Определение № 1951 от 20.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1951 гр. Варна, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500883 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от С. П. С., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. П., срещу Определение №3740/29.03.2024 г., постановено по гр. д. №1467/2024 г. по описа на РС – Варна, с което производството по гр. д. №1467/2024 г. е прекратено на осн. чл. 130 ГПК в частта по отношение на предявените от С. П. С., действаща чрез своята майка и законен представител Т. Г. Г., искови претенции срещу П. С. Х. с искане да се осъди П. С. Х. да заплати на С. П. С., действаща чрез своята майка и законен представител Т. Г. Г., сума в размер на по още 15 лв. месечно над определената издръжка в размер на 180 лв. или общо 165 лв. за периода от 05.02.2023 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, и сума в размер на още 54 лв. над определената издръжка в размер на 180 лв. за м. 01.2024 г. и в размер на още 7,50 лв. над определената издръжка в размер на 180 лв. за м. 02.2024 г. или общо 61,50 лв. за периода от 01.01.2024 г. до 05.02.2024 г. ведно със законната лихва от 05.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 13,77 лв., представляваща сбор от дължима лихва за забава върху претендираното увеличение на месечната издръжка за минало време за периода от 05.02.2023 г. до 05.02.2024 г., дължима за периода от 02.02.2023 г. до 05.02.2024 г.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на 1 обжалвания акт. Жалбоподателят поддържа, че исковите претенции за издръжка за минало време са допустими. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт - определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. №1467/2024 г. по описа на РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. П. С., действаща чрез своята майка и законен представител Т. Г. Г., с която са предявени искови претенции срещу П. С. Х., както следва:

- за увеличаване дължимата от последния на С. издръжка от 180 лв. на 450 лв., считано от 05.02.2024 г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване - иск с правно основание чл. 150 СК;

- за заплащане на разликата до минимално дължимата по чл. 142, ал. 2 СК издръжка, като се иска увеличаване на дължимата издръжка за периода от 05.02.2023 г. до 31.12.2023 г. в размер на по още 15 лв. месечно над определена с Решение №3122/28.07.2017 г., постановено по гр. д. №3333/2017 г. по описа на РС – Варна, потвърдено с Решение №1930/21.12.2017 г., постановено по в. гр. д. №2201/2017 г. по описа на ОС – Варна, издръжка в размер на 180 лв. или общо 165 лв. за периода от 05.02.2023 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, и сума в размер на още 54 лв. над определената издръжка в размер на 180 лв. за м. 01.2024 г. и в размер на още 7,50 лв. над определената издръжка в размер на 180 лв. за м. 02.2024 г. или общо 61,50 лв. за периода от 01.01.2024 г. до 05.02.2024 г. ведно със законната лихва от 05.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;

- за заплащане на сума в размер на 13,77 лв., представляваща сбор от дължима лихва за забава върху претендираното увеличение на месечната издръжка за минало време за периода от 05.02.2023 г. до 05.02.2024 г., дължима за периода от 02.02.2023 г. до 05.02.2024 г. – иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;

- за постановяване на решение, заместващо съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на детето и разрешаване на детето да 2 пътува, придружено от своята майка, в Република Германия и Република Турция за периода от 20.12.2024 г. до 05.01.2025 г. – иск с правно основание чл. 127а СК.

С обжалваното Определение №308/08.01.2024 г. производството по гр. д.

№1467/2024 г. по описа на РС – Варна е частично прекратено – по отношение на претенциите за увеличаване на определената със съдебно решение издръжка за минало време, както и за мораторна лихва върху претендираното увеличение на месечната издръжка за минало време.

Предвид гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен.

Претенциите на детето С., спрямо които първоинстанционното производство е прекратено с обжалваното определение, са за присъждане на издръжка за минало време – за период, предхождащ подаването на исковата молба, въз основа на която е образувано производството. Отправя се искане за присъждане на разликата между определената с влязло в законна сила решение дължима от баща му Х. месечна издръжка от 180 лв. и минималната издръжка, изчислена според правилото на чл. 142, ал. 2 СК, за периода от 05.02.2023 г. до 05.02.2024 г. Страната обосновава правния си интерес с настъпилите изменения в размера на минималната работна заплата в страната.

Правен интерес от така предявените главни искови претенции обаче не е налице, тъй като в закона не е уредено материално субективно право в полза на едно лице да иска увеличение на вече определена му със съдебно решение издръжка. Такова искане представлява по естеството си претенция за издръжка за минало време, каквато може да се търси единствено на основание чл. 149 СК и то най-много за една година преди предявяването на иска, но само ако до този момент издръжка не е присъдена изобщо, макар нужда от нея да е съществувала. Когато издръжка е вече присъдена с влязло в законна сила съдебно решение, какъвто е настоящият случай, правото да се търси издръжка за минало време е преклудирано, а увеличен размер на същата може да се претендира единствено за в бъдеще при изменение на обстоятелствата, при които тя е първоначално определена, на осн. чл. 150 СК. Изменение на присъдена издръжка, по отношение на чийто размер е формирана сила на пресъдено нещо, не може да се търси за минал период.

При липса на защитимо материално субективно право на ищеца, за последния липсва правен интерес от предявените главни искови претенции, поради което същите са недопустими, а производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на тях.

Предвид недопустимостта на главните искови претенции, недопустима е и акцесорната претенция за присъждане на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД на мораторна 3 лихва. Поради което по отношение на акцесорните претенции производството също следва да бъде прекратено.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3740/29.03.2024 г., постановено по гр. д. №1467/2024 г. по описа на РС – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4