Заповед за изпълнение № 265 от 30.06.2025, Районен съд - Раднево

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК

Раднево

Районен съд – Раднево, в проведеното на 30.06.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 414 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Ростислава Петкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът: А. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****, община *****, ул.

*****, и настоящ адрес с. *****, община *****, ул. ***** да заплати на

Кредитора: „Би Енд Джи Кредит” ООД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 201513004, с адрес на управление гр. София, район Изгрев, ул. „Незабравка” 25, ет. 5, действащо чрез пълномощника юрисконсулт П.,

- сумата от 500,00 лв. (петстотин лева) – главница по договор за кредит № max_********** от *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.05.2025 г. до изплащане на вземането;

- сумата от 72,48 лв. (седемдесет и два лева и 48 ст.) – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.07.2023 г. до 10.02.2024 г.,

- сумата от 105,00 лв. (сто и пет лева) – обезщетение за забава върху главницата, за периода от 10.07.2023 г. до 20.05.2025 г.

- както и разноските по делото в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираните динамично плащане в размер на 256,56 лв., бързо разглеждане в размер на 171,04 и разходи в размер на 420,00 лв.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за кредит № max_********** от *****, сключен между „Би Енд Джи Кредит” ООД и А. К. П. за сумата от 1000,08 лв. при задължение да върне заемната сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, съгласно погасителен план, на 8 погасителни вноски, всяка от по 125,01 лв. Кредитополучателят не е погасявал задълженията по кредита. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят удостоверил, че кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи по договора.

Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на 50 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правната сложност на настоящото заповедно производство.

Разходите за държавна такса се присъждат в размер на 2% от уважената част от вземането.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на Пощенска банка, с юридическо име „Юробанк България“ АД, IBAN: *****

Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:

Съдът намира претенцията за разходи в размер на 420 лв. за неоснователна, поради 1 нищожност като неравноправни на клаузи, които предвиждат тези разходи, за което съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузите /чл. 20, ал. 2, т. 4, чл. 24 и чл. 25 от договора за кредит/ предвиждат мултиплицирана такса за събиране на просрочено задължение, размерът на която нараства с всеки ден забава. Макар вземането да е наименувано „разходи за събиране на вземането”, то срещу това не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. При така установеното е ясно, че тази клауза не уговаря такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. В действителност таксата нараства с всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с извършване на каквито и да е действия или разноски. Тоест в случая е налице прикрита клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна. Дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 734/30.08.2019 г. по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 585/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 584/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора.

Съдът намира претенцията за динамично плащане в размер на 256.56 лв. и за бързо разглеждане в размер на 171.04 за неоснователни поради неравноправност на тези клаузи от договора /клаузите от Раздел VIII/, за което съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Съдът намира, че сключените клаузи за допълнителни услуги е комплекс от нищожни клаузи, не само като заобикалящи и противоречащи на закона, но и като неравноправни такива.

В случая с оглед посочените по-горе фактически констатации досежно уговорените допълнителни услуги, съдът намира, че са неравноправни клаузи от договора, тъй като са изцяло във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до изключително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, тъй като изпълнението на задълженията на ищеца са поставени в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от волята на ищеца /чл. 143, т. 3 ЗЗП/. Единствено от волята на заявителя зависи дали ще предостави и в какъв обем ще предостави услугите на кредитополучателя, без длъжникът-потребител да може да влияе върху тях. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като дължимото от ответника 2 възнаграждение по допълнителните услуги е разсрочено с месечните вноски още с погасителния план, което означава, че длъжникът следва да изпълнява своите задължения, дори и ако кредиторът не изпълни своите задължения по допълнителните услуги.

Неравноправни и са по смисъла на чл. 143, т. 17 ЗЗП, тъй като изпълнението на допълнителните услуги от страна на кредитора по доставяне на допълнителните услуги са поставени в зависимост от това дали са спазени посочените в общите условия изисквания, които не са уточнени какви са. Налице е пълна неяснота за длъжника какви са условията за предоставяне на услугите по допълнителните услуги и дали въобще би могъл да ги получи.

Това пък от своя страна е попречило и на длъжника, в качеството му на потребител, да прецени и икономическите последици от сключения договор и пакет допълнителни услуги /чл. 143, т. 18 ЗПК/, които сумарно правят възнаграждение почти идентично с усвоената сума по кредита. Не на последно място следва да се посочи, че така уговорените допълнителни услуги при евентуално обявена предсрочна изискуемост на кредита /каквато принципно е уговорена в договора/ би дала възможността на кредитора да задържи полученото възнаграждение за допълнителните услуги, дори и при условие да не престира свои задължения по него – чл. 143, т. 6 ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни. И затова съдът намира, че клаузите се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 6, т. 14, т. 17 и т. 18 от ЗЗП и като такива са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Отделно от горните съображения колкото кредитополучателят има интерес от бързото разглеждане и отпускане на кредита, в такава степен и кредитодателят има същият интерес с оглед финализиране на сделката, от която двете страни имат интерес. Затова съдът намира, че в противовес с добрите нрави е да се възлага в тежест на кредитополучателя този интерес чрез неговото заплащане.

Предоставеното динамично плащане също съдът намира, че макар да е за удобство на кредитополучателя, последният има доста варианти за плащане на вноските и въобще не е нужно да бъде посещаван от служител или лице, което да събере вноската. Реално от тази услуга по-голям интерес има кредитодателят, тъй като ще следи и събира своевременно вноските. Затова съдът намира, че отново в противоречие с добрите нрави се възлага срещу значително възнаграждение подобна услуга, която ЗПК не позволява.

Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от заповедта да се връчи на длъжника и на заявителя.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения в заповедта.

2.Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3.Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4.Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.

3

5.Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

6.Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

Районен съдия: ...............................................

( Ростислава Петкова )

4