Решение № 239 от 10.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Пловдив, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дафина Арабаджиева при участието на секретаря Боряна Козова като разгледа докладваното от Дафина Арабаджиева Търговско дело № 20265300900057 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Д. А. Т.В. против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД искова молба на 26.01.2026 г., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл.11, ал.1, т.7, 9 и 10 ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК за прогласяване на недействителен на Договор за потребителски кредит № 7053480615 от 28.07.2023 г., сключен между страните.

Ищецът посочва, че на 28.07.2023г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 7053480615, по силата на който й е отпуснат кредит в размер на 20000 лв., при лихвен процент по заема 30,39 % и годишен процент на разходите – 34,49 % със срок за погасяване от 60 месеца.

По договора е предвидена застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) в размер на 599,42 лв., както и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) + СМЕТКА в размер на 8759,92 лв., като и двата разхода се финансират от кредитодателя. Така общо размера на кредита става 29359,34 лв., върху която сума се прилага посочената лихва в размер на 30,39 % за периода на договора, но реално предадената и усвоена сума от ищеца е била в размер на само 20000 лв.

Общият размер на всички предвидени плащания по договора се сочи, че е 1 в размер на 57413,88 (главница + възнаградителна лихва).

Твърди, че Договор за потребителски кредит с № 7053480615 е нищожен и на осн. чл. 23 ЗПК се дължи само главницата по него, без да се дължат други разходи.

На първо място счита договора за кредит за недействителен поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 7 и т.9 ЗПК Твърди, че съгласно т. 3, параграф 1 от ДР на ЗПК, общ размер на кредита е общата сума, предоставяна по договора.

Позовава се на практиката на Съда на ЕС, като сочи, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.

Посочва, че според СЕС незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.

Предвид цитираната практика счита, неправилно в договора е посочена, че сумата по кредита е 29359,34 лв., в който размер е включена застраховката BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) + СМЕТКА в размер на 8759,92 лв., както и застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) в размер на 599,42 лв., а не реално усвоената сума в размер от 20000 лв.

Вследствие на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК ищецът сочи, че не е бил в състояние да прецени начина, по който се прилага посочения в договора лихвен процент и от там икономическите последици.

На следващо място твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че ГПР по договора е посочено само цифрово, без да се уточни какви разходи са включени в него, като реално приложения ГПР на договора не отговаря на посочените 34,49 % в него.

Счита, че при изчисляването му, ответното дружество не е включило застраховката BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) + СМЕТКА в размер на 8759,92 лв., както и застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) в размер на 599,42 2 лв., а е следвало да ги включи.

Изразява становище, че клаузите за застраховка са сключени с цел да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, без потребителя да има реален избор дали да сключи застраховките или не.

Посочва, че в чл. 7 от договора е посочено, че условие за усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит, тоест за да се усвои кредита е необходимо размерът на същия да се увеличи със застрахователните вноски, които следва да се заплащат по договора за кредит. Освен това застраховката е сключена и в полза на кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя.

Посочва, че двата разхода по своята същност представляват финансиран разход, т.е. не се изплащат на ищеца, но върху тях се начислява възнаградителна лихва.

Счита, че при изчислението на ГПР следва да се приеме като параметри, че главницата е в размер на 20000 лв., а двете застраховки в общ размер на 9359,34 лв. представляват финансиран разход, което води до реално по-високо оскъпяване на кредита (по-високо ГПР).

Твърди, че умишлено въпросната застраховка в Договора за кредит е формулирана като „доброволна“, за да се прикрие, че всъщност става въпрос за продукт, който е задължителен, за да получи потребителят договор за кредит при предлаганите условия. По този начин кредиторът е заобиколил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като не е отчел сумата за застраховка като част от общите разходи по кредита.

Допълнително счита, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че застрахователната премия възлиза на приблизително 47% от размера на кредита (9 359,34 лв. застраховки, 20000 лв. главница), което е очевидно несъразмерно и икономически неоправдано.

Този разход сочи, че многократно надхвърля обичайните нива на застраховки, свързани с потребителски кредити и само по себе си разкрива, че услугата не е резултат от свободна воля или реален избор на потребителя.

3

Прекомерността на премията изключва доброволния характер на услугата, защото при пазарни условия подобна цена би направила кредита икономически неизгоден и практически неприложим.

Това счита, че обуславя извода, че застраховката е наложена на потребителя като условие за сумата изобщо да бъде отпусната, а не като свободно избрана допълнителна услуга. Посочва, че прекомерният размер, комбиниран с включването в предварително подготвените документи, ясно показва, че тя е част от търговските условия, при които кредитът се предоставя, по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК, от което следва, че застрахователната премия представлява задължителен разход, който кредиторът е следвало да включи в ГПР.

Посочва, че с оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са посилната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор – чл. 22 ЗПК във вр. с. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Моли искът да се уважи и договорът за кредит да се прогласи за недействителен. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

2 от Закона за адвокатурата.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Преди първото по делото открито съдебно заседание, ответникът е депозирал становище, като оспорва иска като неоснователен и излага подробни съображения. Счита, че застрахователната премия не е общ разход по кредита и не следва да се включва при формиране на ГПР. Цитира съдебна практика и моли искът да се отхвърли, като неоснователен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.7 и т.9 и т. 10 ЗПК.

На 28.07.2023 г. е депозирано от ищеца заявление за рефинансиране на 4 задължения по договор за потребителски кредит № 7053455610, заявление – декларация за установяване на договорни отношения.

Представена е и приета като писмено доказателство Декларация за определяне на изсикванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, подписана от кредитополучателя при подаване на заявлението и сключване на договора за кредит.

Установява се, че е сключен договор за потребителски кредит № 7053480615 от 28.07.2023 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 20000 лева, при лихвен процент по заема 30,39 % и годишен процент на разходите – 34,49 % със срок за погасяване от 60 месеца. Срок на договора за кредит – 05.08.2028 г.

По договора е предвидена застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) в размер на 599,42 лв., както и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) + СМЕТКА в размер на 8759,92 лв., като и двата разхода се финансират от кредитодателя.

Така общо размера на кредита е 29359,34 лв., върху която сума се прилага посочената лихва в размер на 30,39 % за периода на договора, но реално предадената и усвоена сума от ищеца е била в размер на само 20000 лв.

Съгласно чл.2.3. от договора в случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретнити застраховки), се превежда от кредитора, за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния застраховетелен просредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на Договора.

В чл. 10 е предвидено, че ГПР по кредита и общата сума, дължима от Потребителя, изчислени до момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани за изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин: ГПР – 34,49 % и обща 5 дължима сума от потребителя 57 413,88 лв.

В чл.11.2. от договора се съдържа погасителен план, в която са посочени падеж, размер на месечна вноска и с каква част от месечната вноска се погасява главница и с каква част се погасява лихва. Общият размер на главницата по погасителния план е 29 359,34 лева, а лихвата е в размер на 28054,54 лв.

Приет е като писмено доказателство и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Представен е и сертификат № 170534806152023 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Мediguide International на името на ответника.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на 28.07.2023 г. със сумата от 5360 лв. е извършено рефинансиране по друг кредит с основание Internal Refinancing RPA 7053455610 и на същата дата сумата 14640 лв. е изплатена на каса, офис Пловдив 5 на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД с получател - ищецът. Общата усвоена сума по кредита е в размер от 20 000 лева. Вещото лице Р. Г. установява, че годишният лихвен процент в размер от 30,39 % е изчислен върху главница в размер от 29 359,34 лв. /обща сума по кредита – главница от 20 000 лв., ведно със застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) в размер на 599,42 лв., както и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) + СМЕТКА в размер на 8759,92 лв./ и сумата за възнаградителни лихви е в размер от 28 054,54 лева за срок от 60 месеца. Установява се от приетото и неоспорено от страните заключение, че дължимата сума за възнаградителна лихва би следвало да бъде в размер на 19 111,76 лв. за срок от 60 месеца при размер на ГЛП 30,39 %, ако е изчислена върху главницата от 20 000 лева. Дължимата сума за възнаградителни лихви за целия срок на договора в размер на 28 054, 54 лв. вещото лице Г. установява, че отговаря на реален ГЛП в размер на 41,94 % върху реално усвоена главница от 20 000 лева. Установява се, че общият размер на застраховките 9 359,34 лева банката отпуска на кредитополучателя, като не го предоставя за ефективно усвояване заедно с главницата, а по този начин финансира кредитополучателя да изпълни ангажиментите си по застраховката 6 на кредита. Отразеното в договора ГПР в размер от 34,49 % съответства на отпусната главница в размер от 29 359,34 лв., а не на усвоена главница в размер на 20 000 лева и разход по кредита за застраховки в размер на 9359,34 лева. Изчислен е ГПР при отпусната главница в размер на 20 000 лева и разход по кредита в размер на 9359,34 лева, начислени лихви от 28054,54 лв. и обща сума за погасяване 57 413,88 лева, като същият е в размер от 68, 22 % По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.