Решение № 149 от 27.04.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. С., 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500122 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 345/13.12.2022 г. по гр.дело № 1208/2021 г. С. районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. М. иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците М. и М. И.и Й.и да прекратят неоснователните си действия, с които нарушават правото му на собственост, изразяващи се ограничаване достъпа до таван в самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 100 кв.м. по кадастралната карта на гр.С., одобрена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г., чрез изградена дървена врата, като премахнат дървената врата на подстъпа до таван в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 100 кв.м. по кадастралната карта на гр. С., одобрена със Заповед № РД-1814/10.05.2005 г., както и да преустановят за в бъдеще неправомерните действия чрез ограничаване на достъпа до тавана.

С решението също така С. М. е осъден да плати на М. и М. Й.и направените разноски по делото в размер на 1 200 лева.

1

Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от С. А. М., чрез пълномощника адв.С.Ч., с искане да бъде отменено, исковете да се уважат и да му се присъдят разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него пълномощникът му адв.С.Ч. поддържа жалбата.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата М. И. Й., чрез пълномощника си адв.Д.К., оспорва жалбата и моли да и се присъдят направените за въззивното производство разноски.

Въззиваемият М. И. Й. не е подал отговор по чл.263, ал.1 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Д.К., който представлява и неявилия се, редовно призован, въззиваем М. И. Й.. Въззиваемите продължават да оспорват жалбата и претендират за разноските.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от С.ския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По изложеното в жалбата съобразява следното:

Неоснователни са оплакванията на С. М., те са формулирани общо, без да се посочват и доказват конкретни факти, от които да се направи извод, че са налице твърдените пороци – не се сочи, а и въззивният съд не открива, които точно доказателства РС-С. в нарушение на чл.235 ГПК не е обсъдил в тяхната съвкупност и в какво се състои неправилната интерпретация на доказателства; какви фактически установявания, които жалбоподателят счита за необходими, не се съдържат в решението относно правно основание за ограничаване на достъпа му до общите части на сградата, конкретно до подпокривното пространство – тавана; как при установяване фактическата страна на спора съдът е „подпомогнал“ доказването на ответника, какво е събрано като доказателства служебно от съда, без да е позволено от закона; кои са непълните фактически установявания; в какво се изразява непълнотата на доклада по чл. 146 ГПК, в какво се изразяват нарушенията по ал.2 и 3 на същия член; с какво е опорочено разпределянето на доказателствената тежест; кои точно и защо са нередовните доказателствени искания, с които са въведени в процеса писмените и други доказателства, след като страната не била посочила кои факти ще установява 2 с тези доказателства.

Решението е достатъчно мотивирано и не се сочи от жалбоподателя за кой извод на съда не са изложени мотиви. Твърди се в жалбата, че липсвали мотиви, обуславящи извода на съда за основателно ограничаване на достъпа до общи части от ответниците. В случая няма необходимост от излагане на подобни мотиви, защото РС-С. приема, че таванът изобщо не е обща част.

Записано е оплакване в жалбата как съдържащите се в показанията данни за релевантните по спора факти - обстоятелства и отношения между страните, техните взаимоотношения, не са пълни и категорични, не кореспондират със останалите доказателства по делото, поради което не може да наведат довод за достоверност и обективност, като по този начин съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, тъй като е създал вероятност за неправилност на съдебното решение.

На първо място, от съда не зависи какво ще кажат свидетелите и дали данните в показанията им ще са пълни и категорични и дали ще кореспондират с останалите доказателства по делото. Вероятно жалбоподателят е искал да каже, че окачествяването на тези показания като достоверни и обективни е неправилно, но не сочи конкретно и защо счита, че показанията са непълни и некатегорични. Наред с това, решението е основано не само върху показанията на свидетелите, а и върху писмените доказателства и заключенията по СТЕ. Въззивният съд напълно споделя приетото от СмРС, че доказателствената съвкупност установява факти, обуславящи неоснователност на предявените искове.

Не е било спорно и това е прието и в обжалваното решение, че ищецът е собственик на самостоятелен обект – втори жилищен етаж в сградата-етажна собственост, че в нея има изграден таван и че ищецът няма достъп до тавана, че за него не се откриват одобрени архитектурни проекти, че по проект не са били предвидени отделни помещения в тавана. Дори и помещенията вътре да са незаконно изградени, това не прави тавана обща част. Не е необходимо също така таванът да е жилище, за да не представлява обща част.

В решение № 743/14.03.2011 г. по гр.дело № 1720/2009 г. на 3

І г.о. на ВКС се приема, че: “ Съгласно чл. 38 от ЗС, общите части на сграда, която е в режим на етажна собственост, биват такива по естеството си или по предназначение. Общите части поначало имат несамостоятелно значение, следват главната вещ и не могат да се делят. При спор относно дяловете на отделните собственици той се решава по реда на чл. 40 ЗС, но дяловете не могат да се прехвърлят отделно или да бъдат предмет на самостоятелен ревандикационен иск. Подпокривното пространство, ако представлява само пространство /обем/ между последната етажна плоча и покрива, е обща част по естеството си, но, когато има нужната височина и в него могат да се изградят складови помещения, трябва да се приеме, че е обща част по предназначение. Промяната в предназначението може да се извърши по общо съгласие на собствениците, за което не се изисква особена форма, като може да бъде дадено и мълчаливо или да следва недвусмислено от поведението им.

Общите части по предназначение могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или на трети лица, а също и да се придобиват по давност.“

В случая от основното и допълнителното заключения, както и от устните обяснения в съдебно заседание на вещото лице по СТЕ инж.Д.С., се изяснява, че няма архитектурни проекти за тавана, проекти няма изобщо за къщата. Намиращите се на тавана помещения представляват преграден таван и се ползват като складови. Общо вътрешно стълбище няма, всеки етаж има външен вход, няма общо стълбище, по което да се стига до тавана. Подходът към сградата е от улицата, която е на север, слиза се по външно стълбище, посочено на скицата, на нивото на таванската плоча има пристройка, от която се влиза в тавана. Т.е. единственото място, от което може да се влиза в тавана, е през тази плоча на пристройката и дървена врата. Стълбището което е около сградата, продължава и обслужва всички етажи, като всеки етаж си има отделен вход.

При извършения оглед вещото лице установява, че покривната конструкция е дървена, покрита с керемиди, върху стара дървена обшивка.

Покривът е четирискатен, като над вратата има малък двускатен покрив.

Таванът е с височина до биндерната греда 1.80 м. и от там до билната греда още 1.00 м. Има надзид 0.80 м. от тухлена зидария Това означава, че в найниската част таванът е с височина 0,80 см, а в най-високата – 2,80 м.

4

Т.е., то има нужната височина, като в него са направени и отделни складови помещения – стаята с рафтове за съхраняване на буркани, обозначена с № 2 на скицата към допълнителното СТЕ /л.76 от делото на РС/, както и другите две помещения, обозначени с № 1 и № 3, образувани от преграждането с дървена стена, обозначена с пунктир на същата скица; тези помещения имат и врати. Свидетелката Р. Й. твърди, че преграждането с дървената стена става по време на настоящото дело, след огледа от вещото лице. Това твърдение не следва да се кредитира с оглед заинтересоваността на тази свидетелка, като майка на ищеца и негов праводател; както и с оглед показанията на другата разпитана свидетелка – М. И.. За нея няма данни да е заинтересована от изхода на делото, за последно тя е влизала на тавана преди пролетта и преди две години /разпит на с.з. от 11.11.2022 г./ и сочи, че още тогава помещението, което е вляво от входната врата за тавана, също е заградено като стая и за него също има врата. Това се вижда и от скицата на л.76 от делото на РС. Така може да се заключи, че преграждането и на помещения № 1 и 3 не е станало след огледа на вещото лице, чието първоначално заключение е дадено на 27.09.2022 г. след направен оглед.

От друга страна, св. Р. Й. по-нататък в показанията си разказва, че брат и заключва тавана през 1975 г. и от тогава тя няма достъп до него. Св.И. обяснява, че откакто се помни, таванът се ползва от семейството на М. Й.; както М. Й., така и синът на М. Й. отварят тавана. Тя познава С. М., но не го е виждала да влиза на тавана.

Видно от представения препис от договор за доброволно делба от 27.12.1972 г./л.22 от делото на РС/, на тази дата С.Я., дядо на ищеца и на ответниците, синът му и. Й., баща на ответниците, и дъщеря му Р. Й., майка на ищеца и леля на ответниците, разпределят етажите от построената жилищна сграда, като тримата се съгласяват, че С.Я. става собственик на първия/приземния етаж/, Р. Й. – на втория жилищен етаж, който през 2017 г. продава на сина си-ищеца; а и. Й. – на третия жилищен етаж, както и на таванските помещения, като и. Й. ще се грижи и за поддържане на покривната конструкция.

Тази клауза в договора за доброволна делба, както и установените други факти – че от 1975 г. и. Й. заключва тавана и от тогава само неговото семейство има достъп до него, показват, че са налице 5 условията, посочени в горното решение на ВКС – че промяната в предназначението на тавана и преминаването му в собственост само на един от тях – на и. Й., е извършена по общо съгласие на собствениците, което даже е изрично изразено в договора, и потвърдено от последващото поведение на собствениците на жилищната сграда в продължение на повече от 40 години.

Прави впечатление, че до завеждане на 24.11.2021 г. на настоящото дело, собствениците на сградата не са имали спорове относно тавана. В тази връзка следва да се съобрази и обстоятелството, служебно известно на настоящия състав, че между Р. Й., от една страна, и М. и М. Й.и, от друга, е налице висящо дело по делба на приземния етаж в същата жилищна сграда, решението по което за извършване на делбата по В.гр.дело № 129/2022 г. на СмОС, е обжалвано и понастоящем се очаква произнасяне на ВКС. Дори договорът за доброволна делба в тази част да е нищожен, той и поведението на собствениците след това удостоверяват придоби.ето на тавана само от и.

Й., което става чрез давностно владение. Както се посочи по-горе, не е необходимо таванът да отговаря на изискванията на жилище, за да се придобие по този начин от единия или само някои от собствениците. Затова е безпредметно да се обсъжда дали таванът отговаря на строителните изисквания за жилище, ателие и т.н..

В обобщение, обжалваното решение не е резултат от допуснати процесуални нарушения, то е достатъчно обосновано, отговоря на правилата на логиката и е постановено след надлежно обсъждане поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, обратно на неконкретизираните твърдения във въззивната жалба.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на въззиваемата Й. направените от нея разноски за въззивното производство в размер на 1 900 лв. за адвокатско възнаграждение по представени договори за правна помощ и съдействие и списък на разноските.

Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb19bf9e-3226-4d1e-9f57-dc926be12611