно да се указва да бъде поправяно , тъй като не би отменило хипотезата на чл.250,ал.1,т.2 от НПК.

Правилно и обосновано първата инстанция е установила ,че твърденията за осъществени две изпълнителни деяния на престъплението „клевета“ не съдържат нужното конкретизирано 2 съдържание ,нито носят информация за конкретно детерминирано обстоятелство факт , време , място , процес ,нито сочат конкретно лице и други конкретно инкриминиращи данни.Където е визирано лицето И. И./без да е сигурно дали точно ч.тъжител се има предвид/ обикновено е посочен заедно с други лица , за които се „прогнозира“ общо какво „ще направят“.Поради което и логично е счетено ,че не следва да се дават указания за поправяне на тъжбата, тъй като изнесеното пред ТВ „Евроком“ е ясно и не може да бъде променяно.Така например, дискусионно е дали и как някой субект би могъл да

„пусне“ или да

„спре“ цифровизацията/респ. модернизацията,дигитализацията и др. сходни обективни процеси/ като част от научнотехническия прогрес.На следващо място , „облепването на блоковете“ като израз не носи нужната конкретност за какви блокове става въпрос – за селскостопански ,жилищни или някакви други.На последно място, касателно „подправените документи“ също не е ясно в каква процедура са били представени или използвани – при въвеждане на сгради в експлоатация,при продажба на отделни части от тях и къде е ролята на ч.тъжител в този процес предвид длъжностното му качество, без оглед на липсата на каквато и да е конкретност на тези абстрактни твърдения по време и място.

Извън посоченото от съдията-докладчик , въззивната инстанция намира че следва да допълни доводите за приложение на нормата на чл.250,ал.1,т.2 от НПК.Преди всичко следва на фона на казаното ,че всяко обвинение независимо дали става въпрос за обв.акт за престъпление от общ или частен характер ,следва да се инкриминират факти от миналото , които покриват характеристиката на деяние/действия или бездействия - съвкупност от телодвижения или въздържане от такива/.В случаите когато в неясна неконкретизирана форма се правят неясни препратки относно бъдещи несигурни събития , които се очакват от определени правни субекти е нужно да се направи още едно ясно разграничение – между факт и внушение.Съгласно Български Тълковен Речник, изд.“Ма Бе Ла“,1963 г. стр.951, „факт“ е дело,работа , нещо , което е налице, истина , истинско положение действителност.Когато обаче става въпрос за въздействие върху съзнанието на някого ,за да възприеме той моята мисъл , чувства и воля, говорим за „внушение“/стр.83 от горепосочения Български Тълковен Речник/.Изразните средства , употребени от страна на подсъдимото лице , където се релевира ако не убеденост , то очакване ,че някои неконкретизирани субекти ще направят нещо в някаква обща сфера ,не се явява факт от миналото нито носи конкретизирано съдържание за минали осъществени действия на ч.тъжител, а по-скоро е по-близко до един подход , гравитиращ до внушенията , доколкото е способ за поддържане на интерес с увеличаване на зрителската аудитория в дадени медии или е характерен за изявления на дадени субекти в предизборен период, където се поемат ангажименти към имащите право на глас, за да се получи желаната подкрепа. Особената диалогична форма , в която са направени изявленията , асоциира наличието на събеседник , с който се обсъжда какво ще включва следващото предаване на съответния телевизионен формат/Другият пък, ако искаш да анонсираме – Кражби в МРРБ и т.н./,без да е ясно кога и какво се е случило на следващото предаване , дали са „анонсирани“ горепосочените кражби чрез дадени конкретни информационни данни кой кога и как го е направил.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 250,ал.5,пр.2,вр.ал.1,т.2 от НПК Софийският Градски Съд ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането на СРС,НО,106-ти състав , с което е било прекратено наказателното производство по НЧХД№ 11119/2025 г. на основание чл.250,ал.1,т.2 от НПК , тъй като същото е правилно и законосъобразно , а депозираната ЧЖ е неоснователна

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4