Решение № 17559 от 14.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17559 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20241110131321 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. И. Й. срещу „Мост Финанс Мениджмънт” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение поради погА.ването му по давност за цедирано на ответника вземане от ищцата за сумата от 6666,38 лв. – главница по договор за кредит с „Банка Пиреос България“ АД (заличен търговец, с правоприемник „Юробанк България“ АД).

В исковата молба ищцата твърди, че при направена справка в Централен кредитен регистър на БНБ е установила, че задължение за исковата сума фигурира по кредитното й досие като неплатена главница по договор за кредит с идентификатор PIR 2-C59, сключен с „Банка Пиреос България“ АД. Поддържа, че вземането е погасено по давност, но въпреки отправено искане до ответника, придобил вземането по силата на договор за цесия, последният не предприел действия за отписването му на това основание, поради което търпи негативни последици като длъжник с лошо кредитно досие в публичния регистър. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената искова защита.

Претендира направените по делото разноски.

1

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът заявява, че не оспорва факта на погА.ване на процесното вземане по давност, но посочва, че не е предприемал действия за принудителното му събиране, а е приемал доброволни плащания от длъжника. Счита, че не е дал повод за завеждане на настоящото производство и моли за присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като доказателство по делото е представен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 791/20.11.2007г., по силата на който кредиторът „Банка Пиреос България“ АД е отпуснал на А. И. Й. кредит в размер от 7000 лв. Видно от условията по договора, страните по него са уговорили погА.ване на кредита в краен срок до 20.11.2017г., на 120 месечни анюитетни вноски с размери и падежи съгласно приет погасителен план.

Представен е договор за прехвърляне на вземания от 30.12.2015г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД и „Мост Финанс Мениджмънт” АД, съгласно който банката е цедирала на ответното дружество вземанията си по договори за потребителски кредити, сред които не се спори и тези по процесния договор.

Ищцата не оспорва действието на извършената цесия спрямо нея, с оглед на което съдът приема обвързаността на страните от кредитното правоотношение.

По данни приета справка – извлечение от Централен кредитен регистър на БНБ, към 15.03.2014г. по кредитното досие на ищцата във водения от БНБ публичен регистър са отразени непогасени задължения към ответника по договор за кредит с идентификатор PIR 2-C59, който не се спори, че е процесният договор, сред които остатъчен дълг по главница в размер от 6666 лв.

Към доказателствения материал са приобщени и разменени между страните писма по повод подадената от ответника информация към Централен кредитен регистър на БНБ, от съдържанието на които се установява, че ищцата се е позовала на изтекла погасителна давност с искане за коригиране на данните по кредитното й досие, в отговор на което ответникът е посочил размер на непогасените по кредита задължения, вкл. за главница на стойност 6666,38 лв., и е отказал да зачете последиците на правопогА.ващото възражение.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правна страна:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства за ищцата е налице 2 правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответника, доколкото последният не спори, а и от събраните доказателства се установи, че се легитимира като титуляр на оспореното вземане. Позоваването на изтекла погасителна давност съставлява законно признат на длъжника способ за защита, който същият може да упражни пред съда както под формата на правопогА.ващо възражение по предявен от кредитора иск за вземането, така и чрез завеждане на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността.

Затова твърденията на ищцата, подкрепени от доказателствения материал, че от нея се претендира вземане, което не е погасила поради спор с ответника – кредитор относно дължимостта на същото, обуславя правния й интерес от търсената с иска защита, за да се разреши спорът между страните със сила на пресъдено нещо. По тези съображения съдът намира, че сезиращият го иск е допустим и като такъв подлежи на разглеждане по същество.

С оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост на процесното вземане – погА.ването му по давност, повдигнатият по делото спор е концентриран върху това дали е изтекъл предвиденият в закона давностен срок след настъпване изискуемостта на вземането, като в доказателствена тежест на ответника е установяването на обстоятелства, настъпили след този момент и довели до спиране или прекъсване течението на давността. Приложение в случая намира общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, като с оглед условията за изплащане на кредита на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата започва да тече съгласно чл.

114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска (ТР № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС). Съобразявайки крайния падеж по договора 20.11.2017г., всички вноски се явяват обхванати от периода на погасителна давност, доколкото ответникът не само не ангажира доказателства, но и признава, че не са били предприети изпълнителни действия, нито са се осъществили други факти с прекъсващ давността ефект.

При този извод предявеният отрицателен установителен иск следва да се уважи като основателен.

Съобразно този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищцата. Противно на развитите от ответника доводи, не се установява да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в приложение на която разноските да се възложат върху ищцовата страна. Освен че ответникът не признава иска, не е изпълнено и другото изискуемо съгласно посочената норма условие да не е дал повод за завеждане на делото, доколкото от представената разменена между страните кореспонденция се установи, че ищцата се е позовала извънсъдебно на изтекла погасителна давност за процесното вземане, отправяйки изрично искане за отписване на дължимата сума на това основание, което ответникът е отказал. При тези данни съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод за отнА.не на спора до съда, за да се приложат с обвързваща страните сила последиците от давността, поради което няма основание за изключване на отговорността му за разноски.

Ищцата претендира и доказва направени по делото разноски за държавна такса в размер от 266,66 лв. и за процесуално представителство в размер от 780 лв.

3

– възнаграждение на упълномощения адвокат, заплатено му в брой видно от отбелязването в представения договор за правна защита и съдействие, служещ в тази част като разписка за платената сума. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на разноските за адвокат, което съдът намира за основателно и редуцира същото до размера от 600 лв., като отчита липсата на фактическа и правна сложност на делото, по което е проведено само едно открито съдебно заседание като освен писмени, други доказателства не са събрани. При тези обстоятелства възнаграждение в посочения размер възмездява справедливо осъществената адвокатска защита, съобразявайки постановките на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., съгласно което минималните прагове на адвокатските възнаграждения, приети от съсловната организация на адвокатите са само ориентир при определяне на разноските за процесуално представителство.

Така следващите се на ищцата разноски възлизат общо на сумата от 866,66 лв., с равностойност по фиксинг на БНБ 443,12 евро.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от А. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***********, срещу „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, несъществуване правото на принудително изпълнение поради погА.ването му по давност за вземане на „Мост Финанс Мениджмънт” АД за сумата от 6666,38 лв. – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 791/20.11.2007г., прехвърлено му от кредитора „Банка Пиреос България“ АД (заличен търговец, с правоприемник „Юробанк България“ АД) по силата на договор за цесия от 30.12.2015г.

ОСЪЖДА „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, да заплати на А. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 443,12 евро – деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4