Решение № 598 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330106718 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с която се иска от съда да признае за установено по отношение на М. А. Г. съществуването на вземането на следните суми: .......... – главница по договор за потребителски кредит № ................ сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника М. А. Г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от .............; ............ – договорна лихва за периода 15.11.2019 г. – 16.05.2021 г.;

............. – обезщетение за забава за периода 16.05.2021 г. – 23.12.2024 г.;

............... – неустойка по чл. 6.2 от договора за потребителски кредит; ...............

– такси, начислени съгласно тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 23.12.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ............

В исковата молба се твърди, че между ответника М. А. Г. и „Сити кеш“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № ...................., по силата на който на ответника била предоставена заемна сума в размер на ............, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,08 % и годишен процент на разходите в размер на 47,83 %. Сключването на договора било осъществено от 1 разстояние по реда на ЗПФУР и при спазване изискванията на Закона за потребителски кредит. По силата на посочения договор ответникът се задължил да върне заемната сума, ведно с договорената лихва, в срок до ........... вноски, всяка в размер на .............. лева. Вземанията по процесния договор били прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от .......... Излагат се твърдения за уведомяване на длъжника за извършената цесия, като нарочно уведомление е приложено и към исковата молба. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което било начислено и обезщетение за забава в размер на ............лева. Съгласно чл. 6.2. от договора се дължала и неустойка в размер на ..............лева. Претендира се заплащането и на такси в размер на ...........лева, начислени съгласно тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД.

За събиране на претендираните вземания ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ............по описа на Районен съд – Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.

Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения й особен представител адв. Н. Т., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не дължи претендираните от ищеца суми, тъй като не е сключвала със „Сити кеш“ ООД“ посочения в исковата молба договор за заем № ............ Поддържа, че не е подписвала такъв договор нито общи условия към него, нито е налице писмено изявление от страна на М. А. Г., че е приела и се е съгласила с представения договор. Счита, че в случая не може да се приеме наличие на сключен договор за кредит при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, доколкото липсвали доказателства за сключване на такъв договор по електронен път.

Твърди се, че не е налице и документ, удостоверяващ предоставянето на заемна сума в размер на ............. на ответницата и сумата не е усвоена от нея.

На следващо място се оспорва, че с представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от ................ са прехвърлени вземания по договор за потребителски кредит № .................., тъй като от представените писмени доказателства не се установявало кои точно вземания са били прехвърлени на ищеца. Релевирано е възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет. Оспорва се и верността на съдържанието на представените от ищеца документи във връзка с цесията, доколкото в същите била заличена информация.

Твърди се, че ответницата не е била уведомена за извършената цесия предвид липса на доказателства за връчване на уведомление за цесията.

Твърди се, че не е възможно да се извърши уведомяване на ответника за 2 прехвърляне на вземанията с връчване на препис от исковата молба, доколкото в случая такъв е получен от назначения на страната особен представител, който разполагал с ограничен обем процесуални права – за представителство и защита пред съда. Освен това се сочи, че уведомлението не изхождало от някой от управителите на ищцовото дружество и било подписано от лице без представителна власт. Поддържа се, че „АПС Бета България“ ЕООД не притежава вземане спрямо ответника и не е материалноправно легитимирано да предявява настоящите претенции предвид ненадлежно съобщаване на ответника за твърдяната цесия.

Възразява се за изтекла погасителна давност досежно всички претендирани с исковата молба суми. Твърди се, че преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е изтекъл петгодишният давностен срок по отношение на главницата, считано от твърдяната дата на предоставянето й – ............, както и е изтекъл тригодишен давностен срок по отношение на претендираните суми за договорна лихва, такси за обслужване на кредита и неустойка. Възразява се за прекомерност на претендираната неустойка в размер на ............, като се твърди, че същата е излязла извън присъщите си функции. Твърди се и нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие на същата с добрите нрави.

В случай че се установи наличие на сключен между М. А. Г. и „Сити кеш“ ООД договор за паричен заем № ............ г. се излагат съображения за недействителност на същия на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на императивни изисквания на ЗПК. В този случай се посочва, че съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ответната страна моли претенциите да бъдат отхвърлени.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представени са хартиени копия от договор за потребителски кредит № ............ с кредитодател „Сити Кеш“ ООД и кредитополучател М. Г..

Представени са СЕФ и погасителен план към договора. Представени са приложимите общи условия.

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че е придобил вземанията от длъжника-ответник по посочения договор за кредит по силата на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ........... със „Сити Кеш“ ООД. Спорно е основанието на цедираното вземане, доколкото договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР и ответникът сочи, че не е обвързан от него. Съдът намира оспорването за основателно.

Това е така по долуизложените съображения.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР п ри договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;

3 че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Алинея втора на същата разпоредба урежда приложимото право при доказване на изявленията при сключване на кредита – за електронни изявления (каквито се твърди да са извършени в настоящия случай) приложим е Законът за електронния документ и електронния подпис.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронният подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, т. е. данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

При отнасяне на тези норми към особеностите на настоящия случай следва извод, че за да установи сключването на договора, вземането по който твърди да му е цедирано, ищецът следва да докаже, че е отправил предложение и е получил съгласието на потребителя, дадено поне с обикновен електронен подпис по смисъла на регламента от 2014 г. (защото само в този случай писмената форма на договора за потребителски кредит би била спазена – чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК).

Като е съобразил гореизложеното и в изпълнение на правомощията си по чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът е дал указания на дружеството, че не сочи доказателства за твърдения от него факт – сключване на договора по реда на ЗПФУР. Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД не е поискал събирането на доказателства, нито е представил други такива, с изключение на приложените към исковата молба хартиени копия от електронни документи. Съдът намира, че същите са негодни да установят спазването на писмената форма на договора за кредит, предвид изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. От тях не може да се направи извод нито дали потребителят-ответник е приел предложението на кредитната институция за сключване на договор за кредит, нито дали са му били предоставени в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР всички условия по договора и информацията по чл. 8 и 9 от този закон, нито дали същият е дал съгласие именно след получаване на достъп до тази информация, нито дали такова съгласие изобщо е било дадено в изискуемата форма.

Ищецът не доказа да е материално легитимиран кредитор на ответницата Г. по договор за потребителски кредит от ............ Исковете се намират за недоказани в своето основание и като такива ще се отхвърлят изцяло.

За пълнота следва да се посочи, че понеже не се установи договор за кредит изобщо да е бил сключен между ответницата и цедента „Сити Кеш“ ООД, безпредметно е обсъждането на останалите оспорвания и възражения на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „АПС Бета България“, ЕИК ..........., против М. А. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на дружеството следните суми: .............. – главница по договор за потребителски кредит № ............., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника М. А. Г., вземанията по който са цедирани на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г.; ...........– договорна лихва за периода 15.11.2019 г. – 16.05.2021 г.; ............– обезщетение за забава за периода 16.05.2021 г. – 23.12.2024 г.; ............. – неустойка по чл. 6.2 от договора за потребителски кредит; ...........– такси, начислени съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 23.12.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ..............

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението да се изпрати на заповедния съд заверен препис от същото, ведно с изисканото за послужване частно гражданско дело поради отпадане на необходимостта от същото.