Решение № 13239 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13239 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110146427 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.

Образувано е по искова молба на собствениците в етажна собственост на сграда с административен адрес гр. София, ул. „С“ №* срещу К. Р. М. иск за установяване на съществуването на вземане в размер на 2 199.60 лв. (две хиляди сто деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки) по см. на чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, явяваща се главница за неиздължена вноска за извършен ремонт през Юни 2024г. и съпътстващи ремонтни дейности по апартаментите на собствениците, с които се подменят водопроводни и канализационни тръби в общите части на ЕС „С“ 3, ведно със законна лихва за периода от 03.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 136.78 лв. (сто тридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки) представляваща лихва за периода от 14.06.2024г. до 03.12.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 13.12.2024 г. по ч.гр.д. № *****/2024 г. на Софийски районен съд, 141 състав.

Ищците етажните собственици на сграда, находящ се в гр. София, ул. „С“ №* твърдят, че К. Р. М. е собственик на две жилища в процесната ЕС. На 27.05.2024 г. ЕС „С" №* сключва договор за изработка с фирма „И. **" ЕООД, ЕИК ************, представлявано от К.Й.К., с предмет смяна на тръби за водопровод и канализация на общи части на сградата и извършване на дейност подробно описана в чл. 1, ал. 1 от същия, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 4 750 лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева). Впоследствие към тази сума била калкулирана допълнителна ремонтна дейност по апартаменти, и финалната сума била на обща стойност 5 550 лв. (пет хиляди петстотин и петдесет лева), част от която 2 199.60 лв. (две хиляди сто деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки) следвало да се заплати от К. М., който бил собственик на два апартамента на мансардния етаж на сградата. Съобразно констативни протоколи от 12.06.2024 г., 9:30 ч. и 14:00 ч. К. М. бил информиран за извършването на ремонта, като макар и трудно и със закъснение, осигурил достъп на майсторите до апартаментите си.

Поради риск да не бъде реализиран ремонта, във връзка с нежеланието на ответника да покрие финансовите си ангажименти в размер на 2 199.60 лв. останалите собственици събрали необходимите суми и заплатили дължимото за целия ремонт на фирмата изпълнител „И. **" ЕООД, включително вноската на М., в какъвто смисъл била представена Разписка от 1

14.06.2024 г., съгласно която А.П. заплатил сумата от 549.90лв. (петстотин четиридесет и девет лева и деветдесет стотинки), М.С. заплатила сумата от 549.90 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и деветдесет стотинки), П.П. заплатил сумата от 549.90 лв.

(петстотин четиридесет и девет лева и деветдесет стотинки) и М.М. заплатила сумата от 549.90 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и деветдесет стотинки). На свой ред К. М. бил подканян няколкократно от всеки собственик на имот в сградата да поеме задълженията си, но той до този момент не го направил. На проведено на 20.08.2024 г. редовно Общо събрание (ОС) на собствениците на жилища и обекти в сградата находяща на ул. „С" №* по т. 1 и т. 2 от дневния ред се взело решение за процентно разпределение на разходите между собствениците, направени по време на цялостната подмяна на ВИК инсталацията в сградата.

Всички собственици единодушно се обединили около принципа за разделяне на разходите на броя жилищата в сградата и реално използваната част от водопровода и канализацията от всеки собственик. Съответно, всички собственици, с изключение на К. М., притежавали по едно жилище, през което преминавала една тръба водопровод и един канал. Единствено, К.

М. притежавал две отделни жилища в лявата и дясна половина спрямо стълбището на сградата, респ. през всяко едно 2 жилище преминавала по една тръба водопровод и една канал, общо две части от шест били за М.. ОС гласувало и приело направените разходи за ремонт на канал и водопровод да бъдат разделени на шест части, като всеки собственик имал задължение за 1/6 от тях, единствено К. М., като притежател на две жилища, има задължение за 2/6 от направените разходи за ремонта. По изложените доводи молят да бъде признато съществуването на вземане в размер на 2 199.60 лв. (две хиляди сто деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки) по см. на чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, явяваща се главница за неиздължена вноска за извършен ремонт през Юни 2024г. и съпътстващи ремонтни дейности по апартаментите на собствениците, с които се подменят водопроводни и канализационни тръби в общите части на ЕС „С“ 3, сумата от 136.78 лв. (сто тридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки) представляваща лихва за периода от 14.06.2024г. до 03.12.2024г., ведно със законна лихва за периода от 03.12.2024г. до изплащане на вземането.

Претендират разноски в настоящото производство и в заповедното производството.

Ответникът К. М. в подадения отговор на исковата молба оспорва иска като неоснователен. Оспорва да е доказана необходимост от извършване на „неотложен ремонт“.

Твърди липса на причинно-следствена връзка между твърдяното събитие и неговия имот.

Липсвали доказателства, че ремонтът касаел повреда, произлизаща от индивидуалната ми собственост; както и доказателства за реално извършени разходи, свързани с твърдяната авария. Навежда наличие съществени процесуални нарушения от страна на ЕС при предприемане на действията, както несъответствие между заявлението по чл. 410 ГПК и настоящия иск — различни суми, различно основание. Оспорва ремонтът да е неотложен.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т.9 ЗУЕС вр. вр. чл. 38 ЗУЕС с чл.51 ЗУЕС.

По главните искове с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т.9 вр. чл.51 ЗУЕС ищецът следва да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) че ответникът е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост; 2) че на етажната собственост на сградата се дължат парични разходи за ремонт на общите части на сградата, определени на основание валидно взето решение на Общото събрание на етажната собственост и 3) размерът на частта от разходите, дължима от ответника, съобразно броя на собствениците, ползвателите и обитателите.

По исковете с правно основание чл.86, ал.1 ГПК за законната лихва за забава в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила 2 неговата изискуемост.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на собствениците в етажна собственост на сграда с административен адрес гр. София, ул. „С“ №*. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

В случая липсва спор между страните, че в процесната сграда има повече от три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик, поради което за правоотношенията по управление на общите части намират приложение специалните правила на ЗУЕС (по аргумент от противното от чл. 3 ЗУЕС). Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване" съразмерно с притежаваните идеални части. Всеки от собствениците на недвижим имот е длъжен да участва в заплащане ремонтите на общите части на сградата, което е изрично регламентирано в чл. 6, ал.1, т.9 от ЗУЕС, а и представлява хипотеза на проявление на принципа, че собственикът участва в тежестите за имота.

Общото събрание може да възложи на управителя да взема решения за извършването на неотложни ремонти или на разходи, които не търпят отлагане (чл. 11, ал. 1, т. 14 ЗУЕС), като според § 1, т. 9 ЗУЕС "неотложни" са ремонтите, свързани с предотвратяване разрушаването на сградата или на нейни конструктивни елементи или инсталации, както и за отстраняване на повреди, които застрашават здравето и живота на хората, околната среда или други сгради. В случаите на неотложен ремонт или на необходим ремонт, решението за извършването на разходите може да се вземе самостоятелно от управителя (чл. 48, ал. 5 и чл.

49, ал. 1 ЗУЕС). За разлика от неотложен ремонт, "необходимият ремонт" е този, при който без да е застрашена сигурността на сградата или хора, той е необходим за привеждане на сградата и инсталации в нея в съответствие с техническите изисквания или за отстраняване на пречки или неудобства при използването на сградата или на обектите в нея. Разходите за необходимите ремонти могат да се направят незабавно по решение на управителя, но впоследствие трябва да се одобрят от общото събрание (чл. 48, ал. 5 ЗУЕС), като това не е необходимо за разходите за неотложни ремонти, за които управителят само се отчита впоследствие пред общото събрание (чл. 49, ал. 1 ЗУЕС). Дори и при неотложен ремонт обаче разходите могат да се извършат по решение на управителя, само ако за това има заделени суми във фонд "Ремонт и обновяване" на етажната собственост. В противен случай е необходимо отново решение на общото събрание или при липса на такова издаване на заповед от кмета на общината (чл. 49 ЗУЕС).

От гореизложената нормативна уредба следва заключението, че за да възникне вземане на етажната собственост спрямо определен етажен собственик за заплащане на вноска за ремонт на общите части, е необходимо да е налице взето решение на общото събрание по посочения ред, за извършване на съответния ремонт, определяне на стойността му и разпределяне на разходите за ремонта измежду етажните собственици, респективно да е налице решение на общото събрание, с което се одобряват вече извършени разходи за извършване на необходим ремонт. За извършване на необходим ремонт съгласно чл. 48, ал. 5 ЗУЕС се отпускат финансови средства незабавно с решение на управителния съвет (управителя). Общото събрание утвърждава направените разходи, които са удостоверени с платежни документи. Последното предполага провеждане на събрание, на което извършеният от УС разход (без надлежно взето решение от ОС) да бъде валидиран именно на проведено общо събрание на етажните собственици.

По делото е не се спори, че ответникът е собственик на два самостоятелни обекта в ЕС, находящи се на мансарден етаж, а именно апартаменти в сграда в режим на ЕС, 3 находяща се в гр. София, гр. София, ул. „С“ №*, което обстоятелство се установява и от представената справка от АВ.

По реда на чл. **6, ал. 2 ГПК по делото е дал обяснения А.П. в качеството на управителя на ЕС адрес гр. София, ул. „С“ №*. Същият посочва, че е закупил своя имот от ответника М. през 2013 г., който до 2020 г. живеел в САЩ, след което започнали да възникват спорове с него за дължими суми към ЕС. Ремонтът на ВиК инсталацията бил планирана години по-рано, тъй като нанасял щети по сградата – имало мокри стени по приземните етажи, дори на етажа на ответника имало пропаднала стена от спукани тръби на канализацията. От 2022 г. имало протокол от ОС на ЕС, за бъдещ ремонт на ВиК инсталацията, на което ответникът присъствал. Дълго време преди да започнат ремонта търсили оферти, след което имало известия в ЕС за извършването на ремонта. Фирмата, която извършила ремонта се казвала „И. **“. На ОС на ЕС през 2024 г., след приключване на ремонта, били разпределели разходите. М. присъствал, но напуснал преждевременно заседанието, без да прояви интерес към разходите. Сградата била на три етажа, като на всеки етаж имало по двама собственици, а М. бил собственик на целия трети етаж, т.е. на две жилища. Наложили се допълнителни разходи около смяната на канала, тъй като трябвало да се пробият дупки около тръбите, за да извадят канализацията и да я подменят. При старите сгради, включването на тоалетната към канала не се извършвало в същия апартамент, а те бил с долно оттичане и минавали под тавана на съседа отдолу. Сумата дължима от М., била заплатена от останалите собственици. Разпределили парите според броя на жилищата.