Решение № 3323 от 23.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3323 гр. Пловдив, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330104913 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против С. С. Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 31.05.2017 г. – 28.07.2021 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 551,79 лева за собствен/ползван обект, находящ се в гр. П., ул. "Б." За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 154,80 лева за периода 31.07.2017 г. – 30.11.2022 г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ, т.к. липсвало измервателно устройство, което да отговаря на ЗИ.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9178/23.12.2022 г. по ч.гр.д. № 18774/22 г. по описа на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в двете производства.

Извън срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. – в карнетите липсвали подписи на потребителя, респ. свидетел/представител, съгл. ОУ; оспорва 1 същите, които не го обвързвали; определянето на месечното количество вода; самата доставка на услуги, потребление и начина на отчет; релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ***/, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Б." както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от 2 собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от Наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. По делото не са ангажирани надлежни доказателства за притежавано право на собственост, строеж или ползване, въпреки изричните указания до ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада. В тази връзка ще се отбележи следното – подадените от страна на ответника заявление за промяна на партида и декларация /л.7, л.9/ не могат да променят горния извод, т.к. датират след края на процесния период. В тях няма изрично изявление за признаване на съществуващи задължения за исковия такъв, нито такова за съгласие за плащането им /документът предложение за проучване – л.8 не носи негов подпис/. Същевременно и отново въпреки изричните указания – в хода на процеса не са ангажирани доказателства и наследодателят на ответника да е бил собственик, респ. ползвател с учредено право на ползване на имота, за да се коментира наследяване на права и съответни задължения.

Приетите по делото декларации по чл. 14 ЗМДТ не променят горните заключения, т.к. са подадени от трети за спора лица.

Няма и данни изобщо ответникът да е ползвал имота, респ. услугите на ВиК в процесния период, нито такива, от които да се приеме законосъобразно, че поради наследствено приемство на предходен „потребител“ /с надлежни права/ следва да носи отговорност за натрупани задължения.

За пълнота се посочва, че приложеното споразумение от 27.07.2022 г. по никакъв начин не разколебава горния извод. В същото никъде не е упоменато задълженията по фактурите кой имот касаят. Отделно, не е ясно и тези фактури коя част точно от исковия период обхващат. Не е изразено признание относно дължимостта именно на процесните вземания. Не е налице и новация. Съгласно чл.

107 ЗЗД едно задължение се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ІІ отд.; Решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/ 2012 г. на ВКС, ІІ отделение; Решение № 210 от 22.12.2014 постановено по т.д. № 4090/2013 г. на ВКС, І т.о. разсрочването на задължение не може да бъде възприето като обективна новация и погасяване на съществуващо предходно задължение. Способите за преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му, изменението на сроковете за плащане, не са индиция 3 за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, защото освен задължителните предпоставки за новиране, включващи съществуване на валидно възникнало задължение /каквото в случая не се установява да е налице – доп. мотиви по – долу/, което се погасява; валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете трябва да имат различен предмет; намерение за новиране; способност за новиране от страните - новацията предполага още и нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между новото и старото правоотношение трябва да засяга някои от съществените му елементи, като при обективната новация новият елемент се отнася до предмета на паричното задължение - длъжникът поема по споразумението нов дълг с нов предмет или ново основание, в замяна на старото по договора. Когато обаче страните изменят само размера на дълга или предвиждат разсрочване, касационният съд приема, че не е налице новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в предмета, нито в основанието. Ето защо и в случая няма воля за подновяване на дълг по смисъла на чл. 107 ЗЗД, като такава не може да се изведе и по тълкувателен път от споразумението.

С оглед изложеното, съдът приема, че не се доказва качеството на „потребител“ за исковия период на ответника като основен елемент от ФС на претенцията, като обсъждането по същество на останалите предпоставки е безпредметно, т.к. не може да доведе до различен резултат.

В допълнение може да се посочи, че - в чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

В исковата молба се заявява, че поради липса на водомер, месечното количество изразходвана вода било определяно съобразно чл. 25, ал. 8 ОУ. При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били налице предпоставките за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер. Доказателства в насока установяване на тези обстоятелства не бяха ангажирани, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада. Показанията на св. Т. не внасят яснота, нито могат да бъдат кредитирани за периода, т.к. тя работи в дружеството от м. май 2021 г., т.е. почти в края на исковия такъв /28.07.2021 г./, като има преки впечатления единствено за посещение за пломбиране на поставен водомер – м. май – м.юни, но не и такива за причини за служебно начисляване по тарифа и конкретни факти, обусловили същото за периода, в т.ч. кой и дали някой изобщо е живял в имота и реално е потребявал услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода. Реалната консумация и отчетеното количество вода са част от основните предпоставки за дължимост на стойността на ползваната услуга. Без ясни параметри и критерии за начисляване, биха били накърнени правата на потребителя, който би бил ангажиран да плаща едностранно определени суми от оператора.

4

Представената от ищцовото дружество справка не би могла да послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения на абонат за процесния период, т.к. представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна данни. Ищецът не доказва по какъв начин е отчетена консумираната вода, дали изобщо са били налице предпоставки за служебно начисляване и евентуално от кой момент, на каква база са извършени съответните записвания и отчетените разлики, и защо възлизат на този размер.

Поради това и доколкото по делото не се доказва правно и фактическо основание за начисляване на цената на ползваната вода при прилагане на служебна тарифа относно цената на процесната услуга, което от своя страна рефлектира върху доказаността на претенциите по основание и размер, посоченото по - горе споразумение не може да санира доказателствения пропуск и само по себе си да доведе до извод за дължимост на претендираните суми.