Решение № 18602 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18602 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110109081 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Н. Г... В. срещу „К...“ ЕАД и „..“ ЕООД.

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно основание: 1/ по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК против ответника „К...“ ЕАД за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ...... г. поради противоречието му със закона и 2/ по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от ... г. към договор за потребителски кредит № ...... г. поради заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът Н. Г... В. твърди, че на ... г. сключил с ответното дружество „К...“ ЕАД договор за потребителски кредит № ... По силата на договора му била предоставена сумата от 3000 лева при годишен лихвен процент от 26,13 % и годишен процент на разходите – 29,49 %. Общият размер на сумата, която следвало да върне по договора възлизала на 3448,20 лева. Сочи, че във връзка с договора за потребителски кредит, на същата дата сключил с втория ответник - „..“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № ...... г., по силата на който следвало да заплати на дружеството сумата от 1916,70 лева, представляваща възнаграждение за гаранта, чието заплащане било разсрочено. Сочи, че двете дружества са свързани лица. Сочи, че съгласно договора, сключен с „К...“ ЕАД, следвало да осигури обезпечение под формата на гарант, одобрен от заемодателя, а именно дружеството – поръчител. Ето защо бил сключен договорът с ответника „..“ ЕООД.

Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта представлява част от ГПР на кредита, но то не било включено при формирането му.

След включването му годишният процент на разходите ставал над максимално допустимия в закона размер. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на ЗПК. Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем.

1

Счита, че със сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него, а именно – „..“ ЕООД, реално се стига до заобикаляне на закона и скрита печалба за кредитора. Ето защо, поради нищожността на договора за кредит, намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за нищожен. Освен това счита, че същият е недействителен както поради заобикаляне на закона, така и поради накърняване на добрите нрави.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори за кредит и поръчителство. Претендира разноски.

В срочно постъпили отговори ответниците оспорват основателността на предявените искове. Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, не му противоречат и не водят до заобикаляне на закона. Излагат подробни съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискавинята на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде част от ГРП. Сочи, че същата не представлява общ разход по кредита по смисъла на закона. Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител не е част от процесния ГПР. Развиват се съображения относно начина и процедурата, която се следва за сключването на договора с поръчителя, както и че дължимото възнаграждение е по друго правоотношение, сключено с друго лице, а не с кредитора. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 01.07.2026 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени фактите, че ищецът и ответниците са страни по процесните договор за потребителски кредит № ...... г. и договор за предоставяне на поръчителство към него, както и че уговореното възнаграждение за поръчител не е част от формирания ГПР по договора за кредит.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

По силата на сключения договор за договор за потребителски кредит № ...... г. заемодателят „К...“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 3000 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок от 12 месеца, с посочена последна падежна дата 10.09.2026 г. Уговореният ГПР бил в размер на 29,49 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 26,13 %. Между страните не се спори, че сумата е била предоставена на кредитополучателя. Посоченият общ размер на сумата за погасяване е 3448,20 лева.

Видно от договора за предоставяне на поръчителство от ..., същият е сключен във връзка с договора за потребителски кредит № ...... г. между „К...“ ЕАД и Н. Г... Н...

Ответникът по договора за предоставяне на поръчителство - „..“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да отговаря за задълженията по договора за потребителски кредит пред кредитора солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „..“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 1916,70 лева, платима от потребителя на датата на падежа по договора за кредит /чл. 1, ал. 2 от договора за поръчителство и Раздел II, т. 1 от Приложение № 1 към него/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни 2 изводи:

По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция:

В тежест на ищеца по предявения главен иск срещу „К...“ ЕАД с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № ...... г., който противоречи на закона.

В тежест на ищеца по предявения главен иск срещу „..“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 2 ЗЗД и евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на поръчителство от ... г. към договор за потребителски кредит № ...... г., който заобикаля закона, респ. е има невъзможен предмет.

На първо място, съдът намира, че процесните договори са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесните договори се подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в А.. Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „..“ ЕООД към момента на сключване на договора е заемодателят „К...“ ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – 3 арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.

1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Размерът на законната лихва се определя съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1 Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към м. септември 2025 г. основният лихвен процент е в размер на 1,82 %, поради което законната лихва за забава за просрочени парични задължения е 11,82 %, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК е 59,10 %, поради което в процесния договор за кредит посоченият ГПР формално не надвишава максимално допустимия размер.

Видно е, че ГПР без включеното в него възнаграждение за поръчител, е в размер от 29,49 %, като след прибавяне и на уговореното възнаграждение за поръчителя, което само по себе си представлява 63,89 % от главницата, то действителният размер на ГПР надхвърля многократно предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Като отделено като безспорно между страните е обстоятелството, че възнаграждението за поръчител не е включено при формиране на посочения в договора ГПР.