Решение № 3993 от 14.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3993 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330104603 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Т. И. Г., ЕГН

********** против „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК 202255877, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, с която са предявени при обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр. 1-во ЗЗД и чл. 10а, чл.19, ал.4, чл.21, ал.1 и чл.33, ал. 1 от Закон за потребителския кредит за прогласяване на нищожността на клаузата, уреждаща заплащане на такса за допълнителни услуги от Пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ по Приложение № 3 към Договор за потребителски кредит № *** г., както и за прогласяване на клаузата на чл. 5.6. от Договор за потребителски № *** г. въз основа на която е начислена неустойка в размер на 3156,72 лв. за нищожна на основание с чл.26, ал.1, пр. 1-во ЗЗД и чл. 10а, чл.19, ал.4, чл.21, ал.1 и чл.33, ал. 1 от Закон за потребителския кредит.

Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил срещу ищеца обективно съединени при условията на евентуалност насрещни искове с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 92 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лв.- главница по Договора за потребителски № *** г., ведно със законна лихва от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане и сумата от 508,34 лв.възнаградителна лихва за периода от 11.01.2023 г. до 14.12.2023 г. и при условията на евентуалност в случай, че се приеме, че клаузите са недействителни да се осъди ищецът да заплати на ответника сумата от

1723 лв.- остатъчна главница по Договора за потребителски № *** г., като платена без основание по недействителен договор.

1

Ищецът Т. Г. сочи, че на *** г. в качеството на кредитополучател е сключил с ответника в качеството на кредитор договор за потребителски кредит, както и Приложение № 1 към него, съгласно което получава сумата от 2000 лв. при срок на кредита от 24 месечни вноски, при ГПР от 49 %, ГЛП от 40,55 % и обща месечна погасителна вноска от 257 лева.

Съгласно Приложение № 3 към договор за потребителски кредит № *** г. на ищеца му е начислена такса допълнителни услуги от Пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД в размер на 60 лева. Таксата се сочи, че е подробно описана в чл. 3 от Приложение № 3 към договор за потребителски кредит и Погасителния план към него.

Съгласно чл. 5.1 от договор за кредит в срок до края на следващия ден, считано от датата на сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по новия кредит: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, с подробно посочени изисквания към всяко едно от тях.

В исковата молба се посочва, че съгласно чл. 5.6. от договор за потребителски кредит № *** в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е средно на ден. На ищеца е начислена неустойка в размер от 3157,72 лв., като същата е разпределена на 24 месечни погасителни вноски от по 131,53 лв.

Ищецът счита клаузата по чл. 3 за допълнителни услуги от Пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД в размер на 60 лева е нищожна на посочените основания.

На първо място счита клаузата за нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Счита, че същата противоречи на добрите нрави, както и заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, поради невключването й при изчисляване на посочения размер на ГПР.

Твърди се, че с процесната такса в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди.

На същите основания поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, както и заобикаляне на същите се оспорва и клаузата за неустойка. Освен това се сочи, че същата излиза извън присъщите й функции, което обуславя противоречие с добрите нрави.

Счита клаузата за неустойка и клаузата за допълнителна такса за услуга за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП.

Счита, че посочването на ГПР като цифрово изражение не е действителното такова, доколкото при формирането му следва да се включи и вземането за неустойка, нито гореописаната такса.

Моли се исковете да се уважат.

Ответникът по главния иск Ай Ти Еф Груп АД оспорва предявените искове като неоснователни, като сочи, че неустойка за непредставяне на обезпечение, нито е 2 начислявана, нито е била дължима от ищеца по процесния договор за кредит.

Твърди се, че договорката за неустойка е дерогирана с Приложение № 2, в което е отразено, че договорът е сключен при промоционални условия и че независимо от липсата на обезпечение по сключения договор за кредит, неустойка не се начислява.

Оспорва доводите за нищожност на клаузата за неустойка, като се сочи, че е изпълнена процедурата по сключване на процесния договор за кредит от разстояние. Посочва, че с оглед функциите на неустойката същата не подлежи на включване в ГПР, съобразно законовите изисквания за разходите, които следва да се включат при формирането му.

Посочва се, че неустойката е индивидуално договорена.

Посочва, че таксата за допълнителни услуги не е свързана с усвояване и управление на кредита, като закупуването на пакета не е задължително условие за сключване на договора.

Описват се включените в пакета услуги, като се сочи, че същите не представляват такива по управление на кредита. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика.

На основание изложените доводи моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Ищецът по насрещния иск Ай Ти Еф Груп АД с оглед на изложените твърдения за действителност на сключения договор за кредит, моли ответникът да бъде осъден да заплати непогасените задължения по него.

Описва детайлно клаузите на договора, като сочи, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, което обуславя настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на задълженията.

Посочва, че дължимата е и непогасена главница по договора за кредит е в р размер на 2000 лв. Претендира и възнаградителна лихва до датата на предсрочната изискуемост, а именно:

14.12.2023 г. При условията на евентуалност в случай, че съдът приема, че договорът е недействителен, то претендира остатъчната главница, като се приспаднат платените по договора за кредит суми, а именно: сумата от 1723 лв.

Претендират се и законна лихва и разноски.

Ответникът по насрещния иск Т. Г. оспорва предявения насрещен иск, излагат се съображения за недействителност на договора и на оспорените клаузи.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Ай Ти Еф Груп” АД като заемодател и

Т. И. Г. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ***/ ***г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 2000 лв., който кредитополучателят е следвало да върне сумата по кредита в срок до 10.09.2024 г., като в погасителния план са отразени размер на вноската, датата на падежа и включените в нея 3 компоненти, а именно: главница, лихва, такса преференциално обслужване в размер на 2,50 лв., неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 131,53 лв. месечно.

Съобразно чл. 5.1- чл. 5.3 от Договора за кредит до края на следващия ден от предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция в размер на дължимата главница и лихва, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения или 2) две физически лица- поръчители, всеки от които да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по- малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитополучателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат- кредитната история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от „Редовен“. При неизпълнение в срок на посоченото задължение, в тежест на кредитополучателя е да заплати на кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката се посочва, че е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към договора /което така и не е представено, а има такова към Анекса/ и Погасителния план.

Съгласно Приложение № 1 към договора за кредит размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение е 125,47 лв., а без одобрено обезпечение е 257 лв., брой на погасителните вноски -24, ГЛП – 40,55 %, общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита – 2951,28 лв. и ГПР – 49 %. В т.12 е посочен и общият размер на всички суми, дължими от Кредитополучателя при неизпълнение – 6168 лева. В т.10 е предвидено, че размерът на неустойката в случай на непредставяне на обезпечение, съгласно т. 5.6. от договора е 4,32 лв. средно на ден, като неустойката не може да надвишава 1 % от главницата по кредита.

Приети са като писмени доказателства СЕФ и Общи условия.

Прието е като писмено доказателство дневно извлечение от банковата сметка на кредитора от 12.09.2022 г., от която е видно, че по посочената в договора за кредит банкова сметка е преведена сумата от 2000 лв.

Приети са като писмени доказателства и Приложения № 2 без дата, в което е отразено, че сключеният Договор за кредит е при промоционални условия.

Промоционалните условия се изразяват в отпадане на задължение за заплащане неустойка.

Съгласно Приложение № 3 от *** г. кредитодателят предоставя на кредитополучателя „Преференциално /ВИП/ обслужване“ включващо изброени допълнителни услуги. За тези допълнителни услуги, изразяващи се в предоставяне на информация по кредита, издаване на удостоверение за размера на дължа, безплатно известяване за падежна дата и други, се заплаща такса в размер на 60 лв.

4

Приета е като писмено доказателство справка за заплатени суми, съдържаща се в Молба от Ай Ти Еф Груп АД от 26.09.2024 г., в която е отразено, че по договора за кредит е заплатена на 24.10.2022 г. сумата от 277 лв., с която са погасени възнаградителна лихва в размер на 242 лева, такса „Преференциално /ВИП/ обслужване“, съгласно Приложение № 3 в размер на 35 лева.

Между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК, като тези взаимоотношения са възникнали със сключения договор и Приложения към него.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.