Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3273 от 18.09.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 507/2024
Вид
Решение № 3273
Подписан
18.09.2024
В сила
15.10.2024
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.500 · Кодекс за застраховането
  • чл.500, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3273 гр. Варна, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110100507 по описа за 2024 година

При признание на иска по чл.237 от ГПК.

Ищцовото дружество ЗД „Б. и.“ АД твърди, че на 15.06.2021г. в гр.Варна, на кръстовището на ул.“Братя Миладинови“ и „Отец Паисий“ е настъпило ПТП с участието на л.а.“Мазда“, д.к. №*** собственост на А. П. В. управляван от ответницата П. Т.К., която в нарушение на правилата за движение не пропуска движещ се по път с предимство л.а.“Пежо 207“ с д.к.

№*** собственост на В.Ст.И. и управляван от Св.М.Ч., като виновната водачка е напуснала мястото на ПТП. Сочи се, че л.а.“Мазда“ е бил застрахован при ищеца по застраховка „ГО“ и при дружеството ищец е заведена щета по която на собственика на повредения л.а.“Пежо 207“ е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 437.09лв. Ищецът сочи, че тъй като ответницата е напуснала местопроизшествието тя виновно се е отклонила от проверка за употреба на алкохол и това се явява осн. по смисъла на чл.500 от КЗ застрахователя да търси от нея възстановяване на изплатеното обезщетение.

Моли се, да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 437.09лв. представляваща изплатено от дружеството обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25лв., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на сумата и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответницата в срока по чл.131 от ГПК не е подала отговор.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.500, ал.1 от КЗ.

Ответницата е подала изрична молба до съда, в която заявява, че признава иска „така както е предявен“ и прави възражение за прекомерност на 1 претендираните от ищеца разноски.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 530лв., като тази молба следва да се уважи. Съставът намира, че възражението за прекомерност не е основателно, тъй като претендираните суми са в рамките на минималните предвидени по нормативната уредба.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Т. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.София, *** сумата от 462.09лв. сбор от 437.09лв. изплатено от дружеството обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25лв., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 6.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата на осн. чл.500, ал.1 от КЗ при условията на признание на иска и 530лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.

Решението полежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2