Решение № 900 от 18.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Плевен, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И. при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело № 20244430104458 по описа за 2024 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от С. И. И., ЕГН ********** от ***, чрез адв. Е. И., против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ******* представлявано от С.Н.Т..

С Определение №4320/17.10.2024г. ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна такса и разноски.

В исковата молба се твърди, че на 25.03.2024 г. ищецът сключил Договор за кредит с ответника, по силата на който е усвоена главница от 800 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 0,00%, годишен процент на разходите 42,58% . Сочи се, че съгласно договора за заем, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество.

Твърди се, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същия дължи неустойка визирана в договора в размер на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през 1 който не е представено обезпечение или сумата от 423,24 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план.

Ищецът счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва. Излага доводи, че поради по-високия лихвен процент нараства и стойността н а годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му/, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Счита, че с договорения фиксиран лихвен процент към който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба визирана в договора за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатява се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителят и доставчика на финансова услуга, в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение.

Излага съображения, че заемополучателят следва да представи обезпечение визирано в договора, като същият дължи неустойка на кредитора в размер почти равен на заетата сума. Сочи, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора. Твърди се, че предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Твърди се, че заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване па главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като ищецът излага доводи, че по този начин се стига до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за 2 неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Изложени са съображения, че неустойката е в разрез с добросъвестността и е извън присъщите й функции. Сочи се, че е предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. Ищецът посочва, че по същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата но предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.

Отправено е искане да бъде прогласена нищожността на клаузата от договора за кредит, сключен със *** на 25.03.2024г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 423,24 лева.

Претендират се разноски. Направено е доказателствено искане за СИЕ.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез ******в който се оспорва изцяло основателността на предявения иск от страна на ищеца.

Излагат се доводи, че на 25.03.2024 г. между*******, като кредитор и ищеца С. И. И., като Потребител по смисъла ЗПК, е сключен ***, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 800 лева (осемстотин лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването й, съгласно Погасителен план.

Сочи се, че Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата се твърди, че ответникът е погасил служебно задължението на ищеца по предходен негов кредит и остатъкът е предоставен на разположение на ищеца, съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков превод, по посочена от него банкова сметка в ***

Изложени са доводи, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият договор, е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Посочва се, че кредиторът обаче, не е договорно 3 задължен да претендира подобна неустойка.

Изложени са съображения, че редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между *** и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Твърди се, че актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта.

Ответникът твърди, че в настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството, като са описани подробно стъпките, които се твърди, че ищецът е изпълнил за подаване на заявката. Сочи се, че след одобрението на подадената Заявка от страна на *** за отпускане на сумата посочена от ищеца, на електронна поща посочена от последния в Заявката, са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит кредитна линия сключен от разстояние № 680672 от 25.03.2024 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Твърди се, че въпросните документи съдържат предвидената в законите преддоговорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него се твърди, че са били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.

Сочи се, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита, на 25.03.2024г. г. ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което е изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора.

Изложени са аргументи, че сключеният във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № 680672, е съобразен изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

Направено е уточнение, че след като през месец февруари 2024 г., ответникът започнал работа с друг програмен продукт, при прехвърлянето на наличната информация, процесният договор в новият програмен продукт е 4 записан с номер 645433, който е идентичен с посоченият номер 925270 от старият програмен продукт.

Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение ответникът сочи, че независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

Акцентира, че неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Сочи, че причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца.

Излага подробни аргументи, че задължението за неустойка, предвидено в *** отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде прогласявана за нищожна.

В срока за отговор е предявен и насрещен иск от **** , ***, чрез ***, против С. И. И., ЕГН **********.

Изложени са доводи, че на 25.03.2024 година по повод на попълнена от страна на ответника С. И. заявка на сайта на Дружеството, е сключен *** Изложени са доводи, че страните са се договорили Дружеството да предостави на ответника сумата от 800 лева като потребителски кредит. Твърди се, че на 25.03.2024 г. дружеството е погасило служебно задължението на ищеца С. И. по предходен негов кредит и остатъкът е предоставило на С. И. И., чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в *** с които действия Дружеството е изпълнило договорните си задължения по процесния договор.

Твърди се, че страните са се договорили също така ответникът да заплати възнаградителна лихва на дружеството в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 % изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК.

Твърди се, че страните по договора са се договорили също така, че просрочените плащания се олихвяват в лихвен процент от 10 %.

Твърди се, че при сключването на Договора за потребителски кредит на ответника по насрещния иск е предоставена необходимата преддоговорна документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителния план.

Твърди се, че ответникът по насрещни иск е натиснал бутона „Подпис“, с 5 което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора.

Твърди се, че *** е сключен между страните при изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК.

Твърди се, че ответникът С. И. И. не е изпълнил своите задължения по Договора, не е погасил в срок задължението си, като е направил три вноски, а именно на 21.05.2024 г. сумата от 330 лева, на 05.08.2024 г. сумата от 50 лева и на 27.08.2024г. сумата от 200 лева. Твърди се, че дължимите към настоящия момент суми по договора от ответника са следните: остатък от непогасена главница по *** към дата 19.12.2024 г. в размер на 655,70 лева; начислена договорна (възнаградителна лихва) върху главницата в размер на 41,96 лева, за периода 25.03.2024 г. до 25.07.2024 г.; мораторна лихва върху главницата за периода 25.07.2024 г. до 19.12.2024г. в размер на 36,74 лева.

Отправено е искане да бъде осъден ответникът по насрещния иск С. И.

И. с ЕГН ********** да заплати на *** с *** сумата от 655,70 лева (шестстотин петдесет и пет лева и седемдесет стотинки) оставаща главница по *** ведно с законната лихва от датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск до датата на окончателното и изплащане, сумата от 41,96 лева (четиридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки) договорна лихва върху главницата, съгласно *** за периода 25.03.2024г. до 25.07.2024 г.; сумата 36,74 лева (тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки) мораторна лихва върху главницата съгласно *** за периода 25.07.2024 г. до 19.12.2024 г.

Претендират се разноски. Направено е доказателствено искане за СИЕ.

В срока за отговор по 131 ГПК, ответникът по насрещния иск С. И. е депозирал писмен отговор на насрещен иск, чрез адв. Е. И..

Възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми.