Решение № 107 от 07.04.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. гр. Добрич, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500553 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба /приложена към предходно в.гр.д.№328/2022 г. на ДОС/ от Е.

Н. Р. от гр.К. срещу решение №45/28.03.2022 г. по гр.д.№341/2020 г. на К. районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу К. З. А. с ЕГН ********** от гр.К. иск с правно основание чл.227 ал.1 б.„в” от ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот,сключен на 10.11.1994 г.,обективиран в нот.акт №*** г. на РС-К.,по силата на който Е. Н. М. /Р./ е дарила на *** си К. З. собствения си недвижим имот,представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда,построена върху парцел *** в кв.** по плана на гр.К.,целият с урегулирана повърхност от 300 кв.м.,ведно с правото на строеж върху 1/2 ид.ч. от дворното място,представляващо западната част на парцела,като си е запазила вещното право на пожизнено обитаване на имота.Според въззивницата първоинстанционното решение било необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.Районният 1 съд не обсъдил в цялост събраните доказателства и не кредитирал свидетелските показания.Обсъдени са от въззивницата всички доказателства с извод,че предпоставките на чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД са налице.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване на иска.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата К.

З. А. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение поради обоснования извод на КРС,че не са налице предпоставките на чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарението.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 30.03.2022 г.,а жалбата й е подадена в съда на 13.04.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 13.04.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество е неправилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№341/2020 г. на КРС е образувано по повод искова молба вх.

№2639/03.09.2020 г.,с която е предявен конститутивен иск на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД от Е. Н. Р. с ЕГН ********** от гр.К. срещу К. З. А. с ЕГН ********** от гр.К. за отмяна на извършеното от ищцата в полза на ответницата-нейна *** дарение,обективирано в нотариален акт №*** г. на КРС,на недвижим имот,представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда,построена върху парцел *** в кв.** по плана на гр.К.,целият с площ от 300 кв.м,ведно с правото на строеж върху 1/2 ид.ч. от дворното място,поради това,че надарената отказва да дава издръжка на дарителката,от която същата се нуждае.

2

Изложено е в исковата молба,че през есента на 2013 г. надарената ответница заминала да работи в чужбина,а в дарения имот,върху който дарителката-ищца си запазила пожизнено право на ползване,останали да живеят ищцата и синът на ответницата.При заминаването си ответницата взела дебитната карта на ищцата и я дала на сина си,за да може той да тегли парични суми за закупуване на необходимите й лекарства и хранителни продукти.В продължение на няколко месеца ищцата била подложена на „гладна диета“,поради което след скандал си взела картата обратно.След шест месеца ответницата се върнала за кратко в България.Същата заела позицията на сина си и след конфликт заявила на ищцата,че повече не я интересува и няма да се занимава с нея.Ответницата заминала отново за чужбина и оттогава нито се обаждала на ищцата,нито й помагала финансово,въпреки че знаела за ниския размер на получаваната от ищцата пенсия и че средствата не й достигали да се издържа.Бил заведен от ищцата предходен иск за отмяна на дарението,но с влязло в сила на 20.06.2016 г. решение искът бил отхвърлен по съображения,че дарителката разполагала с достатъчен за издръжката си доход.След горната дата здравословното състояние на ищцата се влошило,поради което същата вече не можела да работи през лятото и да си осигурява допълнителни доходи.Разчитала на помощта на другата си ***.През май 2018 г. изпратила писмо до ответницата в Г. с молба да й изпраща по 120 лв месечно,за да води нормално съществуване,но писмото се върнало като непотърсено.На 04.03.2020 г. изпратила същото писмо до ответницата на адреса й в България,което също не било получено /върнато като непотърсено/.

Ответницата по делото К. З. А. е призована по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК,тъй като не е намерена на регистрирания й и посочен по делото постоянен и настоящ адрес в гр.К..На основание чл.47 ал.6 от ГПК съдът й е назначил особен представител-адв.Г. Г. от ДАК.В писмения отговор на исковата молба чрез особения си представител ответницата е оспорила основателността на иска.Твърди,че дарителката не й е отправила покана да й дава издръжка след пролетта на 2018 г.,откогато се сочи да е изпаднала в нужда от такава.Навежда,че дарителката няма нужда от издръжка.Липсвали доказателства,че ответницата е в състояние да й дава такава.Искът бил предявен и след изтичане на едногодишния срок по чл.227 ал.3 от ЗЗД.

От представения по делото нотариален акт №*** г. на КРС е видно,че на 10.11.1994 г. ищцата Е. Н. Р. /тогава М./ е надарила своята ***-ответницата по 3 делото К. З. А. /тогава Б./ със собствения си недвижим имот,представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда,построена върху парцел *** в кв.** по плана на гр.К.,целият с площ от 300 кв.м,ведно с правото на строеж върху 1/2 ид.ч. от дворното място.Дарителката си е запазила правото на пожизнено ползване на имота.

Искът за отмяна на горното дарение е допустим.Не е налице идентичност на същия с предходно предявен иск на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на същото дарение,който е бил предмет на водено преди между страните гр.д.№255/2015 г. на КРС /виж решение №57/20.06.2016 г. по гр.д.

№255/2015 г. на КРС на листи 5-8 от делото на КРС и решение №307/25.11.2016 г. по в.гр.д.№454/2016 г. на ДОС на листи 22-26 от делото на ДОС/,приключило с влязло в сила на 25.11.2016 г. решение за отхвърляне на иска.Предходният иск се е основавал на обстоятелства от период,предшестващ този-предмет на настоящия иск,а именно 2013-2015 г.Предмет на настоящия спор са обстоятелства,обосноваващи възникване и наличие на предпоставките на чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на процесното дарение през период с начало от пролетта на 2018 г. нататък,т.е. за последващ след спора по гр.д.№255/2015 г. на КРС период.

Искът не е предявен извън рамките на едногодишния преклузивен срок по чл.227 ал.3 от ЗЗД.Според последната разпоредба искът за отмяна на дарение може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението,т.е. от момента,в който дарителят е поканил надарения да му дава издръжка,и е узнал в отговор на горната покана за отказа на надарения да му дава такава.Срокът е преклузивен,за него се следи от съда служебно и пропускането му обуславя недопустимост на иска /решение №186/25.10.2017 г. по гр.д.№5147/2016 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Началният момент на срока е този,в който всички кумулативно предвидени предпоставки за възникване на основанието по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД са налице и дарителят е узнал за тях.Към датата на предявяване на настоящия иск все още няма надлежно отправена от дарителката и достигнала до знанието на надарената покана за даване на издръжка.Поканата за това се счита връчена в хода на настоящото исково производство,за което съдът ще изложи съображения по-долу в изложението,поради което към датата на завеждане на делото все още 4 предпоставките за отмяна на дарението не са възникнали /същите възникват в цялост в хода на настоящото исково производство/ и няма как едногодишният преклузивен срок да е изтекъл към датата на подаване на исковата молба в съда.

За успешното провеждане на иск за отмяна на дарение законът изисква дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка,да е поискал такава от надарения и надареният да е отказал да я предостави /изричен или мълчалив отказ/.Формата на поканата за даване на издръжка е без значение.Не е необходимо задължително да е писмена.Допустимо е нуждаещият се от издръжка дарител да я поиска от надарения и устно,стига да успее в хода на съдебното дирене да установи този факт.Поканата до надарения е неформален акт и релевантно за спора е единствено обстоятелството дали такава е била отправена от дарителя до надарения и дали е достигнала до знанието на надарения /решение №435/02.11.2011 г. по гр.д.№1370/2010 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,решение №65/30.05.2018 г. по гр.д.№1498/2017 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.Според константната съдебна практика самата искова молба за отмяна на дарението служи като покана за даване на издръжка /решение №172/16.05.2013 г. по гр.д.№1203/2012 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,решение №194/02.10.2013 г. по гр.д.№130/2013 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.Същата достига до знанието на надарения ответник с връчване на същия на препис от исковата молба.В случая препис от исковата молба е връчен на надарената К.

А. чрез назначения й по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител.Особеният представител надлежно приема изявления от името и за сметка на страната,на която е назначен от съда за представител /така определение №736/15.09.2016 г. по т.д.№2352/2015 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС/.Приемането на изявления,вкл. с материалноправен характер,е деятелност,покриваща се с т.нар. пасивно представителство,и представлява част от правомощията на особения представител да получава адресираните до отсъстващия ответник изявления на съда и на ищеца.Ако особеният представител не разполага с такова правомощие,неговото участие в процеса би било лишено от смисъл.Правната и житейска логика не допускат стеснително тълкуване на правомощията на особения представител,чиято фигура е предвидена за пълна защита на правата на отсъстващия ответник,но и като процесуална възможност за реализиране правата на ищеца,който няма друг способ да се защити,ако насрещната страна умишлено и сама се е 5 поставила в невъзможност да бъде намерена на регистрирания й адрес с цел осуетяване правата на кредиторите й.В тази насока е и решение №198/18.01.2019 г. по т.д.№193/2018 г. на І т.о.,ТК на ВКС,според което особен представител на ответник по чл.47 ал.6 от ГПК може да получава материалноправно изявление на банка за превръщане на кредит в предсрочно изискуем,което има преки последици в имуществената сфера на отсъстващия ответник.Предвид горното съдът приема,че в хода на първоинстанционното производство надарената А. е получила надлежно покана от дарителката Р. да й предоставя издръжка.

Отказът на надарената К. А. да дава издръжка на дарителката Р. се обективира в пасивното й поведение по време на процеса-липса на данни да е предлагала или давала издръжка на дарителката Р..Той е удостоверен и с показанията на допуснатите свидетели.Според Н. С. М.,съседка на ищцата,без родство със страните,ищцата Е. Р. живее сама от осем години,след като *** й К. и синът на последната напуснали адреса.Знаела,че К. живее в Г..Оттогава ответницата не била посещавала майка си,а грижи за последната и подпомагане в битово отношение осъществявала единствено Л.-другата *** на Е. Р..Свидетелката Р. Н. С.,*** на ищцата,споделя,че от разговор по телефона със своя племенница /*** на другата й ***/,също живееща в Г. в един град с ответницата К. А.,разбрала за изявление на К. А. отпреди два месеца преди разпита й,т.е. в края на 2021 г.-началото на 2022 г.,че нито желае да помага на майка си Е.,нито да се връща в България-нямало да се върне,докато не умре майка й.От горните показания става ясно,че страните са в конфликти отношения и не са имали контакт от 2014-2015 г.Липсата на готовност на надарената К. А. да предоставя издръжка на дарителката прозира и от процесуалното й поведение по предходното водено между страните гр.д.