Решение № 2210 от 11.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2210 гр. София, 11.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110202663 по описа за 2024 година номер

2663 по описа за

2024 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-9699 от 29.01.2024г. по описа на ОПП СДВР от В. И. В. с ЕГН ********** и адрес: с. Широки дол, ул.“23-та“ № 28, чрез адв.

И. В.-Т. с адрес в гр. София , ул.“Три уши“ № 2, ет. 3 срещу Наказателно постановление N 23-4332-033168/15.01.2024 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ и 2 от ЗДВП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят В., редовно призован не се явява.

Представлява се от адв. И. В.-Т..

В хода на съдебните прения, последната от името на доверитела си поддържа жалбата и излага становище , че НП е неправилно и незаконосъбразно , поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Претендира разноски.

1

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

СРП, редовно призована не се представлява.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на В. И. В. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 23-4332033168/15.01.2024 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 23.12.2023г. около 16:50ч. В. Вуадинов управлявал МПС - л.а. ''Рено Лагуна'' с рег.

№ СО 0243 ВН гр. София по ул.''Боянска'', в посока от ул.Георги Георгиев-Гец към ул.

Димитър Ненов.

При неустановени обстоятелства на кръстовището , образувано от ул.''Боянска'' и ул.

Дойнов Граматик, В. изгубил контрол над управляваното от него МПС и самокатастрофирал в циментова кашпа и подпорна стена на ул.'' Боянска'' № 1.

След настъпване на произшествието, В. не спрял , а продължил движението , като около 17:00ч. бил спрян за проверка от служители на ОПП СДВР.

На мястото на произшествието бил изпратен АП на ОПП СДВР, кйто извършил оглед на щетите .

На 23.12.2023г. в 18:120ч. Веселин Стоянов – мл.автоконтрольор в ОПП СДВР съставил протокол за ПТП 1821026.

На същата дата – 23.12.2023г. св. Балабанов съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1097769/23.12.2023г. срещу В. И. В. с ЕГН ********** за нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗДВП.

Актът бил съставен в присъствието на Станислав Георгиев и жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него.

В законоустановения срок по преписката постъпили писмени възражения .

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление № 23-4332-033168/15.01.2024 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.

2, б.“б“ и 2 от ЗДВП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

2

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти, досежно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се установиха в хода на съдебното следствие.

Съгласно посочената норма, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод за наличие на множество обстоятелства, с които водача следва да се съобразява , като осъществява непрекъснат контрол на МПС при съобразяване с пътните условия.

АНО е посочил от фактическа страна , че водачът е реализирал ПТП и е заключил , че същият , при избиране на скоростта не се е съобразил с атмосферните условия.

Посочените изявления са бланкетни и недостатъчни за нуждите на административното обвинение. АНО е бил длъжен да посочи какви са били конкретните атмосферни условия, с които не се е съобразил жалбоподателят при избиране на скоростта на движение, както и защо приема, че скоростта е несъобразена.

Основателно се поставя въпроса, при липса на факти , дали не се касае за случайно деяние и на този въпрос не може да се даде отговор.

Съдът счита, че описанието на това нарушение и обстоятелствата при извършването му са не достатъчно конкретизирани, както в съставения акт, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като не са посочени всички съставомерни факти, поради което и съдът приема, че в тази част НП и АУАН са незаконосъобразни, като не отговарят на условията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

3

По отношение нарушението по чл. 123 от ЗДвП съдът намира следното:

Установен факт, който не се оспорва от нарушителя е , че след настъпване на ПТП, последният е напуснал местопроизшествието без да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, респективно съдът намира, че е допуснато нарушение по чл.

123, ал. 1, т. 3, б.''а''от ЗДвП.

Контролният орган е квалифицирал нарушението неправилно , като неправилно е сторил това и накзващият такъв.

Неясно на базата на какви доказателства е изложил други факти и е дал друга правна оценка на установеното, като е заключил, че е извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 , б.'б'' от ЗДВП, който изисква от фктическа страна от произшествието да има пострадали хора.

Относима към установените факти е разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.''А'' от ЗДвП, която вменява задължение на водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие с причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от него.

Касае се за пълно несъответствие между установени факти и правна квалификация, което е неостранимо във възивното производство, поради което НП следва да бъде отменено и в тази част.

При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски, такива са поискани и са представени доказателства , че са сторени.

АНО следва да бъде осъден да заплати и разноските , сторени от СРС.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N N 23-4332-033168/15.01.2024 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на В. И. В. с ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ и 2 от ЗДВП на основание чл. 179, ал. 2, пр.

1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на В. И. В. с ЕГН ********** , сумата в размер на 1250 лева, представляваща разноски за един адвокат.

4