Определение № 43487 от 25.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43487 гр. София, 25.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110165142 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 341602/28.11.2023 г., подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу В. И. П., с която е предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 9150/2023 г. по описа СРС, 88 с-в, както следва сумата 14 047,80 лева - представляваща главница по договор за кредит № FL857459/22.06.2017 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 438,50 лева - представляваща възнаградителна лихва за период от 22.11.2020 г. до 13.10.2021 г., сумата 2726,02 лева - представляваща мораторна лихва за период от 22.11.2020 г. до 13.02.2023 г., сумата 24,00 лева - представляваща разходи за уведомяване за период от 19.01.2022 г. до 13.02.2023 г

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна. В отговора на исковата молба е поискано спиране на изпълнението на изп.д. № 20238580401068/2023 г. по описа на ЧСИ Уляна Димитрова, за което се твърди, че е образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9150/2023 г. В отговора на исковата молба са оспорени исковите претенции с доводи за неоснователност на претенциите, липса на валидно облигационно отношение между страните, нищожни клаузи на сключения договор за кредит, липса на законоизискуемо съдържание и неравноправни клаузи – чл. 3 от договора.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Направеното искане е с правно основание чл. 420 ГПК, а на основание чл. 420, ал. 5 ГПК компетентен да се произнесе по него е исковият съд.

Искането за спиране е допустимо, а по същество – основателно.

Въз основа на подаденото на 21.02.2023 г. заявление от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, 1 съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 25.03.2023 г., с която е разпоредил длъжникът В. И. П. да заплати на заявителя следените суми 14 047,80 лева представляваща главница по договор за кредит № FL857459/22.06.2017 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 438,50 лева представляваща възнаградителна лихва за период от 22.11.2020 г. до 13.10.2021 г., сумата 2726,02 лева - представляваща мораторна лихва за период от 22.11.2020 г. до 13.02.2023 г., сумата 24,00 лева - представляваща разходи за уведомяване за период от 19.01.2022 г. до 13.02.2023 г., държавна такса в размер на 344, 73 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 394, 18 лв.

Допуснато е незабавно изпълнение на така издадената заповед на основание чл. 418, ал. 1 ГПК.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително № 20238580401068 по описа на ЧСИ Уляна Домиларова.

В срока по чл. 414 ГПК длъжницата е подала възражение срещу заповедта по чл. 414 ГПК.

Съгласно чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането. Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи, вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

На първо място следва да се отбележи, че ответницата твърди между страните да е сключено последващо допълнително споразумение относно процесния договор за потребителски кредит, като прилага същото като писмено доказателство по делото, а ищецът изобщо не споменава, че между страните е постигната последваща договореност.

Освен това от страна на ответницата са изложени аргументирани съображения относно евентуална нищожност и неравноправност на клаузи на договора за потребителски кредит от 22.06.2017 г., като се твърди, че по неправомерен начин е определен годишният лихвен процент по договора, доколкото същият е обвързан от променлива величана на СОФИБОР, респективно договорът не съдържа реален годишен процент на разходите.

С оглед изложените съображения, представените доказателства и качеството потребител на ответната страна, съдът намира, че искането за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение е основателно и същото следва да бъде допуснато без обезпечение. По основателността на възраженията на ответницата съдът ще се произнесе с крайния си акт по същество на спора.

Съгласно чл. 420, ал. 4 ГПК определението за спиране подлежи на незабавно 2 изпълнение, независимо от обжалването му.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 88-ми състав,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 25.03.2023 г. по ч. гр. д. № 9150/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав, въз основа на която и на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20238580401068/2023 г. по описа на ЧСИ Уляна Димитрова

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3