Решение № 100 от 22.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20225000500211 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Л." АД против Решение № 260029/ 28.02.2022 г. по гр. д. № 321/ 2021 г. на Окръжен съд - П., с което са отхвърлени предявените против община П. при условията на евентуалност искове по чл. 108 ЗС на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.) и давност по отношение на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ********** по КККР на гр. П., с площ от 222 кв. м., адрес на имота: гр. П., ул. Р.П.“ №*, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, за който ПИ е отреден УПИ *** – ***, кв. 502 по плана на Първа градска част – П., одобрен със Заповед № ОА - 1022/ 01.06.1994 г., ведно с построената в него сграда от 113 кв. м., брой етажи: 2, с функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се поддържа, че от събраните по делото доказателства може да се приеме по несъмнен начин, че процесният имот е бил предоставен за ползване на праводателите на ищцовото дружество, както и при условията на евентуалност, че по отношение на същия е изтекла 10 – годишна придобивна давност. Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението, вместо което бъде постановено ново, с което да се уважи предявеният иск.

Въззиваемата страна община П. чрез пълномощника си оспорва 1 жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

„Л." АД е предявил против община П. два евентуално съединени иска по чл. 108 ЗС по отношение на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ********** по КККР на гр. П., с площ от 222 кв. м., адрес на имота: гр. П., ул.

Р.П.“ №*, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: нискозастрояване, за който ПИ е отреден УПИ *** – ***, кв.

502 по плана на Първа градска част – П., одобрен със Заповед № ОА 1022/ 01.06.1994 г., ведно с построената в него сграда от 113 кв. м., брой етажи: 2, с функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване, собствеността върху който претендира на две основания: по чл. 17а ЗППДОП (отм.) и давност.

Съгласно чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.) при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Според съдържащите се в т. 2Г от ТР № 4 по т. д. № 4/ 2014 г. на ОСГК фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещнотранслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество.

По делото не е спорно, че процесният имот, който е идентичен с имот пл. № 774 в кв. 502 по плана на П., е отчужден със Заповед № СД – 142/ 04.10.1979 г. по реда на ЗТСУ, поради което на основание чл. 8 от Наредбата за недвижимите имоти е станал държавна собственост.

Не е спорно също така, че ищецът „Л.“ АД, вписан в ТР при ОС – П. съгласно Решение № 4432/ 23.03.1993 г. по ф. д. № 2594/ 1993 г., е образуван след преобразуването на ОФ „Л.“ в търговско дружество, който е правоприемник на В.с.у., СМК – П. и ОФ „С.“.

Спорен между страните е въпросът дали процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на В.с.у., СМК – П.. Съгласно чл.

2

2 от Наредбата за недвижимите имоти (отм.) държавните имоти се предоставят за стопанисване и управление на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите в пределите, установени от закона, упражняват върху тях право на владение, ползване и разпореждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 89 от наредбата, според която владението на държавните имоти се упражнява от държавата чрез държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на имотите. Предоставянето на държавните имоти за стопанисване и управление се осъществява с изричен акт на компетентния държавен орган, в който следва да бъде индивидуализиран съответния имот и посочено учреждението или държавната организация, на който се предоставя. По настоящето дело акт, предоставящ стопанисването и управлението на процесния имот на В.с.у., СМК – П., не е представен. Както е посочено в тълкувателното решение, установяването може да се извърши и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни, но по делото липсват косвени доказателства, връзката между които да налага единствения възможен и несъмнен извод, че процесният имот е предоставен на В.с.у., СМК – П. с изричен административен акт. Заприходяването на имота в счетоводството на ищцовото дружество само по себе си не е достатъчно да се приеме, че е придобило собствеността върху него на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.) при липса на други доказателства, установяващи факта на предоставянето му за стопанисване и управление на В.с.у., СМК – П.. Подобно доказателство не представлява отразеното в Писмо от 02.10.2018 г. изявление на зам. – кмета ОСУТСИ Д.К., че имотът е предоставен за управление на ОФ „Л.“, тъй като това не означава, че предоставянето е станало въз основа на изричен административен акт.

Обстоятелството, че от отчуждаването на имота до изземването му със Заповед № 19ОА – 1170/ 28.05.2019 г. е бил ползван от В.с.у., СМК – П. и правоприемниците му като административна сграда със знанието на служителите от общинската администрация на гр. П. не е равнозначно на предоставяне по смисъла на чл. 2 от Наредбата за държавните имоти (отм.) с 3 административен акт. Посоченото в Акт № 276/ 13.04.199 г. за общинска собственост, че имотът се ползва от администрацията на ОФ „Л.“ отразява едно фактическо положение – ползването на имота от ищеца, но не и че на общинската фирма е предоставено правото на стопанисване и управление.

Обсъдени в своята взаимовръзка посочените обстоятелства не могат да обосноват извод, че е налице вторият елемент от фактическият състав по чл.

17а ЗППДОП (отм.), а именно имотът да е бил предоставен за стопанисване и управление на В.с.у., СМК – П., чийто правоприемник е ищецът. В този смисъл изводът на окръжния съд, че не е осъществен фактическият състав на чл. 17а ЗППДОП (отм.) е правилен и се споделя от настоящата инстанция.

Вторият евентуално предявен иск за собственост въз основа на придобивна давност е също неоснователен. Според чл. 86 ЗС в редакциите до ДВ бр. 33/ 1996 г. вещ, която е държавна собственост, не може да се придобие по давност. Поради това независимо, че ищецът и неговите праводатели са осъществявали непрекъсната фактическа власт върху имота до 01.06.1996 г., когато е влязло в сила последното изменение на чл. 86 ЗС, придобивна давност не е текла. В тази връзка следва да се отбележи, че към 01.06.1996 г. процесният имот е представлявал частна държавна собственост, тъй като не попада в хипотезите на чл. 2, ал. 2 ЗДС, отнасящи се до имотите, публична държавна собственост. С влизането в сила на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС (ДВ бр. 96/ 1999 г.), според която застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, преминават в собственост на общините, процесният имот е станал общинска собственост.

Въпреки това към настоящия момент 10 – годишната придобивна давност не е изтекла, тъй като с § 1 от ЗИД на ЗС (ДВ. 46/ 2006 г. в сила от 01. 06. 2006 г.) давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006 г., т. е. един ден преди да изтече 10 годишния давностен срок, който впоследствие е продължен до 31.12.2022 г.

(ДВ бр. 7/ 2018 г.). Последният ден от 10 – годишната придобивна давност не е изтекъл и след обнародването в ДВ бр. 18 от 04.03.2022 г. на Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/ 2021 г., с което е прогласена противоконституционността на § 1 от ЗИД на ЗС (ДВ. 46/ 2006 г., тъй като към този момент давността е била прекъсната на основание чл. 81 ЗС поради изгубване на владението за повече от 6 месеца след изземването на 4 имота със Заповед № 19ОА – 1170/ 28.05.2019 г. на кмета на община П.. От изложеното се налага извод, че в полза на ищеца не е изтекла 10 – годишна придобивна давност по чл. 79 ЗС по отношение на процесния имот, поради което предявеният иск за собственост на основание давностно владение против община П. правилно е отхвърлен като неоснователен.

По изложените съображения съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото въззивникът „Л." АД следва да заплати на община П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260029/ 28.02.2022 г. по гр. д. № 321/ 2021 г. на Окръжен съд – П..

О С Ъ Ж Д А „Л." АД да заплати на община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

П. разноски за

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5