Решение № 920 от 23.07.2019, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е № гр.

Варна, …………………2019г.

В

И М

Е Т О Н А Н А

Р О Д

А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА

ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

Мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ при секретар

ГАЛИНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев в.гр. дело

№ 804 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод подадена въззивна жалба от „България Ер“ АД против решение № 574/12.02.2019г. по гр.д. № 13668/2018г. по описа на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на всеки от въззиваемите А.Г.Н., А.Ф.П., А.А.Н., действаща чрез своята майка и законен представител А.Ф.П. и Е.А.Н., действаща чрез своята майка и законен представител А.Ф.П., следните суми:

1) законната лихва върху сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие закъснение на полет, осъществен от опериращ въздушен превозвач от летище „Ел Прат“, Барселона, Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище София за периода от датата на депозиране на исковата молба – 10.09.2018г. до деня на извършеното плащане – 24.10.2018г.;

2) 300 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие закъснение на полет, осъществен от опериращ въздушен превозвач от летище в „Ел Прат“ в Барселона, Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище София, причинило безпокойство и неудобство и притеснение за двете му деца А.Н. и Е.Н. и преживени отрицателни емоции по повод сключен договор за превоз, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и неободнованост.

Въззивникът посочва, че въззиваемите са били превозени до крайната дестинация със закъснение повече от три часа, поради което било изплатено обезщетение от 400.00 евро, равняващи се на 782.33 лева за всеки един от въззиваемите.

Въззивникът оспорва извода на ВРС, че полетът е закъснял с над 9 часа, тъй като реалното закъснение било 8 часа и 54 минути, за което представя справка „Netlinе“ към жалбата. Представя и доказателства за изплатено обезщетение на въззиваемите в общ размер на 1600.00 евро. На следващо място се счита за неправилен извода на съда за липса на грижа от страна на авиокомпанията спрямо пътниците на закъснелия полет, тъй като са били предложени храна и напитки на въззиваемите. В тази връзка се представя фактура от 04.07.2017г., издадена от обслужващия агент IBERIA (наземно обслужване) със закупена храна и напитки на стойност 3 496.80 евро за летище Барселона, като изразходваните средства били за полет № 0478 по дестинация Барселона-София.

Сумата по фактурата била заплатена от въззивника, за което представя извлечение от счетоводната си система. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение. Съдът с определение № 1618/29.05.2019 г. не е приел представените с въззивната жалба писмени документи, поради тяхното преклудиране.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите страни. Считат подадената жалба за неоснователна. По отношение на представените с въззивната жалба писмени доказателства, считат, че същите са преклудирани, поради което не следвало да бъдат приемани от въззивния съд. По същество оспорват писмените доказателства с твърдения, че от тяхното съдържание не може да се направи извода, че сумата, която се твърди, че е преведена за покриване на разходите за храна на пътниците, е за покриване на храната по време на закъснението, а не за храна на борда на самолета. Молят за потвърждаване на първоинстанционното решение.В открито съдебно заседание въззивникът, чрез своя процесуален представител, поддържа въззивната жалба. Моли за уважаването й.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Въззивната страна не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирала е молба, с която излага становище по същество на спора – моли за уважаване на въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност.

Процесуалният представител на въззиваемите поддържа отговора. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

По така предявената претенция:

Ищците са основали претенцията си за заплащане на обезщетение за вреди в лимитирания размер (по 400 евро), определен в чл. 7, ал.1 б."б" от Регламент 261/2004г, с твърдения за причинени неудобства от неизпълнено в срок договорно задължение за осъществяване на въздушен превоз на пътници по маршрут Барселона – Варна (с прикачване в София), забавен поради закъснението на полет FB 478 на 04.07.2017г и достигане на пътниците до краен пункт на пътуването след повече от три часа закъснение. Отделно се претендира и обезщетение от А.Н. и А.П. за неимуществените вреди от причиненото неудобство, безпокойство и притеснение за двете им малки деца, в резултат на закъснението при излитане, както и от липсата на храна напитки и коректна информация от превозвача.

По-конкретно в исковата молба ищците А.Н. и А.П. твърдят, че са закупили билет /направили резервации/ за себе си и за малолетните им деца Е.Н. и А.Н. за полет № FB 478 за дата 04.07.2017г., излитащ от летище „Ел Прат“, Барселона, Кралство Испания, в 12:45 ч., пристигащ в 16:30 ч. на Летище София и от летище София до Летище Варна, кацащ в 19:40 ч – полет FB 973. Твърди се, че ищците са кацнали на Летище Варна на 05.07.2017г. в 01:45 ч. с повече от три часа закъснение, поради което въздушният превозвач дължи обезщетение за вреди в размер на 400 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът “БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, е депозирал писмен отговор, с който не е предприел насрещна защита, като не е оспорил факта на закъснението на полета FB 478 (Барселона-София) и не е изложил причините за закъснението, като е заплатил дължимото обезщетение от по 400 евро за всеки пътник-ищец, съгласно чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба. Ответникът не се явява и не се представлява.

ВОС като съобрази доводите във въззивната жалба на основание чл. 269 от ГПК и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От показанията на св. А. П., както и представените две удостоверения за раждане се установява, че А.П. и А.Н. живеят на съпружески начала и имат на две деца – Е., родена на *** г. и А., родена на ***г.

От представените писмени доказателства се установява, че на 10.03.2017 г. са били направени 4 броя резервации за дестинация Барселона – Варна, с прикачване в София. Полетът от Барселона до София е бил с начален и краен час от 12:45 часа до 16:30 часа. Вторият полет от София за Варна е следвало да осъществи в 19:40 часа с час на пристигане – 20:30 часа.

Свидетелят А. П., на 74 г. е майка на А.П. и баба на двете малолетни деца и е била заедно с въззиваемите на летището в Барселона. Посочва, че полетът FB 478 (Барселона-София) вместо в 12:45 часа на обяд (на 04.07.2017 г.), както било по график, стартирал след 22:00 часа вечерта на 04.07.2017 г. През целия период на закъснение нямали информация за причината и продължителността на закъснението. През половин час търсели връзка с „България ЕР“ АД на гишето в летището и на телефонния номер, даден от дружеството, но безуспешно. Едва към 18:30 часа, въззиваемият А.Н. успял да се свърже с въздушния превозвач, които отговорил, че полет ще има, но превозвачът не може да се ангажира с точен час. Свидетелят разказва, че през целия период на закъснението нямало осигурени храна и напитки. Децата Е. и А. били уморени, гладни, започнали да нервничат, да капризничат. Отделно родителите А. и А. били също уморени, изнервени и притеснени. Родителите се опитвали да занимават децата с книжки, да пишат, да рисуват, но те били много изнервени и реагирали остро на всичко. Св. А. П. посочва, че самолетът пристигнал на летището в Барселона в 21:00 часа, съответно в 22:00 часа тръгнал за София. Въззиваемите пристигнали в 1:45 часа на 05.07.2017 г., като изпуснали полета за Варна. Когато кацнали в София, не били посрещнати от служители на „България ЕР“ АД, като въпреки увещанието за осигурен хотел, такъв нямало осигурен, поради което се наложило да потърсят близки и познати, при които да починат до първия полет за Варна сутринта. Децата били вече съвсем капнали от умора, плачливи и нервни, родителите – също нервни и ядосани.

Видно от представеното банково извлечение от „България

ЕР“ АД последният е заплатил на въззиваемите сумата от 3129.33 лева, представляващи левовата равностойност на 1600.00 евро (по 400.00 евро за всеки).

Компетентност на българския съд, съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г.:

За полети от една държава членка до друга държава членка, осъществявани по силата на договор, сключен с един въздушен превозвач, който е опериращият въздушен превозвач, иск за обезщетение съгласно регламента може да се предяви по избор на ищеца пред националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на излитане или мястото на пристигане, посочено в договора за превоз, при прилагане на Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета („Брюксел I"). Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент „Брюксел I" пътниците си запазват възможността да предявят иска пред съдилищата по местоживеене на ответника (седалището на въздушния превозвач) – в този смисъл т. 8.1 от дадените от Комисията тълкувателни насоки за приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004.

В случая, полетите са от Кралство Испания до Република България, и двете държави са страни-членки на ЕС, поради което ищците имат правото да предявят иск именно в Република България, където се намира седалището на въздушния превозвач „България ЕР“ АД. Ищците имат качеството на потребители по сключен договор за въздушен превоз с „България ЕР“ АД, като същите са предявили своите искове пред надлежния родово компетентен съд РС-Варна по техния постоянен адрес, с оглед качеството им на потребители по смисъла на чл. 113 от ГПК.

Предвид горното следва да се приеме, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

А.Г.Н., А.Ф.П., А.А.Н., действаща чрез своята майка и законен представител А.Ф.П. и Е.А.Н., действаща чрез своята майка и законен представител А.Ф.П., са предявили срещу „България ЕР“ АД субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с правно основание, както следва:

Първата претенция е с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“, вр. с чл. 6, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за заплащане на обезщетение от по 400.00 евро за закъснелия полет с повече от три часа на територията на Общността над 1 500 километра.

България ЕР“ АД е заплатил претендираното от ищците обезщетение в размер на 1600.00 евро в хода на процеса пред Районен съд-Варна. Последният като е взел предвид извършеното плащане, е отхвърлил предявените субективно съединени искове, поради погасяване на вземането в хода на процеса. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.

Втората претенция е предявена само от А.Г.Н., А.Ф.П. и е с правно основание чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г., вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причиненото неудобство, безпокойство и притеснение за двете им малки деца, в резултат на закъснението при излитане, както и от липсата на храна напитки и коректна информация от превозвача.

Разпечатката съдържа 49 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb0f51d7-4b8b-432a-851b-3b24b7bfc477