Решение № 219 от 19.04.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Враца, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20221420103423 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Тех-Ко” ООД, ЕИК:

831532169, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, ул. „Мара Бунева” № 99, против „Титан Агро България” ЕООД, ЕИК: 202639333, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Андрей Николов” № 16.

Въз основа на подадено от ищеца „Тех-Ко” ООД срещу ответника „Титан Агро България” ЕООД заявление по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, както следва: 1 198,08 лв. – главница за закупена на 29.07.2017 г. стока, която сума е обективирана във фактура № 9047060499/29.07.2017 г. за 1 бр.

*******двигателно масло + ************ 350,00 лв., представляваща законна лихва за периода от 01.08.2019 г. до 20.07.2022 г.; законната лихва върху главницата от 20.07.2022 г. до окончателното погасяване на задължението; 31,00 лв. – внесена държавна такса и 420,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение с ДДС.

След постъпило възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че през 2017 г. ищецът продал и предал на ответника следната стока: 1 бр. ******* двигателно масло + ****** при единична цена 998,40 лв. без ДДС на обща стойност 1 198,08 лв., като за продажбата била издадена фактура № 9047060499/29.07.2017 г. Стоката била получена от ответника, като била предадена в мястото, посочено за доставка – с. Девене, Стопански двор. Сочи се, че сумата по фактурата била дължима на 29.07.2017 г., видно от отбелязване върху самата нея, след която дата длъжникът изпаднал в забава и дължал лихви за забава. Поддържа се, че ответникът приел изпълнението на доставката без забележки, но не заплатил същата изцяло на падежа.

Сумата от 1 198,08 лв. не била платена и до момента. Твърди се, че върху неплатената сума са изтекли лихви за забава, които за периода от 01.08.2019 г. до 20.07.2022 г. били в размер на 350,00 лв. Посочва се, че ответникът дължи и законната лихва за забава на плащането от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата.

1

При тези съображения се иска от съда да установи съществуването на вземанията така, както са заявени в заповедното производство. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Приета като доказателство по делото е двустранно подписана фактура № 9047060499/29.07.2017 г. с издател „Тех-Ко” ООД и получател „Титан Агро България” ЕООД. Фактурата е издадена за ****** двигателно масло + ***** при единична цена 998,40 лв. без ДДС или 1 198,08 лв. с ДДС. Посочен е начин на плащане – с платежно нареждане по посочена банкова сметка, и дължима дата – 29.07.2017 г.

Представени са хронологичен регистър на ищцовото дружество на счетоводна сметка 410 за м. юли 2017 г. с отразено осчетоводяване на фактура № 9047060499/29.07.2017 г. за доставка на „Титан Агро България” ЕООД и на ДДС върху същата; дневник за продажба за м. юли 2017 г. с отразяване на фактура № 9047060499/29.07.2017 г. за продажба на стоки на „Титан Агро България” ЕООД и ДДС върху същата, както и справка-декларация по ЗДДС з м. юли 2017 г. на ищцовото дружество, подадена в НАП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 318 и сл. ТЗ за сумата от 1 198,08 лв. с ДДС, представляваща продажна цена на стока 1 бр. ******* двигателно масло + ***** по фактура № 9047060499/29.07.2017 г. с падеж 29.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 350,00 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.08.2019 г. до 20.07.2022 г.

По иска по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 318 и сл.

ТЗ:

За основателността на иска следва да се установи: възникнало между страните облигационно отношение по договор за покупко-продажба на стоки, както и че ищецът е изпълнил задължението си по сключения с ответника договор, като за последния е възникнало задължение да заплати цена в претендирания размер, чиято изискуемост е настъпила. При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По делото е представена фактура № 9047060499/29.07.2017 г. с издател „Тех-Ко” ООД и получател „Титан Агро България” ЕООД, която е подписана от представител на издателя и на получателя.

Съгласно константната практика на съдилищата фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, количество, цена, наименование на страните, време и място на издаване и т.н. В този смисъл са напр.:

Решение № 166/26.10.2010 год. по т.д. № 991/2009 год. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 96/26.11.2009 по т.д. № 380/2009 год. ВКС, І т.о., Решение № 42/19.04.2010 год. по т.д. № 593/2009 год. ВКС, ІІ т.о., Решение № 23/07.02.2011 год. по т.д. № 588/2010 год. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 30/08.04.2011 год. по т.д. № 416/2010 год. на ВКС, І т.о ., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Съдът намира, че процесната фактура установява съществуването на облигационно отношение по договор за покупко-продажба на стоки между страните – съдържа вида и количеството на стоката, цената, начина на плащане, страните и е двустранно подписана. От представените от ищеца и неоспорени от ответника хронологичен регистър на счетоводна 2 сметка 410 за м. юли 2017 г. и дневник за продажба за м. юли 2017 г. на ищцовото дружество се установява освен това, че процесната фактура е отразена в счетоводството на дружеството – ищец и е включена в дневника му за продажбите по ДДС.

Ответникът не е оспорил твърденията на ищцовото дружество в исковата молба за доставено *******двигателно масло + ********, посочено в процесната фактура. Липсват възражения на ответника срещу заявените претенции, както и не са ангажирани от негова страна доказателства за погасяване на задължението към ищеца, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

По иска по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД

За основателността на предявения иск следва да се докаже възникването на главен дълг, до какъвто извод съдът достигна, и забава в погасяването му. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По отношение на момента, от който е настъпила изискуемостта, в случая приложение следва да намери правилото на чл. 303а, ал. 1 ТЗ. Във фактурата е определена дата за изпълнение – 29.07.2017 г., поради което изискуемостта е настъпила от деня, следващ определения падеж – 30.07.2017 г. В случая периодът, за който се претендира лихва за забава, е след тази дата – от 01.08.2019 г. до 20.07.2022 г. След служебна справка в системата http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, се установи, че дължимата лихва за забава за процесния период е в размер 361,11 лв., като претендираната сума е в по-нисък размер от 350,00 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 651,00 лв., представляваща направени разноски в настоящото производство /69,00 лв. – дължимият размер за предявените искове от заплатена държавна такса в общ размер от 73,00 лв. и 582,00 лв. – адвокатско възнаграждение/.

Според задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 31,00 лв. – държавна такса и 420,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество посочената сума в пълен размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че „Титан Агро България” ЕООД, ЕИК: 202639333, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.

„Андрей Николов” № 16, дължи на „Тех-Ко” ООД, ЕИК: 831532169, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, ул. „Мара Бунева” № 99, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 2277/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, както следва:

- 1 198,08 лв. на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 318 и сл. ТЗ, представляваща продажна цена на стока 1 бр. ****** двигателно масло + ******* по фактура № 9047060499/29.07.2017 г. с падеж 29.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането;

- 350,00 лв. на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.08.2019 г. до 20.07.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Титан Агро България” ЕООД, ЕИК:

3

202639333, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Андрей Николов” № 16, да заплати на „Тех-Ко” ООД, ЕИК: 831532169, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, ул. „Мара Бунева” № 99, сумата от 651,00 лв., представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 3423/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, както и сумата от 451,00 лв., представляваща разноски по ч. гр. дело № 2277/2022 г. по описа на Районен съд – Враца.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4