Решение № 863 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100500762 по описа за 2024 година

С решение от 31.07.2023г., постановено по гр. дело № 34847/2020 год. по описа на СРС, ГО, 123 състав, е уважен предявеният от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД срещу ЗК “ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ и ответникът е осъден да заплати сумата от 14 213, 58 лева – регресно вземане по щета № 470419191966321 от 2019г. за заплатено по застраховка “Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника ЗК “ЛЕВ ИНС”, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Излага, че не е пасивно материално отговорен по предявената претенция, тъй като по делото не е доказано виновно поведение по чл. 45 от ЗЗД на застраховано при него лице. Сочи, че застрахователното събитие – пожар, е възникнало вследствие на технически неизправна електрическа инсталация. Навеждат се възражения, че 1 предявеният иск е недопустим, доколкото уврежданията на процесното имущество не са следствие на виновно поведение /действие или бездействие/ на трето лице, което да отговаря за вредите, т.е. да носи договорна или деликтна отговорност спрямо собственика на процесното имущество.

Принцип в застрахователното право е, че застрахователят упражнява правата на застрахования срещу трето лице, което отговаря за вредите, причинени на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение.

Аргументира становище, че главната цел на суброгацията е да се предотврати неоснователното обогатяване на застрахования, като за едно и също нещо получи две обезщетения. Счита, че именно да такава хипотеза би се стигнало в настоящия случай, ако собственикът на увреденото имущество получи обезщетение по сключената застраховка “Каско”, след което получи същото обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”. Аргументира становище, че е недопустимо едно лице да претендира обезщетение по сключена от самия него застраховка “Гражданска отговорност” и тъй като застрахователят при настъпване на суброгация по смисъла на чл. 410 от КЗ встъпва само и единствено в правата, които застрахованият има срещу причинителя на вредите и в обема, в който ги има, то счита, че предявеният иск е недопустим. Отделно от това са изложени доводи, че в случая е налице изключението по чл. 477, ал. 3 от КЗ, доколкото се претендира обезщетение за вреди, претърпени от лицето, което отговаря за причинените вреди. Сочи, че действително е налице хипотеза на чл. 50 от ЗЗД, поради което за процесните увреждания носят солидарна отговорност собственикът на увреждащото МПС и лицето, под чийто надзор се е намирала вещта. Безспорно е обаче, че в случая е налице сливане на качествата кредитор и длъжник в едно лице – собственикът на увреденото и увреждащото МПС, който е един и същ субект, и в този смисъл вредите не са причинени на трето лице. Ето защо счита, че не са налице предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника в качеството му на застраховател по задължителна застраховка “Гражднаска отговорност на автомобилистите”. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост.

Въззиваемата страна ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД оспорва въззивната жалба.

Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в 2 съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Излага, че претенцията е предявена на основание чл. 411 от КЗ във връзка с причинени вреди от вещ, а не от виновно противоправно поведение на друто лице.

Причинените вреди от вещта също се включват в обхвата на застрахователно покритие по застраховка “Гражданска отговорност”, а твърдението, че соственикът на увреденото имущество би получил два пъти обезщетение за едни и същи вреди, счита за неоснователно и недоказано. Оспорва се и възражението, че е налице сливане на качествата длъжник и кредитор, което би било налице само в случай, че застрахователят по имуществената застраховка “Каско” и застрахователят по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” са едно и също лице. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Наведените във въззивната жалба възражения за недопустимост на предявения иск по своята правна същност представляват оспорване на пасивната материално-правна легитимация на ответника и в този смисъл са предмет на произнасяне по същество на спора при преценка основателността на претенцията.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ, вр. с чл. 50 ЗЗД .

На етапа на въззивното производство е безспорно между страните, че на 07.12.2019г. около 03, 30 часа в гр. Варна, на бул. "Трeти март", в двора на складова база "КООП Търговия" е настъпило застрахователно събитие - МПС марка "Мерцедес”, модел “Спринтер”, с рег. № *******, собственост на "Обединена млечна компания" ЕАД, e претърпяло щети в резултат на пожар, възникнал първоначално от паркирания в съседство автомобил - МПС "Ивеко" с рег. № *******, собственост на "Обединена млечна компания" ЕАД /ОМК 3

ЕАД/. По случая е образувано досъдебно производство № 1565/2019 г. по описа на трето РУ-Варна, пр. пр. № 15761/2019г. по описа на РП-Варна, което е прекратено с постановление от 03.02.2020г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 НПК, поради това, че не е изпълнен съставът на престъплението по чл. 330, ал. 1 НК - палеж, както и на друго престъпление от общ характер по НК, като в постановлението е вписано, че всички МПС, вккючително това, от което е тръгнал пожарът, са били собственост на "ОМК" ЕАД.

Установено е по делото, че между собственика на МПС марка "Мерцедес”, модел “Спринтер”, с рег. № ******* - "Обединена млечна компания" ЕАД, от една страна като застрахован и ЗЕАД “БУЛСТРАД ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, от друга страна като застраховател, е сключен договор за застраховка "Булстрад Каско Стандарт" по застрахователна полица № 47041912000002800 със срок на действие от 29.08.2019г. до 28.08.2020г. за застрахователна сума в размер на 92 753 лeв а, с основно покритие "Пълно Каско" и допълнителни покрития "Помощ на пътя" и "Доверен сервиз".

Във връзка с процесното застрахователно събитие при ищцовото дружество е заведена през 2019г. щета под № 470419191966321, нанесените в резултат на пожара щети на застрахования автомобил са описани в описизаключение и калкулация по щета, като в полза на увреденото лице е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 275 лева за ремонт на хладилния фургон, а сумата от 9 938, 58 лева е заплатена в полза на сервизът, в който са отстранени останалите щети по превозно средство.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че между собственика на товарен автомобил МПС "Ивеко" с рег. № ******* – “Обединена млечна компания” ЕАД и ответното дружество към датата на описаното застрахователно събитие е имало сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с валидност от 03.05.2019г. до 02.05.2020г.

В първоинстанционното производство е прието заключение на комплексна пожаротехническа и автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява, че на 07.12.2019г. около 03, 30 часа е възникнал пожар в товарен автомобил "Ивеко" 4 с рег. № *******, паркиран в двора на складова база "КООП Търговия" в гр.

Варна на бул. "Трети март". Местоположението на огнището на пожара се е намирало зад предна лява врата на същия лекотоварен автомобил. На това място е бил разположен термоагрегатът "Релек Фруид", вързан към стационарната електрическа мрежа за поддържане на температурния режим в хладилния фургон на лекотоварния автомобил. Вещото лице е направило извод, че причина за възникналия пожар в лекотоварен автомобил МПС “Ивеко” с рег. № ******* е техническа неизправност, високо преходно съпротивление и късо съединение в ел. инсталацията на термоагрегат марка “Релек Фруид”, намиращ се зад предна лява врата на лекотоварния автомобил.

Възникнало е горене в изолацията на силовите проводници, които от входящата евробукса отиват към компресора и апаратурата на хладилната система. След възникване на пламъчното горене в лекотоварния автомобил “Ивеко” пожарът се е разпространил последователно и е обхванал и паркирания в близост лекотоварен автомобил “Мерцедес”, с рег. № *******.

От същото заключение се установява още, че нанесените щети върху увреденото превозно средство са пряка и непосредствена последица от настъпилия пожар на 07.12.2019г., като причината за повреждането на МПС “Мерцедес” е топлинното въздействие от развилия се пожар. Стойността на вредите, определени на база средни пазарни цени, възлиза общо на 14 257, 48 лева, от които 4 287, 12 лева – щети по фургона и 9 970, 38 лева – щети върху автомобила. Действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие е 74 202, 40 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 ГПК да установи съществуването на договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който, и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС или при наличие на някоя от хипотезите за ангажиране на безвиновната отговорност на 5 застрахования по чл. 493, ал. 2, т. 3 до 7 КЗ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът застраховател носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът - застраховател да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ урежда правилото, че застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, произтекли от моторното превозно средство като вещ по чл. 50 ЗЗД.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, което е последица от специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или под чийто надзор се намира вещта.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД е лична, безвиновна и следва да се ангажира, когато вредите настъпят поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Тя е свързана със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа. За да бъде ангажирана отговорността за вреди причинени от вещи по смисъла на чл. 50 ЗЗД, трябва да е настъпила вреда, дължаща се от естествените /вътрешните/ свойства на вещта или при неупражняван надзор съгласно експлоатацията й. Касае се безвиновна отговорност, която настъпва при причинени вреди в резултат на свойства, качества или дефекти на самата вещ, а не на действия, свързани с нейната правилна експлоатация. Според т. 3 от ППВС № 4/1975 г. налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато при ползването на вещта е допуснато такова нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД. В този смисъл, отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите. За причинени от вещ вреди се носи отговорност и тогава, когато не е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване. Отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите - собственик или лицето, осъществяващо надзор, а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ, тъй като 6 увреждането е резултат от вътрешните свойства на вещта. Собственикът, респ. покриващият гражданската му отговорност застраховател, може да се освободи от отговорност, само ако установи при условията на пълно главно доказване, че вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а от противоправно поведение на пострадалия или на трето лице, или че е налице непреодолима сила - действие на външен фактор, извън свойствата на вещта, който да е бил непредвидим и непредотвратим. В този смисъл са решение № 309/04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о., определение № 39/23.01.2020 г. по т. д. № 3147/2018 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. и други. Отнесено към настоящия случай изложеното предпоставя, че ответното дружество, чиято отговорност е функционално обусловена от отговорността на застрахованото лице /арг. от чл. 477 КЗ/, може да се освободи от отговорност само ако установи при условията на пълно и главно доказване, че вредите са резултат от посочените обстоятелства, недължащи се на свойствата на вещта и несвързани с нея - непреодолима сила или се дължат на изключителна вина на пострадалия или на трето лице. Предвид липсата на доказателства, че в случая пожарът в лекотоварен автомобил “Ивеко” с рег. № ******* е възникнал в резултат на някое от посочените обстоятелства непреодолима сила или поведение на трето лице и предвид заключението на комплексната пожаротехническа и автотехническа експертиза, следва да се приеме, че в случая е установена хипотезата на чл. 493, ал. 2, т. 3, т. 5 и т. 7 КЗ - вреди от инсталация на автомобила, от техническа неизправност на автомобила и от автомобила като вещ. По делото не са налице данни вредоносното събитие да е настъпило поради неизпълнение на задължение на собственика на автомобила да го поддържа в изправност, както и пожаръг да е в резултат на някакво въздействие върху автомобила от страна на собственика, ползвателя или на трето лице.