Решение № 150 от 13.07.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 107/2026
- Вид
- Решение № 150
- Подписан
- 13.07.2026
- Състав
- Веселина Топалова, Диян Димитров Атанасов, Полина Пенкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- § 5, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- § 5, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- § 8 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 150 гр. Габрово, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Полина Пенкова
Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20264200500107 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 155 от 03.12.2025 г. по гр. д. № 477/2024 г. Pайонен съд - Дряново е отхвърлил като неоснователен предявения от Д. Д. Х. и К. Д. Х., граждани на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, против А. К. В. и З. Ж. В., двамата от гр. Варна, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за преустановяване вредоносното въздействие/състояние на смущаване спокойното и необезпокоявано упражняване правото на собственост на ищците по отношение на собствения им имот, намиращ се във с. С., общ. Дряново, представляващ поземлен имот с идентификатор ***.
С решението е отхвърлен като неоснователен и предявения от Д. Д. Х. и К. Д.
Х., граждани на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, против А.
К. В. и З. Ж. В., двамата от гр. Варна, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за солидарно заплащане на сумата 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, породени от причинени от противоправното посегателство на ответниците, и причиненото в следствие на това нерегламентирано влизане в имота им.
С решението ДРС е признал за установено по предявения насрещен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на Д. Д. Х. и К. Д. Х., граждани на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, че А. К. В. и З. Ж. В., двамата от гр. Варна, са собственици на 7,2 кв. м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., общ. Дряново, заключена между продължението на съществуващата между имотите ограда, отразена с червен цвят на комбинирана скица – приложение № 3 към приетата съдебно-техническа експертиза (л. 182 от делото) и установената имотна граница на място, отразена с черен цвят, съответстваща на имотната граница между имоти с идентификатор *** и ***, отразена в
1 кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., одобрени със заповед № РД-1856/ 03.04.2008г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
С решението Д. Д. Х. и К. Д. Х., граждани на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, са осъдени да заплатят на А. К. В. и З. Ж. В., двамата от гр. Варна, направените разноски по делото в размер на 1 199,32 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
С решението Д. Д. Х. и К. Д. Х., граждани на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, са осъдени да заплатят на З. Ж. В. сумата 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение, както и да заплятат на адвокат И. В. М. – Г. сумата 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в производството на А. В., на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците по първоначалните искове и ответници по насрещния иск Д. Д. Х. и К. Д. Х., чрез пълномощника им адв.
Д. Д., в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил точната фактическа обстановка и логическите правила, вследствие на което изводите му са неправилни и в противоречие с материалния закон.
В жалбата се посочва, че основният въпрос, на който се дължи отговор със съдебното решение е къде е действителната граница между двата съседни имота.
Излага се фактология относно регулационните и кадастрални изменения в тяхната пълнота и последователност, като се обосновава извод, че регулационният план от 1939 г. не е бил приложен – обратно на приетото в обжалваното решение. Въз основа на заключението на вещото лице се навеждат аргументи, че изкопът, направен от сем.
В., е извършен в имота на ищците. Посочва се, че през 2004 г. съседите са извършили процедура по § 8 от ЗУТ, като са се съгласили, че планът от 1939 г. не е приложен и вътрешните регулационни граници между имотите следва да се наложат към съответстващите такива от кадастралния план от 2002 г., отразяващ действителното състояние иа собствеността. Извършили са фактически действия, изграждайки каменния дувар и следвайки границата по изградената сграда. Твърди се, че собствеността върху местата е придобита по давност, тъй като когато регулацията не е приложена и имотите са нерегулирани, няма забрана за това. Изготвената кадастрална карта е приела и повтаря отразеното с кадастралния план от 2002 г., което е действителното състояние на границата между процесните имоти. Затова не би могло да се приеме, че е налице грешка в кадастралната карта.
Доколкото разрешението на исковете по чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД е зависимост от произнасянето по иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, жалбоподателите считат, че същите са доказани по основание. По тези съображения отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР да бъде отхвърлен, а предявените от тях искове по чл. 109 ЗС и по чл. 45 ЗЗД – да бъдат уважени.
В с.з. въззивникът Д. Д. Х. се явява лично, а въззивницата К. Д. Х. не се явява.
Явява се и пълномощникът на двамата жалбоподатели, който от тяхно име поддържа въззивната жалба и излага подробни съображения за уважаването й. Въззивникът Д. Х. представя и допълнително писмено становище. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Насрещните страни в производството – А. К. В. и З. Ж. В. са подали в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си адв. И. В. М.-Г.. Излагат се доводи за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба. Посочва се, че тъй като изменението на регулационния план от 1939 г. не се е 2 осъществило, остават да бъдат приложени регулационните линии като граници между имотите от тази година. При неприложена улична регулация Д. Д. Х. и К. Д. Х. не следва да бъдат счетени за собственици на част от южната част на имот с идентификатор ***. Изтъква се, че в чл. 14 от Наредба № 3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (в сила към 2008 г., създаването на кадастралната карта за с. С.) е посочен редът за установяване границите на поземлените имоти, като се дава приоритет па съществуващите на място материализирани граници. Несъответствието между действителните пространствени характеристики на имота и отразените в кадастралната карта представлява грешка по смисъла на закона, с оглед на което се прави искане въззивният съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди правилно обжалваното решение.
В съдебно заседание въззиваемите не се явяват лично. От тяхно име пълномощникът им адв. Г. поддържа заявеното с писмения отговор становище и представя допълнителни писмени бележки. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемата А. В..
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от страни с право на обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за валидността на решението, както и за допустимостта му в обжалваната част, а по останалите въпроси досежно неговата правилност е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съобразно правомощията си, въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо, поради което пристъпва към проверка на неговата правилност съобразно наведените възражения от въззивниците.
Производството по гр.д. №477/2024 г. на РС – Дряново е образувано по искова молба от Д. Д. Х. и К. Д. Х. чрез пълномощник адв. Д. Д., с която се предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС и чл.
45, ал. 1 от ЗЗД. Ищците твърдят, че са собственици на имот, намиращ се във с. С., общ. Дряново, представляващ поземлен имот с идентификатор ***.
Ответниците А. К. В. и З. Ж. В. притежават съседен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***. В началото на ноември 2024 г. ищците установили, че каменният дувар в южната част на двора им в съседство с имота и къщата на ответниците бил разрушен и бил прокопан дълбок ров в тяхната собственост, простиращ се по продължение на границата и дувара със съседния имот.
В рова били положени ВиК тръби, тръби за мръсен канал и други строителни елементи. Ищците претърпели неудобства, стрес, безпокойство и притеснения, уплаха и страх, възмущение, породени от прикритото и противоправно посегателство на ответниците. Опитите за доброволно разрешаване на породилия се спор били безрезултатни. Затова отправят искане за осъждане на ответниците да преустановят вредоносното въздействие/състояние на смущаване спокойното и необезпокоявано упражняване правото на собственост на ищците и да възстановят състоянието на имота им отпреди разрушенията, като отстранят за своя сметка от имота всякакви положени без тяхно съгласие строителни и комуникационни елементи, зарият изкопания ров и поправят частта от каменен дувар с размери 2 м. ширина и 1 м. височина във вида им отпреди посегателството, както и солидарно да заплатят обезщетение в размер на 1000 лв. на Д. Д. Х. и 1000 лв. на К. Д. Х. за причинените им неимуществени вреди, породени от противоправното посегателство на ответниците, и 3 причиненото в следствие на това нерегламентирано влизане в имота им.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват изцяло исковете. Посочват, че била налице допусната грешка при одобряване на кадастралната карта по смисъла на закона по отношение на собствения им имот с идентификатор ***. Сочат, че са собственици на реална част, която поради грешка в кадастралната карта била неправилно включена в имота на ищците с идентификатор ***, като тази част била заключена между дувара между границите на имота и сградата с идентификатор ***. В тази връзка предявяват насрещен иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, при уважаване на който молят предявените искове да бъдат приети за недопустими, алтернативно – за неоснователни и недоказани, тъй като не е осъществено противоправно действие и не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното такова и претендираните неимуществени вреди.
С исковата молба, с която е предявен иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и допуснатото изменение в с.з. на 29.09.2025 г., ищците А. К. В. и З. Ж. В. молят съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че те собственици на реална част (7,2 кв.м.) от имот с идентификатор ***, като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно била заснета като част от имот с ***, вместо като част от имот с идентификатор ***, както и че при нанасяне на имотна граница между тези два имота била допусната грешка.
В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците по насрещната искова претенция Д. Х. и К. Х., в който оспорват като неоснователен предявения иск. Заявяват, че каменният дувар, признат с отговора/насрещния иск за граница между имотите бил разрушен от ответниците по първоначалния иск и там бил изкопан от тях огромен ров, в който те извършили полагане на тръби и други елементи. Тези действия надхвърляли като мащаб и площ многократно твърдените площи в насрещния иск и били засегнали чувствително имота им. И обратно, ако те били изкопали само собствения си имот и положили там елементите, защо било нужно да се извърши разрушаване на дувара между имотите и към улицата и съществуващата там врата, и били нахлули в имота на първоначалните ищци, като издебнали отсъствието им. На следващо място оспорват твърдените площи в насрещния иск, тъй като същите били неистинно и изкуствено съчинени и манипулирани единствено за целите на същия. Неверни били и твърдения, че границата между имотите на отговаряла на отразената в кадастралната карта. Доказателство за обратното било съвпадането на площта на поземления имот на ответниците по настоящата кадастрална карта и по стария план – 962 кв. м. Видно от предходния план от 1939 г. кадастралната граница между двата имота съвпадала с одобрената кадастрална карта и скосявала (навлизала навътре) по направлението север – юг в имота на ответниците.