Решение № 1516 от 21.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1516 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100507804 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20284306 от 28.12.2020 г. по гр.д.№ 9419 по описа за 2020 г. на СРС, Трето ГО, 141-ви състав се:

ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР да заплати на Ц.А.А.., на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата 1652,02 лева, представляваща дължимо за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. възнаграждение за положен извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020 г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 257,83 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на възнаграждението за извънреден труд, дължима считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася съответното вземане за възнаграждение за извънреден труд, или общо за периода от 01.04.2017 г. до 19.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500,00 лева, представляващи сторени разноски в производството пред първата инстанция;

1

О С Ъ Ж Д А Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР да заплати на Г. С. Д. , на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата 1577,29 лева, представляваща дължимо за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. възнаграждение за положен извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020 г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 199,03 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на възнаграждението за извънреден труд, дължима считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася съответното вземане за възнаграждение за извънреден труд, или общо за периода от 01.04.2017 г. до 19.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500,00 лева, представляващи сторени разноски в производството пред първата инстанция;

О С Ъ Ж Д А Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР да заплати на СТ. С. ВЛ. , на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата 1581,04 лева, представляваща дължимо за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. възнаграждение за положен извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020 г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 232,93 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на възнаграждението за извънреден труд, дължима считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася съответното вземане за възнаграждение за извънреден труд, или общо за периода от 01.04.2017 г. до 19.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500,00 лева, представляващи сторени разноски в производството пред първата инстанция.

О С Ъ Ж Д А Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийския районен съд сумата 962,41 лева, представляваща държавна такса и депозит за вещо лице по уважените искове.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР, ответник пред СРС . Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение като 2 се сочи, че неправилно съдът бил приел, че отразения в заключението на съдебно-счетоводната експертиза труд, е извънреден. Счита, че не е налице празнота в ЗМВР по изчисляване и изплащане на този труд. Сочи, че извънредния труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи и бил с продължителност 8 часа, а не 7 часа, както било предвидено в чл.140 КТ. Затова счита, че неприложимо било правилото на чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след умножаване с коефициент 0,143, както било посочено в заключението на СЧЕ. Законодателят бил решил часовата норма за нощния труд в МВР да бъде различна от тази в Кодекса на труда. Сочи, че ЗМВР бил специален и били относими единствено за служителите на МВР. Затова не следвало да се прилагат нормите на КТ и подзаконовите нормативни актове, предвид поблагоприятния резултат. При положение, че ЗМВР не бил прогласен за противоконституционен, то същият намирал приложение по отношение на конкретния казус.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В хода по същество се сочи /в писмени бележки/, че определения със заповедите на министъра на вътрешните работи размер на нощния труд – 0,25 лв. на час бил платен на служителя ведно с месечното му трудово възнаграждение; това обстоятелство не било спорно. Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8:8, което било различно от това по КТ, където съотношението било 7:8, където законодателят ги приравнявал с коефициент 0,143. Счита, че причината да се уреди по този начин продължителността на нощния труд в системата на МВР може да е компесаторния механизъм по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР- служителите на МВР имали повече и разнообразни права по ЗМВР, които работниците и служителите по КТ нямали. Другата причина била специфичният характер на дейността на тези служители, посочен в чл.6, ал.1,т.4 вр.чл.17 и следв.МВР. В този смисъл било и тълкуването на чл.20 и 31 от Хартата на основните права на МОТ, посочено в дело С-262/2020 на СЕС. Излага доводи за различие на двата вида труд – „нощен“ и „извънреден“, първият бил положеният в тъмната част на денонощието между 22.00 ч. и 06.00 часа, а вторият бил уреден в чл.143, ал.1 КТ. Следвало да се вземе предвид и становището на 3

МТСП с изх.№ 94-4103 от 22.07.2014 г.

По въззивната жалба е постъпил отговор от Ц.А.А.., ищец пред СРС в който се излага становище за допустимост и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че при празнота на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове във връзка с него, приложими са правилата на КТ и НСОРЗ, както бил приел СРС. По този начин се постигало равно третиране на държавните служители в МВР с работещите по трудово правоотношение. В случая ставало въпрос за реално положен труд, който следвало да бъде възмезден. Претендират се разноски.

Въззиваемите Г. С. Д. и С.С.В. ищци пред СРС, не депозират отговор и не вземат становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищците са в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/

Законът за Министерството на вътрешните работи се явявал специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По отношение на нормалната продължителност на работното време на държавните служители в 4

МВР нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР предвиждала да е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентирала, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманите длъжности през процесния период ищците полагали труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се изчислявало сумарно. От това следвало, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5 - 6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

При съобразяване на гореизложеното, съдът е приел, че ЗМВР урежда нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР аналогично на общата кодификация на чл. 136 КТ. Същото се отнасяло и до отчитането на работното време, в зависимост дали се касае за подневно или сумирано изчисляване. В ЗМВР обаче липсвала разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време, каквато се съдържа в чл. 140 КТ, като специалният закон се ограничавал единствено с въведеното 8-часово ограничение при полагане на нощен труд на смени в случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, като по отменения закон за МВР това ставало с инструкция на министъра. Първоначално действала 5

Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г./. Последната от своя страна била отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/, което решение възстановило действието на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК.

Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. била повторно отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./. Последната oт своя страна била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-36/ 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г./.