Решение № 3138 от 06.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3138 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330112015 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250 , претендира да се установи против ответника М. П. Я./А. с ЕГН: ********** и адрес: *********, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Според изложеното в исковата молба, ищецът е комунален оператор - доставчик на питейна вода, а ответника има качеството на потребител на същата. Партидата, по която се отчитала водата, била разкрита на името на ответника. Затова между страните имало договор при общи условия за доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава. По силата на договора , в периода от 10.10.2018 г. до 08.04.2022 г., ищцовото дружество доставило вода и отвело за пречистване канална вода до обект, находящ се в *********, аб.

№ *********, на стойност от 956.56 лв., като съставило за доставката и фактури.

Количеството на доставената вода било измерено при условията на чл. 26 ал. 2 от общите условия на договора, тъй като в имота липсвал монтиран водомер. Въпреки съставените фактури, стойността на водата останала неплатена; ищцовото дружество се снабдило със заповед за плащане на сумите , под № 3255, издадена по частното дело № 6021 по описа на ПРС за 2022 г., в която била заповядана за плащане и лихва – обезщетение за забава в плащането на главницата за период от 31.12.2018 г. до 31.03.2022 г. и на стойност от 124.86 лева, и законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението по чл. 410 1 от ГПК в съда – 28.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането . Заповедта била връчена на А. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК бил предявен настоящият иск, с които се иска от съда вземането да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски по двете производства.

Ответника е оспорил исковете като неоснователни и недоказани , тъй като не бил нито собственик , нито ползвател на водоснабдения имот.

Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.

Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна :

Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор за гр. П. са именно потребителите на тези комунални услуги, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име. По силата на чл. 60 от Общите условия между страните, партида може да бъде разкрита както на ползвател, така и на собственик, включително и служебно от страна на оператора. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника; спорно е обаче дали А. е собственик на водоснабдения имот. Доказателства за право на собственост на ответника върху водоснабдения имот няма, отсъства нотариален акт, друг документ за собственост или каквато и да било индикация ( напр. извлечение от кадастралната карта с данни от КРНИ или декларация по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси) за принадлежността на правото на собственост на жилището на *********, в съставените за отчета документи – карнети няма положени подписи. Представените за част от наличните постройки декларации по чл. 14 от ЗМДТ индикират на притежавано от други лица право на собственост върху тях .Затова съдът приема, че правото на собственост на А. върху имота не е доказано . Няма данни ответника да ползва имота на друго годно правно основание , той няма качеството на потребител на доставяната от ищеца вода , и съответносъществуването на договор между страните не е доказано.

Исковете са неоснователни.

На следващо място , при твърдения на кредитора , че е определил количеството на доставената вода съобразно чл. 26 от ОУ , в тежест на ответника е да докаже , че в имота има монтиран водомер, който да е технически и метрологично изправен. Липсата на водомер е отрицателен за ищеца факт; тази липса не може да бъде доказана с наличния процесуален инструментариум. Тоест, правото на ищеца да начисли нормативно количеството на доставената вода не може да бъде отречено.

Разноските, вкл. тези по заповедното производство, следва съобразно изхода на спора да 2 бъдат понесени от ищеца , но по двете производства отсъстват данни за направени от ответника разноски ; той е бил представляван по исковото такова от назначен от съда особен представител. Затова разноски няма да бъдат присъдени.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Отхвърля исковете на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, да се установи спрямо М. П. Я./А. с ЕГН: ********** и адрес: *********, вземане на дружеството за следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода до имот в *********, аб. № *********, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3255 по частното дело № 6021 по описа на ПРС за 2022 г: 956.56 лв. –главница , стойност на доставена в периода от 10.10.2018 г. до 08.04.2022 г. вода , ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.04.2022 г. до окончателното й погасяване; 124,86 лева – обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода от 31.12.2018 г. до 31.03.2022 г., като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3