Определение № 42 от 06.02.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. ХАСКОВО, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20265600600044 по описа за 2026 година

Производството е по чл.341 ал.2 вр. чл.250 ал.5 предл. II от НПК.

Образувано е по частна жалба от М. Б. Ш. от гр.Ч. чрез неговия повереник адв.М. К. от АК – Хасково против Разпореждане №1003/9.12.2025 год. на РС- Хасково, постановено в закрито заседание по нчхд №741/2025 год. по описа на същия съд, с което на осн. чл.24 ал.5 т.2 от НПК е прекратено производството по същото дело поради това, че след като съдиятадокладчик от първоинстанционния съд оставил тъжбата без движение, за да се отстранят нередовности по нея, в указания 7-дневен срок затова същите не били отстранени. На това основание е счел, че тъжбата не отговоря на изискванията по чл.81 от НПК, което е основание за прекратяване на производството по нея, предвидено в чл.250 ал.1 т.1 от НПК.

По частната жалба се поддържа, че неоснователно е било още разпореждането за отстраняване на нередовности по тъжбата, тъй като същата нямала такива. Указаните нередовности се изразявали в липса на описание на конкретни действия, с които подсъдимият осъществил състава на твърдяното престъпление, а такива били описани, вкл. в допълнителната молба за изпълнение на дадените указания. Отнасяло се за въздействие върху психиката на детето Н. Ш.а, което довело до осуетяване изпълнението на съдебно решение – престъпление по чл.182 ал.2 от НК. Не било необходимо да се твърдят, описват и доказват различни форми на това въздействие, които могли да бъдат многообразни, достатъчен бил постигнатият резултат – отказ на детето да контактува с баща си, с което се осуетило изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права и лични контакти. Поради това се отправя искане да се отмени обжалваното разпореждане и се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.

1

Тъй като делото изобщо не е било насрочено за разглеждане в с.з., препис от настоящата частна жалба не е връчван на подсъдимия по тъжбата.

Въззивният съд в настоящия си състав, като взе предвид материалите по нчхд №741/2025 год. по описа на РС – Хасково в съвкупност с наведените по настоящата частна жалба доводи и съображения, установи следното:

Нчхд №741/2025 год. е образувано по частна тъжба от М. Б. Ш., с която се повдига обвинение в престъпление от частен характер по чл.182 а.2 от НК против К. Г. К. от гр.Х. въз основа на следните факти:

Тъжителят бил бивш съпруг на С.Б.М. от гр.Х. По време на брака им през 2012 год. се родила дъщеря – Н. М. Ш.а. След прекратяването на брака С. заживяла на съпружески начала с подсъдимия, от когото имала друго дете, макар непризнато от него. Четиримата обаче живеели заедно в едно домакинство като семейство с две деца. Явявайки се втори баща /пастрок/ на детето Н. Ш.а, подсъдимият К. придобил качеството на „сродник“ по смисъла на чл.182 ал.2 от НК. Започнал да внушава на детето, че то няма нужда от рождения си баща, защото той е неин баща и тя си има семейство. Под въздействието на тези внушения попаднала и майката С., която се присъединила към тях. В резултат на същите, детето отказало всякакъв контакт с него. Със съдебното решение за прекратяването на брака на тъжителя със С. М. – Решение от 18.06.2020 год. на ВКС по гр. дело №2855/2019 год. на същия обаче бил определен режим на лични отношения между него и детето, който не се спазвал от майката. Поради това той се снабдил с изпълнителен лист и поискал съдействие от ЧСИ Н.К., при която било образувано изп. дело №2121/2022 год. По същото били насрочени множество принудителни предавания на детето за осъществяване на лични контакти, които не били осъществени, защото под въздействието на майката и подсъдимия, то не желаело да бъде с него. Един такъв случай се осъществил на 12.07.2025 год., когато тъжителят пристигнал в гр.Х. и позвънил на вратата на дома на бившата си съпруга, която била на двора с детето, но под системното въздействие на майката и подсъдимия, то отново отказало да се срещне с него.

Въз основа на така изложените факти се иска съдът да признае К. Г. К. за виновен в престъпление по чл.182 ал.2 от НК затова, че на 12.07.2025 год. в гр.Х. като сродник /доведен баща, пастрок/ осуетил изпълнението на горепосоченото съдебно решение на ВКС относно лични контакти на бащата М. Б. Ш. с детето Н. М. Ш.а.

С разпореждане на съдията-докладчик от РС – Хасково тъжбата е била оставена без движение за изпълнение на указания за отстраняване на нередовности по нея, включващи – внасяне на д.т. и посочване ЕГН на подсъдимия К., които са били изпълнени. С ново, последващо разпореждане обаче тъжбата отново е била оставена без движение, като този път указаните нередовности по нея са били да се - посочи начина на извършване на инкриминираното деяние чрез посочване на конкретни действия или обстоятелства, които да дадат възможност за формулиране на ясен диспозитив на обвинението.

В предоставения затова 7-дневен срок тъжителят с писмена молба е изложил съображения, аналогични на доводите му по настоящата частна жалба, като е заявил, че 2 въздействието върху психиката на детето Н. е било осъществено преди датата 12.07.2025 год., но за да бъде довършено престъплението е необходимо да се докаже само моментът и мястото на настъпването на резултата от същите. Самите форми на въздействие не следвало да се твърдят, описват и доказват. Заявява, че достатъчно ясно е посочил, че чрез упражняване на вербален натиск, системно въздействие и манипулация спрямо детето, то отказва да се срещне с него и така изпълнението на съдебното решение е било осуетено.

Съдията-докладчик по делото е прел, че с тази уточняваща молба дадените указания не са били изпълнени, не е дадено конкретно и достатъчно ясно описание на начина на извършване на престъплението и обстоятелствата, при които е станало това, не е уточнено кога, в кой период назад във времето е бил оказван натиск върху детето, поради което ясно обвинение не може да бъде формулирано. Затова е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията по чл.81 от НПК и на осн. чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК е постановил обжалваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство по делото.

При тези данни по делото настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение - правилно и законосъобразно.

Би могло да се приеме, че някакъв начин на извършване на инкриминираното деяние е бил описан по тъжбата още на първа страница, където са изложени твърдения, че подсъдимият започнал да внушава на детето Н., че тя няма нужда от рождения си баща, защото той е и ще бъде неин баща и тя си има семейство, в което и е по-добре.

Образуването на наказателно производство по така формулираната тъжба обаче се сблъсква с непреодолима пречка, изразяваща се в неуточнения момент /дата или период/ на извършване на деянието. Самият тъжител изпада в непреодолимо противоречие, посочвайки като дата на извършване 12.07.2025 год., а същевременно недвусмислено заявявайки, че „въздействието върху психиката на детето Н. е било осъществено преди същата“.

Аргументите, че било достатъчно да се посочи само „моментът и мястото на настъпването на резултата от същите“ са явно несъстоятелни.

Съдията-докладчик е напълно прав, че при така формулираната тъжба, ясно обвинение не може да бъде формулирано, а това е негово задължение. Съдът може да даде служебно правна квалификация на деянието по тъжбата, но не може служебно да посочи дата на извършване на престъпното деяние. По тази тъжба съдията-докладчик не може да предаде подсъдимия на съд. Отделен е въпросът, че според съдебната практика така твърдяното и описано престъпление е продължено. Съвсем ясно и безспорно е, а практически се признава и от самия тъжител, че поддържаното по обвинението деяние не е било извършено на 12.07.2025 год. съмнението относно датата на извършване на деянието рефлектира и върху възможността да се прецени дали тъжбата е подадена в законния 6месечен срок.

Предвид изложеното, не се налага настоящата инстанция да обсъжда друг съществен 3 въпрос – дали фактическият съжител на майката е „сродник“ по смисъла на чл.182 ал.2 от НК, а оттук и дали по тъжбата изобщо има описано престъпление, защото сродник означава родство, а родството се основава на кръвна връзка.

Предвид гореизложеното, оплакванията и доводите по настоящата частна жалба са неоснователни, а изводът на първинстанционния съд, че е налице основание по чл.24 ал.5 т.2 от НПК за прекратяване на производството по делото – правилен и законосъобразен.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1003/9.12.2025 год. на РС- Хасково, постановено в закрито заседание по нчхд №741/2025 год. по описа на същия съд, с което на осн. чл.24 ал.5 т.2 от НПК е прекратено производството по същото дело

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4